Толкова любов неприложима
като сняг вали и се разтапя.
И искри от радост в нея има.
И стрехи, които тихо капят.
Толкова любов с адрес объркан,
със красиви отлепени марки.
Закъснели, натъжени щъркели.
Пеперуди с избледнели шарки.
Толкова приготвено обичане
ей така невкусено остава.
Остаряват хората самички,
а пък любовта се разхищава…
Чудесно и толкова вярно. Би било страхотно ако можехме да избираме на кого да даваме любовта си… или поне да беше справедливо разпределена!
само че не е така
но това сигурно е справедливо по някакъв друг, непонятен за нас, по-дългосрочен начин
Едно от най-хубавите стихотворения за любовта в днешно време! От чудесната стихосбирка „Перце от дим“.
след месец книжката ще стане на една година 🙂
Честит рожден ден на книжката и нови успехи на авторката! 🙂
Мда, това съм го преживявала. Че и три пъти.
по хората ходи
Pingback: “Толкова любов” – Мария Донева | Tsetso's Stuff