Леден ден, а слънцето не спира
да блести, и бавно наедрява.
Който е навън, да се прибира.
Аз съм удома, и тук оставам.

На дивана слънцето ми сочи
мястото за мен и още някой.
Портокал, голям и много сочен.
Книгата разтворена ме чака.

Бавен ден. Смълчана, кротка къща,
тиха като мисъл спотаена.
Място за покой и за прегръщане.
Топло сред огромното студено.

Но храната сготвена изстива.
Сам-сами играчките издишат.
Притъмнява къщата сънлива,
чиста, подредена, и излишна.