Уших го!
Ама много крака бе…
Уших го, защото бях си намислила да направя това още през септември, когато подготвяхме книжката за старозагорските първолачета.
Елица Сърбинова така нарисува чудовищенцето, че аз го видях и разбрах, че вече просто не е възможно да си го представя в друг образ.
Сега, аз не знам дали тя има нужда в своето домакинство от тоз предмет, но просто се чудя как да изразя своята радост, че се намерихме и ще правим книжки!