Това сигурно са предпоследните от тази реколта.
Почти цялата черна работа вече е свършена – надписах повечето пликове и налепих марките. Сега остана да избера коя картичка за кого е и да напиша пожеланията.
По същия начин, когато ушия много човечета, оставям лицата и усмивките за накрая. Днес например ще направя точно 12 усмивки.

Както си седях снощи, си викам – аз защо не направя някое и друго човеченце, за какво съм ги купила тези шарени звънчета, кога ще ги използвам, ако не сега.
Ама как се овъртолиха в тия кабели…

Ето ви парадокс: колкото повече душа влагаш, толкова повече душа ти остава.
По същата система: вдъхновение.

Живееш повече от живеенето.

Уших ги за деца, които обичам.

Уших го!
Ама много крака бе…
Уших го, защото бях си намислила да направя това още през септември, когато подготвяхме книжката за старозагорските първолачета.
Елица Сърбинова така нарисува чудовищенцето, че аз го видях и разбрах, че вече просто не е възможно да си го представя в друг образ.
Сега, аз не знам дали тя има нужда в своето домакинство от тоз предмет, но просто се чудя как да изразя своята радост, че се намерихме и ще правим книжки!

И аз имам пуловерче с елен, синьо е. Иво ме подтикна да си го купя в деня на премиерата на „Как спрях да крада“. Съвсем скоро ще излезе новата книга, пуловер мога да си поръчам онлайн… И премиера мога да направя пак така. Нещо ще направя.

Засега правя мишки, сезонът го изисква!

Сега да ме запишат в детската градинка! Ще бъда едно от най-сръчните деца в групата. И най-високото!
Но кажи какво да сторя, кат си ме, майко, родила, с обичай да пращам картички по Коледа на двайсет-трийсет-четирисет човека?

Започнах да си приготвям коледните картички. Кравата я видях на някаква тениска и се опитах да направя подобна, и се започна.
На мен Веселина Седларска ми е казала в лично съобщение, че трябва да се напомня на хората, че радостта също е непобедима.
Et voilà!

Цялото в пухкавост и искрящост.

че така добре наддават?