В пожълтелите градинки…

Тодор Толев

 

В пожълтелите градинки
почти няма стари хора.
Пейки има, но саминки,
неуютен е декорът.

А въпросните старици
знаят своята пътека.
Стискат в шепичка парици –
все ще има за аптека.

И за обед мъкнат хляба,
вкъщи ще приготвят супа.
В случай, че си имат дядо –
той обича пълна купа.

Верно, трудно се оправят
с дати, дози, снимки, всичко.
Но добре е – ще забравят,
божичко, че са самички.

Рожденият ти ден

 

 

Рожденият ти ден
пристига без да пита,
честит, разгорещен,
от всичко ще опита.

Ще вдиша весел шум
и чаша ще изпразни,
повтаря си на ум
куп поздравчета разни.

Очите му блестят,
с целувчица те сгрява –
да, дните си летят,
но твоят ден остава!

 

Честит рожден ден, мила Мария!

 

тошко  🙂

Sous le ciel de Paris

Запознанството ми с Милена Пантева и нейното сладко и красиво семейство ми е подарък от джаза. Или от стихотворенията? Срещали сме се в Хеликон – Русе и на JAP в София, затова вече не мога да кажа къде сме се запознали. Ето какво ми изпрати тя:

„Колко е лесно да бъдат честити
зайците, щом им се сбъднат мечтите!“

http://www.youtube.com/watch?v=XybsC829dsM

И дори да се сгъна на осем…

 

Тодор Толев

И дори да се сгъна на осем,
и дори да изчезна –
изморен, посивял и износен,
с обичта безполезна,

все едно, изтървана трошица
най-случайно на пода,
без размаха и порив на птица
и статист в съпровода,

нежност крия, и още я имам –
колко?… като за двама,
топлината от слънцето взимам,
по възможност – голяма,

и понеже е зимен сезонът,
предвидливо ги пазя –
и нали сме в студената зона –
поне теб да предпазя…

За „Прикоткване на смисъла“, думи на Николай Милчев

 

Това са хубавите и великодушни думи, които Николай Милчев каза за книгата на премиерата в Народна библиотека „Свети свети Кирил и Методий“.
Кога минаха три години и половина…

 

Уважаеми гости, скъпи приятели на поезията,

Когато за пръв път прочетох „Прикоткване на смисъла”, си помислих за китовете. Тези божествени, силни и мъдри същества имат една невероятна способност. Когато издават звуци, тоест – когато говорят или пеят, те се чуват от единия до другия край на океана. Нещо космично е вложила природата в тях, щом е направила така, че те да се разпознават на такива далечини. Казват, че китовете първоначално са живеели на сушата и бавно са се откъснали от нея, като са навлезли в морето. Ако е така, си мисля, че те са донесли поезията на първичния сухоземен свят и като са я подарили на глъбините, са я направили свой опознавателен код. Та си задавам въпроса – когато китовете пеят, има ли кой да ги чуе?

Отговорът е – има и всички ние, които сме се събрали тук тази вечер, вероятно сме доказателство за това.
Едно от най-големите предимства, които имам, говорейки за стиховете на Мария Донева, е, че ние не се познаваме лично. Без пристрастия, без натрупвания, без спомени. Само текст.

Сещам се и за друго нещо освен за китовете. За огледалото на Атанас Далчев. Той има едно стихотворение, цитирам по памет, в което се казва, че когато се огледал една сутрин, със страх установил, че от огледалото го гледал баща му. Става дума за времето, за преходността на човешкия живот, за неговата повторяемост и кръговрат.

Но има и още нещо – огледалото – това е поезията. И всеки, който подарява на хората поетична книга,  всъщност им подарява по едно огледало.
Има още

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! (до Мария)

 

Автор ТТ

сряда, 03 септември 2008

разнежена от багри
на ружи и на кестени,
усещаш че си важна,
и колко е тържествено,

усещаш топлината,
наоколо е празнично,
красиви са нещата,
и поздравите казани,

и вятърът утихва
над веселите покриви,
безгрижно се усмихваш,
усмихват ти се в отговор,

и слънчице наднича
със дружелюбни зеници,
и всички те обичат,
и днеска си рожденница!

 

За мидичките

за тези мидички

 

ТТ

Те си пасват напълно,
две черупки от мида.
Вътре – уредно, пълно,
като рафтове в Лидъл.

Надпреварват се, носят
и оформят запаси.
Те се плашат за после
и укрепват дома си.

Те обичат да имат,
да събират и пъхат.
И от там този климат –
все на спарено лъха.

И в дома става тясно,
нещо май се смалява.
И напълно е ясно –
любовта се втечнява.

И водата отмива
и последната капка.
Две черупки заспиват
в костелива захапка.

 

 

Тя на кукличка прилича

Автор Иван Драголов
четвъртък, 25 декември 2008
(из една гатанка)

Тя на кукличка прилича.
Тя написа туй, за пича.
Оня, с гладената риза.
Често в Гърция излиза.

Кротка като сита котка.
Ако пие, пие водка.

Видна наша поетеса.
Циците й точно 2 са.
Разположени отпред.
В. Петров – любим поет.

