Влюбеният мъж е ергономичен,
по-удобен от кресло, по-уютен.
Влюбеният мъж поема твоето тяло,
мускулите намекват за приятна заплаха,
потъваш,
замаяна от собствената си лекота.
После
мъжът се начупва на ъгли,
невидими пружини скърцат оголено,
появяват му се лакти и нокти,
ръцете му те прегръщат
като изсъхнали клони…
И накрая
всичко се чупи.
tova si e tochno taka i mi e mnogo ljubimo!!!!
помня аз… 🙂
И на мен ми е любимо, ма да я нямаше втората част.
а де!
Присъщо е на влюбения мъж
съвсем нарядко в кръчмите да ходи,
сто китки да ти носи наведнъж,
приятели във къщи да не води.
Присъщо му е да се бръсне – да,
едва ли ще го видиш неугледен
и час по час, с копринена брада,
в очакване на ласки е наведен.
Присъщо е във речника си той
съвсем да не допуска лоши фрази
и дава в изобилие покой,
от който някой трети да те пази.
Ехааааааааа! :))))))))))
Типично е за влюбения мъж
да те прегръща като топло одеало
да те закриля в мрака и под силен дъжд
да бъде също като твое огледало.
Типично е, но всичко е до време
ще стане цяло в кръпки одеалото
щом грижите за него станат бреме
И пак ще потъмнее огледалото.
О, да!
за съжаление…
После става просто мъж
ляга в твоята ергономичност
думите са просто думи
грижите един за друг са бясно тичане
докато не те погледне някой ден
с тези, ъглестите, лакти и ръце,
и заплаче, не от обич умилена,
а от жал към туй, що времето отне
абе то, времето, то е взело-дало…
Скри ми се римата в последния ред! Не вървеше съвсем така да го оставя…
🙂