Такава малка, а пък пролет!
Че тя е вчерашна, а вече
подрежда облаците горе,
на вишните плете елечета.

Наглежда щъркелите как са,
сади цветя, лекува рани.
И обзавежда, донаглася,
макар че няма да остане.

Това ще се случи утре, 21 март:
в 17:00 – среща с читатели в Пазарджик.
в 19:00 – среща с читатели в Пловдив.

Събудих се и се опитах да си представя.
В Пловдив съм била много пъти, освен това в клуб „Мохито“ ще бъдем с Петя Кокудева, ако се объркам нещо, тя ще ми помогне, ще веселим публиката заедно, така че няма от какво да се тревожа.

Обаче в Пазарджик!
Там не познавам нито един човек. Поне засега.
Срещата ще бъде в Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“ на улица „Любен Боянов“ 3.
Вижте колко много добри поличби:

1. Много обичам Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора, защото там ми дават книги за четене и не ми се карат твърде много, когато се забавя с връщането. В залата пък сме имали много представления с театъра от психиатрията, там имаше серия от превъзходни джаз-концерти, там съм имала две премиери на книги и винаги всичко е минавало чудесно. И работят страхотни хора там.
Е, може ли колегите на Снежана Маринова да не са  чудесни?

2. Пазарджишката библиотека се казва „Никола Фурнаджиев“. Обожавам „Пролетен вятър“. А тия дни започва какво? Пролетта! Ето, ето, няма нищо случайно.

3. Аз пък съм си подготвила три плейлисти:
– пролетни стихотворения;
– стихотворения, написани след излизането на „Магазин за обли камъчета“;
– златни записи.

Нищо не може да се обърка. Всичко ще бъде наред.

С кого ли ще се запозная в Пазарджик?
С кого ли ще се срещна в Пловдив?

Приготвила съм камъчета за подаряване. Темата им е черешов цвят.
Хайде вече да е утре!

Отдавна не бях си играла с декупаж, но ми предстоят пътувания и като обичам да подарявам камъчета, се сетих, че трябва да приготвя нови.
Прегледах си салфетките, лепилото и четките, и намерих една кутия, която си плачеше за украсяване.
Бива ли да оставим кутията да плаче?
Ето я и нея, под вънкашност нова.

Още не е зелено,
но все пак си личи,
че земята полека
поотваря очи.

Поолеква небето,
разкопчава яка,
пооглежда се – ето,
по е светло така.

Търкат длани мухите,
слънце щом ги допре,
позадрямват отвити.
Май вървим на добре!

Заповядайте на 23 март от 20 часа в Чайната на „Бенковски“ 11

на специален джаз-концерт –

Световната джаз-класика на български език!

Венци Благоев – тромпет
Антони Дончев – пиано
Марина Господинова – глас
Мария Донева – думи

ще представят популярни джазови стандарти с оригинални български текстове.

Нека заедно посрещнем пролетта с музиката, която ни вълнува, в топлата и уютна атмосфера на Чайната, заедно с хора, които обичаме.
За нас концертът е особено важен, защото с него ще отбележим втората година, откакто проектът JAP се срещна на живо с публика.

Два вида звук има – шум и джаз.
Единствено джаз ще слушам аз
А също – съседите край нас.
И не мога вече без това.

Ще се видим отново в Чайната на 23 март от 20 часа.
Входът е 8 лева.

ПП Не забравяйте да се обадите на телефон 0887-05-10-80 и да си запазите място. Миналия път се наложи Антони да свири прав, защото не си беше направил резервация!

Нещо ще започва.
Вятърът го носи.
В рохкавата почва –
стръкче светлокосо.

Само че самичко.
Резедаво. Чисто.
С пръстче гъделичка
въздуха избистрен.

Нещо се променя.
С буболечи стъпки.
Локвите – смутени
от прозрачни тръпки.

Гълъбите мият
в плитките им чаши
разтуптени шии,
човки и опашки.

Нещо е назряло
да цъфти, да никне.
Нещо, закопняло
днес да те обикне.

С поглед ще те стрелне
и ще те опари
нещо акварелно.
Нещо с минзухари.

С пръсти, изцапани със химикалка,
мила, бъбрива, и смешна, и малка.
Още на пътя отчупва от хляба.
Боже, и тя е на някого баба?!

То е направо дори неприлично –
другите баби изглеждат различно –
повече мрънкат и повече шетат,
щом ги погледнеш – накуцват и кретат,
бабешка мафия от поучителки,
с грохнали кокали, пра-пра-родителки.

А пък ей тази, с палтенцето врабешко,
не е прихванала нищичко бабешко,
вечно заета да ръси вълнения,
смешки и мръснички стихотворения.
Нещо с дантела, на слънцето проснато,
нещо невинно, добро, недокоснато,
хубава мисъл, небрежно изпусната,
в миг неуверен – прехапана устната,
вкусно живее, дори допълнително
иска да вземе. И нищо мъчително,
тъжно, погубено тя не споделя.
Тя си живее в безкрайна неделя.

Смешна и шантава бабичка. Само че
има във нея подскачащо пламъче.
Странна е и я избягват съседите.
Тя сам-сама си поправя повредите.
Внуците идват един път в годината.
Тяхната баба за тях е родината,
тяхната малка и весела бабичка,
странна и смешна, и крехка, и слабичка,
бабичка-огън със нейни си навици.
Вечер във скайпа им праща наздравици.

Толкова умна, в добро настроение.
Да e далече си е разхищение.
Плаче на ум, а на глас се шегува
и във един екземпляр съществува.

мина точно една година, а аз съм все така права

за всичко!