В приятната компания на себе си

 

– Ами тогава кой ти казва вечер кога да си лягаш и изобщо какво да правиш? – попита Аника.
– Аз сама – обясни Пипи. – Първо си го казвам много любезно, ако не послушам, го повтарям рязко и ако пак не слушам, следва тупа-лупа, разбирате ли?

Абе уж и аз така, ама тези мишки са като слънчоглед, като шоколадови бонбони, като малки уискита. Започнеш ли, не можеш да спреш, и става все по-приятно, грижите изчезват, настроението се повишава, мечтите изглеждат реални, времето минава неусетно… В приятната компания на себе си намирам мир.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s