Архиви

Смешно човече в розова стая

Картинка

3

 

Аз съм това.
Снимките са от деня, в който гостувах в класа на госпожа Мима Бакоева в „Ромен Ролан“. Закъснях за часа. Току-що бях получила хубава новина за мой близък. Не можех да спра да се смея. Пях!
Виж каква съм смешна, и, не знам, дали наистина си личи как се чувствах? Добри деца, светъл ден.
Днес фейсбук ми показа снимките. Благодаря ❤

 

Повторими чудеса

Картинка

Отговор

 

Обичам чудеса; обичам, когато хубавите неща се повторят;
а от всичко най-много обичам повторими чудеса.

С любезното съдействие на майка, която им направи помпони за шапките!

 

Коледните ми картички за 2018

Картинка

4

 

Тази година реших да не лепя, да не рисувам, да не бродирам. Реших да бъдат снимчици.
Вече са надписани, украсени, сложени в пликове, адресирани, имат си марки. 
Остава да минат още няколко дни и да стане прилично да ги изпратя. Обичам това време.

 

Мишленце №100

Картинка

2

 

Преброих ги по снимките в блога.
Правя едно мишле средно за около три часа. Когато шия от 10 сутринта до 12 вечерта, последното става най-бавно, защото му се спи. Значи за по-малко от два календарни месеца съм отделила около 300 часа да шия мишки, т.е. 37,5 работни дни.
Днес е събота, мисля да си почина.

 

 

 

Визуализация на чувството

Картинка

1

 

В един ден да получиш най-страхотната новина, но пък да объркаш сто други работи, да се зарадваш за успех на приятел, но пък да се скараш с колега и взаимно да се засегнете, да се измориш ужасно, да се правиш, че не забелязваш как някой се държи незаслужено лошо с теб и успява да те отдалечи от други обични хора, денят да е дълъг около 16 часа, но да е зимен и да се е стъмнило отдавна, по недоразумение да разочароваш човек, на когото държиш и да му помрачиш празника, и да си навъртял доста километри пеша, и дъждецът, който уж едва пръскаше, вече да ти мокри гърба през дрехите, и да е много студено, и зъбите да изкрещят изведнъж БОЛИМ!!!, и да ти остават последните триста метра до вкъщи, а те са на баир, и много да ти тежи чантата,
след последния завой към къщи да видиш как елхата свети
и да си спомниш за новината от сутринта.

Ще настоявам, че е есен

Картинка

1

 

Може да съм с половината си зимни дрехи, облечени едно върху друго, но няма да признавам, че се е зазимило.
Може да разглеждам коледните играчки, но с едно затворено и с едно примижало око.
Може да печем свински мръвчици, но отворих последната бутилка бяло вино, мирише си на мускат.

Мустак на мишка, цялата в жълто, сред хризантеми и оранжеви тиквички.
Добавят се есенни пейзажи, зърнати от влак.
И се мечтае – за днешния ден, за този момент в момента.
Болят ме всички зъби горе вдясно, но поне е есен.

Пълноценен живот

Картинка

6

 

Молба, с по-силен пламък от молитва:
да зная, че към мене той изпитва
такава съща непосилна нужда.
Че аз не съм му странна, нито чужда…

За целия свят нека да съм странна – даже ще се радвам. Стига да има няколко човека, които ме приемат. Като си подам ръката – да я поемат. Като ги поздравя, да се усмихнат.
Да се обичаме. Даже и да не се срещнем, аз да знам, че съществуват.

Месец и нещо, откакто шия тези мишлета. Пръснаха се по света и си заживяха. Тръгнаха да се образоват – кое на детска градина, кое в предучилищна, кое – направо в училище. Едно се загуби… не, ами отиде да търси приключения, но си изпрати заместник. Купуват се, продават се, подаряват се.
Взеха и да се женят!
Не можете да си представите колко много ви обичам.
Благодаря ви, че искате да играем заедно.

Снимката ми изпрати Даниела Бабикян от „Майстора и маргаритите“ в София