Аз съм един-единствен човек.
В смисъл – само аз съм точно такава.
Може друг да напомня на мен леко
или нарочно да ми подражава.

Може някой така да ме е надхвърлил,
че в малкия си джоб да ме сложи.
Може друг да се е опитал първи
да е мен – но се оказало, че не може.

Това запълва цялото ми време налично.
И не че е нещо лошо, но и чак много хубаво не е.
Въпросът е, че цялата работа се извършва лично.
И се живее. Добре-зле, но… се живее.