Аз не съм шила от незапомнени времена, но блогът помни – предишните човечета са от преди два месеца. Може да направя малко човеци тия дни, че човечеството ми пооредя.

🙂

Скоро не бях шила човечета, затова снощи като се появиха усмивките им, се зарадвах, все едно виждам стари приятели след дълга раздяла.

🙂

Гинка Михайлова от „Св. св. Козма и Дамян“ ме научи да плета без шишове, само с ръце или пък даже само с пръсти! Супер е! Сега ще мога да направя коледни подаръци пред очите на получателите, ох, имам си нов номер в програмата, скок-подскок и ура!

А мишлето си е… Такова:

Определено това е най-приятното за прегръщане нещо, което съм шила до сега. Може би защото в края на лапичките му вътре има от тези звънтящи сърчица, или пък заради пухкавата опашка, или защото цялото е такова гладичко, или пък заради големината му. Сигурно заради всичко, което е.

По гащите посрещат!

Първо скачаме по дивана и си мечтаем.
После хващаме пътя.