Картината с ябълките е на Милена Димова, тя ми я подари.

Тъй като копнея за морето и колкото по-дълбоко в зимата навлизам, толкова повече ми трябват утеха и обещание, че лятото ще дойде пак.
Избрах няколко миди и рапанчета, че и една малка шишарка от фиорда в Стрьомстад, взех силикон и им залепих игли.
Дори не търсих пистолета за силикон, ами запалих една коледна свещичка и на нейния пламък нагрях пръчката лепило.
Предполагам, че няма да е лошо, ако мидичките се позлатят или посребрят със спрей, но на мен ми се иска да ги гледам, както са излезли от морето.
Цялото правене ми отне няколко минутки, чувствам се лятна и хубава, а ако някой ми хареса брошката – веднага мога да му я подаря, защото имам много, а като свършат, ще направя пак.

Три са… Котки са…

Ших го до към 1 през нощта, заспах в някакъв момент, на сутринта отварям очи и що да видя – слънцето изгряло.
Смятай колко е вълшебно човечето!