2 години JAP – снимки на Татяна Жилкова

На 23 март в „Чайната“ отбелязахме втория рожден ден на проекта, който галено наричаме JAP – Jazz And Poetry.
Любомир Денев ни подари песен.
А Татяна Жилкова беше там, и да знаете какви снимки е направилааа…
Сега ще ви ги покажа 🙂


Марина Господинова
Венцислав Благоев
Антони Дончев
и Мария Донева 🙂

Филмче за нас

По Нова телевизия заснеха, направиха и излъчиха филмче за театъра в психиатрията в Раднево.
Слагам линк тук, за да отбележа факта на съпричастност на  телевизията към нас.
Благодаря!
Филмът е наречен „Отвъд гнездото“
?autostart=true

 

Какво казва Марин

*
Преди няколко години, когато още живеех в София и четях ревютата за книги, писани от Марин Бодаков в „Егоист“, дори не ми е хрумвало да си помечтая, че той би могъл да каже няколко думи за моя книга.

И то какви думи! 
*

„Ако не говоря за пейзажа/ и за всяко срещнато животно,/ ще ми се наложи да разкажа,/ колко ми е тъжно и сиротно“, шеговито признава последното стихотворение на Мария Донева. То огрява книжка, съдържаща чисти, прости, уютни и всъщност обичливи стихотворения. Книжка на сладките предчувствия. „Магазинче за обли камъчета” предизвиква щастие, защото обещава, че сезонът ще се смени – и всичко ще е по-хубаво, дори още по-хубаво. И стихотворенията й предизвикват щастие, защото не лъжат. Мария Донева пише извън модите, извън диктата на времето, пише задушевно – неща, които ти се прищява да си препишеш на ръка, като самотен ученик. Вложената в тях човешка добрина напомня за света на първомайстора Валери Петров, чиито рими спяват хармонично света ни, свят мъничко тъжен, но вече подреден и очовечен именно от поезията. Закачливостта й напомня за пакостливата мъдрост на Виктор Самуилов. А просълзяващата песничка „Буболечка“, посветена на бабичката, за която „хапчетата са сметало/ и отмерват часовете“ е посестрима на „Баба” на Екатерина Йосифова… И въпреки това, Мария е неподражаема. Тя вярва, че стихотворението е като бебе, сложено в кошница и пуснато да плава по вълните. И вече всичко е в ръцете на човека, който ще го види в прилива от гласове, ще го спаси от живите вълнения на мъртвите езици, ще вложи своя смисъл в звуците и ще ги направи думи. Наскоро попаднах на статус във фейсбук, според който „едва ли има по-зареждащо нещо от тичащите към училище деца една минута след звънеца”. Има, има – новата стихосбирка на Мария Донева.
*
Марин Бодаков, „Култура“ 

Той е муден и масивен. И със самочувствие…

От Тошко:

Той е муден и масивен.
И със самочувствие.
Не изглежда агресивен.
Всъщност – по предчувствие.

Щом излиза, ще го прави
бавно, с достолепие.
Як е, лапите са здрави.
И без раболепие.

Не обича да го пипат,
но понася галене.
Само със очи те пита,
ако чака хвалене.

Тих е. Не ръмжи, не лае.
Но си има мнение.
Просто, мястото си знае
с кучешко търпение.

Има мисия да пази
всичко важно в къщата.
И го прави без да мрази.
Сетне – нищо, връща се.

Казваш си, че нямаш нужда –
не му ща услугите!
Ала при заплаха чужда
Бог да пази другите!

:)

Удивителен отзив от Драгомир Йосифов

*

‎…с новата книга на Мария Донева в ръка – „ароматно книжно тяло“. Толкова е чудесно, че ти се иска да обитаваш всяко едно от тези стихотворения. или да ги сложиш като ръкавица. или да ги разтвориш като чадър. да ги пиеш като сок или като бета-блокер (всекиму според нуждите). чудно нещо – тук даже съюзите и междуметията, да не говорим за по-солидните части на речта стават същества и надигат страниците на книгата. даже тъгата, тревогата и искрите ужас от потъркването о празното – и те някак прекрасни, опасно чак…
Възторг.
В момента е започнало представянето на книгата в София. А снощи е минало представянето на „Наивно изкуство“ на Марин Бодаков, стихосбирка, която по съвсем друг начин обичам и преживявам…
…както казват и двамата автори: Ехааа, че хубаво 🙂
Стиховете на Мария предизвикват към тихо звънлив, концентриран, вибриращ вътре в себе си живот. Нейните стихове ме правят радостен и тъжен (стиховете могат и това все пак, макар че е забравено изкуство) – само на страница разстояние, само да ред разстояние, само на запетайка разстояние. Прелестна chinoiserie върху неща, които не виждаме и сме пощадени.Една укротена Марина. А Марин отваря огромни пространства с кратките си редове, въвежда бризантни паузи, които правят обичайния смисъл на думите недействителен, пулверизира ги. За да удари рядко, но кърваво – като стоматолог-маниак в самия корен на болката. Удивителни поети, удивителни приятели…
Като прочетох сега за недействителността на думите, се сетих, че и двамата пишат не с идеи, чувства, символи, знаци, а с думи. И при двамата думите играят особени, съсредоточени танци – сарабанди и жиги при Марин; менуети и някакъв странен вид спираловидни танци при Мария :). Танцувайки, думите се отдалечават от грубата си употреба и се намират една друга според почти алхимически афинитети. Като малки Заратустри 🙂
(Удивителни поети, удивителни приятели…)
Мария Донева – „Магазин за обли камъчета“; Марин Бодаков – „Наивно изкуство“. И двете – на издателство „Жанет 45“; и двете – 2011. :))