Аз съм един-единствен човек.
В смисъл – само аз съм точно такава.
Може друг да напомня на мен леко
или нарочно да ми подражава.
Може някой така да ме е надхвърлил,
че в малкия си джоб да ме сложи.
Може друг да се е опитал първи
да е мен – но се оказало, че не може.
Това запълва цялото ми време налично.
И не че е нещо лошо, но и чак много хубаво не е.
Въпросът е, че цялата работа се извършва лично.
И се живее. Добре-зле, но… се живее.
Концертът в Чайната беше… ама знаете ли колко хубав!
Ако сте били там, знаете. Здрасти 🙂
За да не го забравя, и ако някой иска да хвърли поглед, оставям тези снимки на Евгени Димитров от Булфото тук:
Има и тъмно размазаничко видео ТУК
Следващият концерт вероятно ще бъде за 14 февруари другата година.
до ей този плакат, а ти случайно ме снимай как съм прочута!
Искам да напиша любовно стихотворение.
Без повод. То да е поводът.
То да сложи повод на думите и да ги отведе там,
където надеждата си струва отчаянието,
където душата е гола, а тялото се възнася,
където е непоносимо красиво, а грозното е човечно и те милва, и ти имаш сили да му дадеш помилване,
да бъде стихотворение, от което никой не си тръгва и никой не е оставен сам,
но все пак – кратко стихотворение –
по-дълго от живота и задължително по-кратко от любовта.
Три са… Котки са…
Ших го до към 1 през нощта, заспах в някакъв момент, на сутринта отварям очи и що да видя – слънцето изгряло.
Смятай колко е вълшебно човечето!
Ура!
Ще пием кафе, ще си купуваме книги, ще се веселим както никога, а всъщност както винаги сред свои, сред съкровища от думи, сред златни приятели, коледна украса и…
Аз ще бъда там със сигурност в петък следобед, много ще ми се пие кафе и много ще ми се подписват книги, и много ще ми се прегръщат любими хора. Особено към 17 следобед на щанда на Жанет 45, на третия етаж.
Вижте, аз съм зрял, леконадебелял и определено уравновесен човек. Но като си помисля за Панаира на книгата, започвам да се смея и да очаквам само хубави неща. И ще си играя на „Жената зад щанда“, а пък всъщност предимно ще създавам суматоха. Това ми е любимото! 🙂
Ето и плакат за незабрава и нагледност – снимката е направена от Христо Христов, а плакатът – от Зоре.
Аз съм това.
Снимките са от деня, в който гостувах в класа на госпожа Мима Бакоева в „Ромен Ролан“. Закъснях за часа. Току-що бях получила хубава новина за мой близък. Не можех да спра да се смея. Пях!
Виж каква съм смешна, и, не знам, дали наистина си личи как се чувствах? Добри деца, светъл ден.
Днес фейсбук ми показа снимките. Благодаря ❤
На тринайстия ден от дванайстия месец на 2018
в Чайната на „Бенковски” 11 в София
джазът отново ще пее на български
с гласа на Марина Господинова
тромпета на Венци Благоев
думите на Мария Донева
и пианото на Антони Дончев (или Антони Дончев на пианото?)
Синоптичната прогноза обещава дъжд, примесен със сняг,
а ние ви обещаваме два часа музика и поезия,
време само за вас,
докато слушате музиката, да чуете сърцата си,
да си припомните някой красив миг, да помечтаете за следващия,
да мислим само за хубавото и така да направим място за празниците в живота си –
през зимата и винаги.
Резервации на телефон: +359 887 051080
Вход – 10 лева
ДжаП.Бг – https://www.facebook.com/groups/318368831534421/
Събитието във фейсбук (с клипче вместо картинка най-отгоре, не знам как Марина ги прави тези чудеса!) ТУК
Обичам чудеса; обичам, когато хубавите неща се повторят;
а от всичко най-много обичам повторими чудеса.
С любезното съдействие на майка, която им направи помпони за шапките!
Мария Донева 