Няма случайни неща! Ето – вчера гласувах с №11, и днес блогът ми стана на 11 години!
С упорито постоянство събирам тук думи, книги, играчки и рисунки, 3097 публикации от началото, с онова, което е моята представа за блага вест.
През това време написах 14 книги. Намерих си нова работа, да превеждам детски книжки, вече десет от тях са издадени. Имаше концерти, драматични и куклени спектакли, премиери. Тук пиша за красивите неща, а колко неуспешни опита и непростими грешки имаше – не питай, не е за приказване.
Нещо не ми е празнично, може би защото времето е мрачно днес.
Аз сега ще поспя малко, а след няколко часа ще ви прочета една хубава приказка на глас и доброто ще победи злото.
Честит рожден ден, мило блогче, дневник, архив, библиотека и пейка в парка.

„Куче на име Коте“
Общински приют „Приятел завинаги“ – Пловдив

Мисля, че да пишеш римувани стихотворения в класически стих, е като да плуваш в открито море с делфин.
Трябва да си добър плувец, да си силен, да отделиш неопределено и непредвидимо време, да се ориентираш добре, да си смел,
и да се оставиш на този делфин да те заведе, където той е решил, и да не допуснеш да се удавиш, хем да му се довериш, хем да следиш къде е брегът и накъде се носите, да станете едно, и ти самият да си цялостен – душа и тяло, да виждаш, да чуваш и да запомняш, без да мислиш прекалено много,
и да се наслаждаваш през цялото време.
Може и без рима. То и без делфин може, ама не е същото…

Ходих на мол!
Не бях ходила там от лятото, когато кака беше в Стара Загора, но сега, преди да го затворят, реших да се вдигна и да отида, малко така, за духовен живот.
Стигнах до книжарницата на ниво 0 и там останах. Разлиствах книги и си мечтах, а когато намерих ъгълчето с детски заглавия, я това да видя, я онова – и накрая си седнах на пода и се зачетох. Благодаря на милите книжарки, че не ми казаха нищо.
Хора, да знаете какви прекрасни детски книжки има в днешните книжарници! Чаровни картинки, красиви истории, приказки по всякакъв повод – ама съвсем всякакви, примерно има енциклопедия „Какво е акото?” Литература за всякакви случаи.
Купих си три книги.
Сега ще ви кажа за едната от тях.

”Приспивни песни за феи и чудовища” от Сотир Гелев, с подзаглавие – книга за безстрашни деца и родители.
Първо си я прочетох на място, после снимах една приспивна песен… после и картинката към нея…. И не я купих. Два дни съжалявах, на третия се грабнах и отидох пак в мола, и ето ме, с книга в прегръдката.
Значи, тя е голям формат, горе-долу на едната страница има текст, на другата – картина.
Сотир Гелев ни е познат от списание „Дъга”, и от книгите за Илийчо и Август, и от „Приключенията на господин Боровинка”. Има и други книги, които ще си намеря и ще прочета и разгледам, защото това е новият ми любим писател, поет и художник.
Рисунките са много изискани и ярки, чак се замислих дали някоя от тях не е бъдещата ми нова татуировка. Хартията е здрава и не е бяла, а е обагрена в жълто към кафяво по ръбовете (тези цветове сиурно си имат специални имена). Прилича на кожа, на стар ръкопис със заклинания и тайни.
И приспивните песни са страшни, но и мили и усмихнати. Родителите чудовища приспиват децата си чудовищенца, а горкият Сфинкс се мъчи да се приспи сам себе си. Някои са по-нежни, други – по-строги. Вампирите си лягат с изгрева, когато феите се събуждат и политат.
Накрая има смешен справочник за това, кое митично същество какво е.
Цялата книга е чудесна!

Можех да си купя някой нов роман, и не си мислете, че не ми се искаше. Но прецених, че романа ще го чета по-дълго, обаче най-вероятно само веднъж. А стиховете се четат кратко и бързо, но много пъти. Затова може би трябва да се опитам да се дисциплинирам и да взимам романи главно от библиотеката, а да купувам само тези книги, които ми се иска да притежавам, да са мои, мои да бъдат.
Човек винаги печели с книгите.
Ах, моля ви, вижте трейлъра на „Приспивни песни за феи и чудовища”!

Ние сме мечтатели. Ей сега ще ни локнат даун, а ако ми погледнете календара със задачите за месец април, ще видите, че се глася да отида физически в Хрищени, Преславен, Сотиря, Попово и Казанлък. Имам дати и часове и училища и пикник в гора. Може от всичко това да останат само моят си маратон и гостуването онлайн в Русе, кой знае.
Днес имахме среща по интернет с 4 а клас, класът на госпожа Лора Митева. Аз отидох при тях в Пловдив, а те при мен в Стара Загора, ей така, както си седяхме на столовете. Прочетох им „Зог“, а те ми четоха и рецитираха и задаваха въпроси.
Ех…
Прилагам няколко снимки, които Гери ми изпрати, да видите как респектирам младежта със строгата си физиономия.