Всичко започна невинно, с един помпон за бъдещата ми шапка.
И продължава до сега.
Приличат на хризантемите на татко, оставих ги леко рошави, за да подчертая приликата.
Направих ги по онзи начин, с изрязаните кръгчета като парченца ананас (ако някой не знае начина, да пита и ще му покажа).
Мисля да ги използвам за коледна украса, като опаковам подаръците… и ще видим как още.

Вчера беше празникът на свети Сава (това друг свети Сава ли е, извън великолепната седморка?), затова майка не ми даваше да плета. Та по този повод, и като трябваше все нещо да се прави, ето ми картичките за тази Коледа. Нищо не блещука този път, няма звезди, пайети и брокат, сърчица редих 🙂

Отвън коледна, отвътре – тя си знае.

Вчерашно зайче, а вече с нова рокля!
Снощи го уших и го облякох, а на сутринта роклята не ми хареса и уших новичка. Сега малко съжалявам, че не направих снимки и със старата. Нищо 🙂

Вчера направих две сладки неща, а едното от тях е и вкусно.

Снощи до много късно го ших, защото прасенцето нямаше търпение да започне да съществува.

Вчера си почивах. Пресадих едни цветя, четох много хубава книга (наистина чудесна, в началото съм и вече я обичам – „Книжната къща“ на Франсоаз Мале-Жорис), плетох яркожълта плетка на две куки – трябва ми за реквизит в новата пиеса, чатих, говорих по телефона, говорих си с нашите вкъщи… но венецът на всичките ми дела беше, че мислих и намислих как да ушия прасенце.

И го уших.

Ето го:

Задава се върволица от всякаквоцветни същества, защото имам две големи кутии с изрезки и парцалченца. Стана ми едно такова непредвидимо на душата 🙂

Когато се събудих, динозавърът още беше там.