За черешките през май – в майското стихотворение.

МАЙ

Ям череши и плюя костилките
с неотменното право на жител
и поклонник на късния май.
Във зелено покарал навсякъде,
тротоарът се пука и диша.
Разсъблечени, само по пролет,
по ръце, по крака и по радост,
се разхождат момичета, щъркели,
шадравани, небета и къщи.
Аз си махам предишните думи,
и езикът ми, гол при черешите,
с цяло тяло вкуса им прегръща.

Да, благодаря, по вратлето е съвсем подходящо 🙂

Сънят е сладък като круша
и топъл като час под душа,
денят се мие и изплаква,
насън се смее и разплаква,
денят отдъхва си, готов
да се събуди като нов.

🙂

Обичам да мога!

🙂

Най-хубавото на света е да си обграден от усмихнати хора и да имаш възможност по някакъв начин да участваш в живота им.
Така тъжничките неща стават поносими, а хубавините се множат.

Това е добро пожелание.

На снимките – Джордана и Мариза, въоръжени с котки. Благодаря ти, Мария!
Повече за близнаците – тук. 

Всички вече се разотидоха, не остана нито едно тук.
Последните 6 се задомиха в Кортен тази вечер, тази чудесна вечер.
Шия.
🙂

Като прегледах тетрадката с адресите, май ще ми трябват още коледни картички.

🙂

и две котки за Мария

… трябва гушнат да бъдеш.

Ами ние?! Ами нас?!