– Ами тогава кой ти казва вечер кога да си лягаш и изобщо какво да правиш? – попита Аника.
– Аз сама – обясни Пипи. – Първо си го казвам много любезно, ако не послушам, го повтарям рязко и ако пак не слушам, следва тупа-лупа, разбирате ли?

Абе уж и аз така, ама тези мишки са като слънчоглед, като шоколадови бонбони, като малки уискита. Започнеш ли, не можеш да спреш, и става все по-приятно, грижите изчезват, настроението се повишава, мечтите изглеждат реални, времето минава неусетно… В приятната компания на себе си намирам мир.