Искам да избегна лепените части и пластмасата.

Hair, hair, hair, hair, hair, hair, hair
Flow it, show it
Long as God can grow it
My hair

Let it fly in the breeze
And get caught in the trees
Give a home to the fleas in my hair
A home for fleas
A hive for bees
A nest for birds
There ain’t no words
For the beauty, the splendor, the wonder
Of my…

Hair, hair, hair, hair, hair, hair, hair

– Ами тогава кой ти казва вечер кога да си лягаш и изобщо какво да правиш? – попита Аника.
– Аз сама – обясни Пипи. – Първо си го казвам много любезно, ако не послушам, го повтарям рязко и ако пак не слушам, следва тупа-лупа, разбирате ли?

Абе уж и аз така, ама тези мишки са като слънчоглед, като шоколадови бонбони, като малки уискита. Започнеш ли, не можеш да спреш, и става все по-приятно, грижите изчезват, настроението се повишава, мечтите изглеждат реални, времето минава неусетно… В приятната компания на себе си намирам мир.

Татко Дончо има честит имен ден. Той е най-добрият татко на света.

Маса, плътност и особено обем си имах и преди.
За пръв път обаче имам удобно работно място у нас.
Досега, докато шия, пиша и чета, или седях по турски на един фотьойл, или полу-лежах на леглото. Така и не купих удобно бюро за детето, докато беше ученик, ето го, вече кара магистратура, аз така и нищо не предприех. Трябваше да си прецакам гърба, за да взема мерки.
Това доброто, което последва.
Румен ми направи маса! Красива бяла маса, широка и красива! Бяла! Нямам място, затова той я монтира за стената и когато не я използвам, ще я сгъвам и тя ще виси на панти до стената, никой няма да подозира, че аз имам… да де, казах го вече.
Светлината ще влиза през прозореца точно върху нея и ръцете ми няма да хвърлят сянка. През топлите месеци ще гледам цветята на перваза. Ще мога да шия и да пиша, и да правя всичко, което обичам, без да се прегърбвам.
Много съм щастлива. Докато Румен правеше масата, аз започнах един слон, накрая го завърших тук.
Ех, че хубаво…

Ушите му са като ангелски крила. Ушите му са като чифт папагали.
В хобота повече го докарва на мравояд, но и на пеперуда го докарва. Ако реши един ден да прелита от цвят на цвят… е, виж заглавието.
Прилича на слон, направен от муха. Толкова ме радва, че за да подчертая неговата значимост, залепих му твърда подложка, с което от играчка за гушкане го произведох в малка пластика.
Ето го: