Бавен ден

Леден ден, а слънцето не спира
да блести, и бавно наедрява.
Който е навън, да се прибира.
Аз съм удома, и тук оставам.

На дивана слънцето ми сочи
мястото за мен и още някой.
Портокал, голям и много сочен.
Книгата разтворена ме чака.

Бавен ден. Смълчана, кротка къща,
тиха като мисъл спотаена.
Място за покой и за прегръщане.
Топло сред огромното студено.

Но храната сготвена изстива.
Сам-сами играчките издишат.
Притъмнява къщата сънлива,
чиста, подредена, и излишна.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s