1. Другата седмица в понеделник, на 22.11, ще отида в Пловдив за изписването на „Меко слънце” от родилния дом за книги, известен като Издателска къща Жанет 45.

Виждам си книгата, взимам я в ръце, след което, в 13,30, отивам къде?

2. Във Френска езикова гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери”, гр. Пловдив!

Там ученици от 9 и 12 клас си направили литературен клуб, кръстили го „Мечтатели”, и поканили учителката си Цветелина Драганова да участва. Намирам този ред на случване на събитията за зашеметяващо прекрасен.
И те ме поканиха на гости!

Книжката ми ще отиде първо при тях, топла-топла, и от там ще тръгне пътят й.
Ето, това наричам аз Добра Поличба.
✿

На снимката – небето над Френската гимназия в първия учебен ден, снимка – Цветелина Драганова.

Влюбеният мъж е ергономичен,
по-удобен от кресло, по-уютен.
Влюбеният мъж поема твоето тяло,
мускулите намекват за приятна заплаха,
потъваш,
замаяна от собствената си лекота.

После
мъжът се начупва на ъгли,
невидими пружини скърцат оголено,
появяват му се лакти и нокти,
ръцете му те прегръщат
като изсъхнали клони…
И накрая
всичко се чупи.

Валя до обед, а сега е ясно,
и капките полека-лека спират.
Като уши на палав първокласник
листата руменеят и прозират.

Сив облак, с тънко розово поръбен,
блести, и слънцето е укротено.
Спокойствие със аромат на гъби.
Оранжево и матово зелено.

Усмихнатите локви се вълнуват,
когато вятърът ги гъделичка.
Следобед като този съществува
да спра и да се помиря със всичко.

Колко смътно познати лица
в този град, в който нямам познати.
Колко хубави чужди деца.
Колко весели чужди приятели.

Аз ги мервам, докато вървя,
и за кратко, но остро ревнувам.
И внезапно обиквам това,
дето тайно от мен съществува.

Мен само идиоти ме привличат.
Те също доста силно ме обичат.

Намират ме в метрото и на плажа.
Напират нещо важно да ми кажат.

Заспиват ми на рамото във влака.
Със шлиферчета в парка мене чакат.

Обливат ме с възторжени идеи
и настояват с тях да се гордея.

Чаровни са, но взеха да ми писват.
И чудя се – те как ли ме описват?

На входа на зоологическата градина имаше малка къщичка. Приближих се, за да си купя билет, и изведнъж чух тихо църкане. Някой ме побутна по крака. Погледнах надолу и видях една симпатична кафява мишка. Тя ми каза:
– Подайте парите отдалеч и си вземете билета много внимателно. Касиерката има… има много лоши навици.
Учудих се, но кимнах с глава, извадих портмонето си и отброих точната сума.

Има още →

Това не е стихотворение.
Това е текст на български, с който може да се изпее тази песен.
Трябва да се пробва, за да се разбере.
Аз съм слушала как я изпълнява Марина Господинова и сърцето ми й принадлежи завинаги.

Във летен ден, красив и тих,
далеч от мен замина ти.
Останах сам, и ти простих,
дори забравих те. Почти.

Но в този леден дъжд валят листата
и ме прегръща само тишина,
и аз очаквам теб и светлината,
и да се върнеш у дома.

Autumn Leaves – Nat King Cole

Нарушен уют. Чадърът
е направен от пищяли
на комари, тежко болни
от скорбут и от рахит.

Кой ме кара да излизам?

Град прогизнал. Път неравен.
А е ден човек да гали
милото си, или с книжка
да е във леглото скрит.

Корабите на възможната любов
идват зад гърба на хоризонта –
бавно.
Пръв ще стигне до брега,
който от сърцето си изхвърли
трупаните ласки и надежди,
житото – в солените води,
плътните коприни – по вълните.
Гол, свободен и въоръжен
с правото да обяви за свои
камъните, сенките, дъжда,
сладките като целувка извори
и пръстта за правене на хора.

Джазът покани поезията на среща.
Тя прие.

JAP (Jazz And Poetry) – 6 ноември, 20 часа, Чайната.

София, ул. „Бенковски” 11

Марина Господинова – вокал
Мария Донева – поезия
Теодор Петков – пиано
Венцислав Благоев – тромпет

ще представят за пръв път пред софийска публика велики джаз-стандарти с текстове на български език
eдин концерт за есента, бурното време, мъртвите листа и нежния дъжд, тих като любов

Любо Денев за JAP
„Ето че и на български може да се  пее jazzy. Марина показва как трябва на БГ да звучи jazz. БРАВО! Много енергия струи, виж как звучи българският език. Откритие! Тя ще го направи международен!!!!!!!!! Богата работа – пир по време на криза!”

Във кутия от обувки
и завити със хартия,
сред трошици от целувки
и искрици от магия,

те дискретно се протягат,
лъскат си огледалцата,
блясък и брокат си слагат
и примигват им сърцата.

Колко е ноември? Скоро
ще му се изниже краят.
Този шкаф ще се отвори,
лампите ще засияят.

Щом декември се разсъмне –
идва празник, свършва мракът.
С нетърпение, на тъмно,
старите играчки чакат.

🙂

Мария
Целият подут от гордост,
бързал, уморен, без дъх,
той се връща, и ми носи
заловен на пътя плъх.

Друг път ми сервира жаба,
развълнуван и щастлив.
Просто думите са слаби
за възторга му игрив,

за вкуса на радостта му
от примъкнатата плячка.
Вчера охлюв гол ми хвана,
утре гущер ще довлачи.
Има още →