Концертът с трио „Дивертименто“, Милена Гюрова и Ивайло Джуров беше отменен.
Надяваме се, че само е отложен и че ще се състои в друго, по-благоприятно време.
Днес мишките няма да ходят на опера.
Едната ще си измиe прозореца, защото си внесе саксиите вкъщи и много се вижда, че е крайно време за миене на стъклата.
Другата ще се разходи между минзухарите в градината.
Трета мишка ще си дочете книгата.
А, да, една пък ще пече щрудел.
Ще слушат музика и ще се занимават кротко с каквото обичат. Ще си лекуват разочарованието и ще гледат да се зарадват взаимно.
И в никакъв случай няма да се карат, нито ще се хапят, нито ще се намразват заради неща, които не зависят от тях.
И ще се усмихват – защото съм ги ушила усмихнати и защото като мине тази тревога, ще дойде следваща, а после и сняг може да завали, а пък те ще трябва да живеят в мир с приятелите си и занапред.

И пуловерчетата, който си има.

Oh, I need your love, babe
Guess you know it’s true
Hope you need my love babe
Just like I need you

Hold me, love me, hold me, love me
I ain’t got nothing but love, babe
Eight days a week

Love you every day, girl
Always on my mind
One thing I can say, girl
Love you all the time

Hold me, love me, hold me, love me
I ain’t got nothing but love, girl
Eight days a week

Eight days a week
I love you

Този път с пуловери, за още по-голям разкош.

Нали от тях тръгна цялата история за мишките, които отиват на опера. Тази история се оказа дълга и с премеждия, със завои и интересни места като река.
Първо избликна като поточе в планина, когато написах поемата преди кажи го, две години и половина. После доста се затлачи, защото си чака рисунките и пристъпва от крак на крак, и не отива, където я викат, и аз отказвам различни покани, но пък я рецитирам в книжарници, в училища, онлайн, на маса и всячески.
И изведнъж! трио Дивертименто в лицето на Грациела Панайотова им даде на тези мишки нова посока.
А тази посока сочи право към кино „Кабана“ пред НДК, където на 13 юни ще имаме концерт-спектакъл „Мишките отиват на опера“! Вход свободен, за деца и родители. За операта, за Кармен и за това, че операта е изкуство за всички.
Както бях посърнала и скрита в себе си, без цел и вдъхновение, изведнъж животът започна да се завръща в мене. Ето, пак ми е появи желание да шия! То пък взех, че си порязах палеца, ама карай, ще се излекува.
И тъй, ето три чифта мишки и моля, заповядайте на концерт-спектакъл с музика на живо, най-любимите арии, танц с кастанети и още изненади, даже аз не ги знам всичките.

Купих един тон такива чорапи, едно, че бяха с намаление, и второ – много са ми клоунски, празнични и пролетни с тези точки и чертички.
Направих, колкото направих, и ги пратих по работа.

Харесаха си го и край – за тях били тези вълшебни пантофки, мерят ги, катерят ги, всяка вечер се карат кой е на ред да спи вътре.

Железопътни са, защото започнах да ги шия във влака. Много ми хареса пътуването – ших, четох, спах, разговарях по телефона, гледах през прозореца, слушах музика. И в къщи щях да правя същото, така че в този влак бях като у дома си.
Днес ги завърших, седем, сбирщина от цветове. Където и да ги сложа, изглежда, все едно само минават, някой се зазяпва, друг си търси багажа, третият с четвъртия заговорничат, петият с издутите бузи май е чопнал нещо и дискретно го дъвче… Защо ли, защо ли.