– Помагай.
Тази зима безброй внучета от чужбина щели да посрещат Коледа при бабите си в България. 
– И аз така чух! Ето, тука елени, бели мечки, котета – точно за едно внученце ги приготвям. За един пътник между звездите.
– За Стилиан? Знам го, много добро момче. 
– Такова е, да.
– Значи, мога да разчитам на теб?
– За мен ще бъде чест! 
– Хохохо! – каза той и затвори.

Това е резултатът от почивните дни и от едно вдъхновяващо раирано парченце плат, което си намерих – две неописуеми същества. Вътре в тях има по една звездичка, която издава приятни тракащи звуци. Сърцата им са празнични!

Приятели е книжарница. Това й е името, но не искам да го пиша в кавички, защото Стаси и другите момичета от нашата книжарница наистина са ми приятели. За там съм ушила тези човечета, там ще стоят, ще се усмихват и ще чакат някой да си ги хареса.

А минзухарчето ме чакаше търпеливо сутринта в една голяма саксия на терасата. Вчера нямаше никакви признаци, че там ще цъфти цвете, то се е приготвяло да ме изненада, а аз точно днес да се успя!

Шареният бръшлян пък беше стръкче с две листенца, което ми подари една мила госпожа в Казанлък по-миналото лято. А сега – ехее!