За мене лъжа, за вас – истина, минаха почти две години от последния ни концерт.
И ето, този петък се събираме отново в навечерието на на 24 май (и на рождения ден на моя Иво, който става на 30!)
Билети: www.eventim.bg/bg/bileti/dzhazt-pee-na-blgarski-sofiya-sofia-live-club-671862/event.html
Джазът пее и пише на български в Sofia Live Club!
Очакваме ви на 16 май, за да отбележим заедно празника на българския език и на всички 30 букви, от А до Я, без да претупваме Й и без да пренебрегнем дори Ь, с един любовен и уютен концерт, на който джазът ще пее на български!
с Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет и
Мария Донева – думи.
16 май (петък) 2025
Билети в eventim: 30лв.
В деня на концерта и на място: 35лв.
Врати: 20.00ч.
Начало: 21.00ч.
РЕЗЕРВАЦИИ тук: https://www.sofialiveclub.com
Прочее славяните и преди имаха джаз, но бидейки българи, го изпълняваха на чужди езици.
Но как може всеки да те разбере, ако кажеш на португалски „Бог”, на френски „Очакване”, на английски „Широта”, или „Любов”, или „Младост”, или „Отрова”? И така беше много години.
След това човеколюбецът бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, ни изпрати идея.
Мария Донева, жена умерено праведна и сравнително истинолюбива, устрои български текстове на много песни. Изпърво написа думи за песента на Жобим „Desafinado” (ще рече „Фалшиво тананикане”, понеже тя сама така си пее). Научи за благата вест Венци Благоев, прочете текста и видя, че беше добро. И поиска Мария да напише още думи, и тя написа. И събраха се с Антони Дончев и Марина Господинова, и ги изпълниха заедно.
Някои казват: „За какво са ни песни на български език? Музиката казва всичко, а думите не са много важни.” Така казват, но те не знаят, че когато думите на една песен се разбират, тя стига и до сърцето, и до ума на човека, и го вълнува повече, и му носи повече радост.
Други пък казват: „Защо са българските песни? Тях нито бог ги е създал, нито ангелите, нито пък са изначално написани от авторите на стандартите.” И не знаят, окаяните, че джазът е интерпретация и лично преживяване, и пресътворяване както на музиката, така и на думите, които я съпътстват.
Ако ли пък някой рече, че не сме ги нагласили добре, понеже и сега още се нагласяват, ще дадем този отговор: Джазът е нещо живо, което се променя при всяко изпълнение, и пламъчето на свещта, полъхнато от дъха на някой от публиката, става част от изпълнението, затова то е различно всеки път.
Ако ли запиташ любителите на музиката: „Какво ще правите на 16 май от 20 часа и какво ще слушате?”, те всички знаят и ще отговорят: „На 16 май от 20 часа ще отидем в Sofia Live Club, за да слушаме Джаз и Поезия, и любимите си песни на български език!”
Джазът пее на български
Какво се случва, когато джаз и поезия се слеят?
Проектът „Джазът пее на български” (ДжаП.БГ), доставя наслада на публиката, поднасяйки едни от най-красивите джазови мелодии с оригинални текстове на български език. Класики като „Дезафинадо”, „Водите на март”, „Трябва да вярваш в пролетта” добиват ново и още по-богато внушение заради поетичното присъствие на Мария Донева, която пише стиховете специално за тях. Вокалните партии на Марина Господинова и безупречните инструментални изпълнения на Антони Дончев – пиано и Венцислав Благоев – тромпет, превръщат думите и музиката в една неразчленима сплав.
„Джазът пее на български“ съществува от 13 години, през които се утвърди със своята оригинална концепция и виртуозни изпълнения на живо и на запис.
Идеята на проекта е на публиката да се представят джаз стандарти, но с оригинални текстове на български език.
„Джазът пее на български“ има в биографията си десетки концерти в София и страната, участия на фестивали в Стара Загора, Велико Търново, село Кърпачево, и един записан албум с предстояща премиера.
Но най-вярното мерило е реакцията на публиката, която след всяка среща с джаза, който пее на български, си тръгва просветлена и емоционално обогатена.
Защото когато джаз и поезия се слеят, се ражда любов.
Искам пък домашен змей!
Вкъщи викат: – Хич недей…
– Той ще е въображаем!
– Да бе, да. Нали те знаем.
– Че какво не им харесвате?
С люспи – няма да го сресвате.
Знае да лети, и значи
разни пощенски задачи
може да ни изпълнява.
Нощем ще ни охранява.
Ще ме води на училище.
Няма да му правим жилище,
ще живее до комина.
С него няма да настина –
той е с вътрешно горене,
ще ми топли и на мене.
Змейче? С две глави поне?
Свикнали сте само Не
да ми казвате, нали?
Все едно ще заболи
с нещо да се съгласите.
За какво са ви ушите?
Само не-то сте научили…
Този път не искам куче!
„Искам да защитя правото да си тъжен.“
Станка Пенчева
Искам да защитя правото да си весел.
Обичта и тревогата за света са се смесили
и усещаш по себе си, ако някой друг страда,
ако нещо обичано без причина пропада…
Но било въздухарско да се радваш, че дишаш,
да се сгряваш от слънцето и цветя да миришеш,
все едно че бедите днес са ти безразлични,
все едно, че провалите не са твои и лични.
Има зло, но за мене да се смееш е смелост.
Да преглътнеш горчилката е въпрос и на зрелост.
Сладостта ти е важна. Да си ведър и нежен.
Да си светъл, когато мракът е неизбежен.
Не е нужно да бъдем черни като гробари.
Има как да сме млади и когато сме стари.
Имаме си усмивка. Кой ще ни я открадне?
Щом светът е накриво, ще подпрем да не падне.
Квартален магазин в чужд квартал (здравей-здрасти, влизала съм тук повече от пет пъти, но по-малко от 20), представителка на фирма за млечни продукти пренарежда хладилната витрина, магазинерката протестира вяло, аз избухвам.
Аз: Знам ги аз такива подреждачи! Майка ми е такава! Постоянно подрежда, но така, че човек нищо не може да си намери и трябва да я пита! Слага ти гащите с пет сантиметра по-встрани в шкафа и те автоматично стават невидими! Нарочно го прави! Само и само да не можем без нея!
После се смея и се извинявам, а магазинерката и подреждачката на чужди витрини дават още примери, а аз бързам да изляза, за да си порева за майка ми, която вече не подрежда нищо, но ние продължаваме да не можем без нея.
Така минава времето.
Честит рожден ден, блогче. 15 години уседналост в безкрайната вселена на интернет.
Аз съм радетел на радостта.
Бройте ме в нейното опълчение.
Дърветата пускат зелени листа
и това е от огромно лично значение.
Аз съм свидетел от първия ден,
от втория, от третия, от сутрин до свечеряване.
И участвах в топлото и в студеното,
в което изчезва и в което остава.
Очевидец съм, и каквото знам – знам.
Беше тъмно и дяволско, но ето, просветна.
Като застъпник на пролетта аз бях там,
и запомних, и казвам, и не ще се отметна.
Моля, заповядайте!
