Във вазата.

Един прави едно, друг друго, а аз правя едно-друго, защото съм една друга.

Запитай се ти какво си.

Хем са ярки и някак дразнещи, хем не мога да откъсна поглед от тях, хем нещо ми казва: направи още, направи още!

А, яйцата ги боядисах още в четвъртък. Червените ми станаха малко нещо оранжевиникави, ама пак ще ги потрошим, не е страшно.
А това са мишки. Трупам ги, докато станат повече, и тогава да ги сложа в блога. Да гъмжи нещо тука, суматоха да става.

Даже не помня кога съм го направила. Минали са години, това коте си е играло с деца, и виж го, усмихва се.
Дали да не направя нови котета някой ден?

Преди време, преди да излезе книгата „Заекът и неговата мечта“, шиех зайчета и бях направила една поредица от снимки как точно съм намислила да ги изработвам.

Сега реших да покажа правенето на мишките, защото ме попитаха. С видео сигурно ще е по-ясно, но ако нещо не се разбира от снимките, ще поясня 🙂
Последователността от действията е тази, единствено от радост и мерак направих муцунката по-рано, а обикновено си я оставям за накрая, за десерт.
Сигурно има и други начини; този е моят.

Не спирам да ги правя, само сменям цветовете. Скоро ще се наложи направо да си забраня да шия мишки, защото пак взех да прекалявам. Правилото – само по една мишка на ден – е жестоко потъпкано. Резултатът за март е 51 до този момент, а прочетените книги са 4 или 5 (и още една-две започнати).
Очевидно се налага да поговоря много строго със себе си. Не помня как се правеше това. Ако исках да се налагам над хората, още щях да съм омъжена учителка.
Но пък може би шиенето доброволно ще отстъпи на заден план, когато стане съвсем топличко и започна повече да стоя на открито, а?

Химикалката ми е много специален подарък, но му дадох да се снима с нея.

Клипчето се отваря, ако кликнеш на „Гледайте в YouTube“. То е важно клипче.