Днес ще бъде премиерата на книгата на Ваня Могилска „Иначе казано“.
И по-точно:  17 февруари (четвъртък), 18:30 ч.
U P.A.R.K. Gallery
ул. „Отец Паисий“ № 24, Пловдив
(вход свободен)
Ваня ме покани да кажа няколко думи за книгата и така да участвам в този празник, и аз съм много доволна и радостна, защото ми е важно и щастливо да участвам в нещата, които обичам.
А пък тази книга я обичам. Тя говори смислено за важни неща, и повдига въпроси, които са прекалено вълнуващи, за да ги обсъждаме, и са твърде лични, за да ги споделяме с кого да е.

Още по темата – тук, а аз отивам да спя, защото празнувахме премиерата на „Боси в парка“ в ДТ „Гео Милев“, а аз трябва да съм красива на сутринта и винаги.
Ако  сте в Пловдив довечера, заповядайте на честит рожден ден на хубавата книга със стихотворения „Иначе казано“.
До! 🙂

О, колко съм болен, о, колко съм жален!
О, как ми е нужно да бъда погален,
да бъда похвален, да бъда поглезен
с кафе и с целувка по топлия глезен!
Защото когато човек боледува,
е важно, че друг там човек съществува,
и своето болно любимо прегръща.
И със портокали и мляко се връща,
със дрехи студени и с дъх на снежинки,
и готви, и прави дори палачинки,
и е търпелив. И обича със тебе,
дори ако ти си ревлив като бебе,
а той те понася, защото те носи
в сърцето си. И ти задава въпроси,
а после те слуша, със теб разговаря.
Когато заспиш, той вратата затваря,
но толкова тихичко, толкова леко,
че теб ти се иска да викнеш – човеко,
върни се, че искам да си те прегърна!
И утре за всичко това ще ти върна!
И аз ще те глезя, и ще те завивам…
Но утре. Защото в момента заспивам,
и вече съм другаде, вече кротувам,
и ти обещавам, че ще те сънувам.
И тихо заспиваш, щастлив и доволен,
пък даже и да си за мъничко болен.

Понасям щетите от топлото време.
Човеку се иска на припек да дреме,

да мърка сънливо, да трепка с мустаци,
да си поклюкарства със другите маци,

да мижа без грижа, обаче… Обаче!
Веднага му тръсват хиляда задачи.

Я грабвай парцала да лъснеш стъклата!
Изкарай на слънчице одеялата –

да влезе чист въздух, да стресне микробите.
Изтупай праха! Проветри гардеробите!
Какъв си такъв бавен, неподреден…

Противен приятен предпролетен ден!

❀ ✿ ❁ ✾ ❃ ❂ ❁

Обла и гладка, с искри от коняк,
цялата злато, и слънце, и мрак
пърхане с мигли, сълзи и усмивки,
гълъб сънлив във гнездо от завивки,
само със поглед събужда желания,
всички целувки са й притежания,
спира дъха само щом се покаже.
Кой би могъл нещо да й откаже?!

На една малка малка улица
от един малък малък прозорец
една малка самотна бабичка
пита всички минувачи
колко е часа.

Късни рози, потъмнели,
като скупчени небрежно
смачкани чаршафи. Зрели,
напоени с дъжд и нежни,

във мъглата се потапят
търпеливо и разумно,
и надеждите им капят,
и разпадат се безшумно.

Поотвори се пролет
и светът е разнежен.
И мухи с бавен полет
инспектират строежа.

А строител по потник
плочки слага, попържа,
май му се поработва,
но геройски се сдържа,

трета бира попийва,
кротка чалга му теква,
свирка и се подсмихва,
малко му поолеква,

и саламът топи се,
вестникът го попива.
Слънчицето униса,
биричката приспива,

той посяда, поляга,
съхне му теракола,
работата не бяга…
Поотвори се пролет.