Да има.

Така добре ги бях снимала, и ей сега по грешка изтрих снимките. Вторият път не е като първия.

Трябва да се повдигне вече и този въпрос.
Предишните години нямах достатъчно ток за мартенички, но сега май ми се правят…
И понеже интересът ми към плетките на този етап е напълно платоничен, викам, дай да врътнем едни плетени мартеници. Лесно е, бързо става. Виждала съм някъде такива, пробвах – мога ги.
Подходящи са за момичета. Има време до Първи март, може да направя още. Прави ми се нещо мъничко.

Библиотеките вече работят свободно с читатели и най-после върнах книгите, които бях взела още миналата година.
Избрах си нови, и най-красива между тях е „Любов“. Тя има удивителни илюстрации и кратки, докосващи текстове. Коректор е моята приятелка Русанка Одринска и се почувствах радостна, все едно не съм видяла само името й, а нея самата.
Едно-единствено нещо не ми хареса само – че буквите са съвсем тънки и светлосиви, с мъка се четат.
Наръсих няколко мишки наоколо.
Мишките са симпатични.

Понеже не искам просто да стоя и да се правя, че нямам книга (ами важно е за мен, какво), реших да не робувам на обстоятелствата, а да направя символично представяне на „Книга за нас“ във фейсбук. Ето го събитието, ще може да се гледа от хора във и извън фб. https://www.facebook.com/events/485330182633613
Ще прочета някое стихотворение и ще благодаря, ще отговоря на някой въпрос, ако има.
Ама нали е премиера! Трябва да се откроява с нещо!
Мисля, ако някой иска да си купи книжка с автограф и ми пише по време на „премиерата“, да получи в добавка мишка от моите. Първите еди-колко си човека, според това колко играчки съм успяла да ушия до тогава; в момента са 6, но до 14 януари има още време.

Каквото ушиеш нощем, това ще ти свети денем. (Почти като народна мъдрост)