Беше им писано да са чорапи.
Денем да топлят детските лапи,

нощем да спят във праха под леглата.
Само че те надхитриха Съдбата.

Станаха кукли. Накратко – куклясаха.
Ших ги, ръцете ми чак каталясаха.

Боцках с игла – даже с мигла не мигаха.
Те във света на игрите пристигаха

и за да дойдат тук – всичко търпяха.
Аз им помогнах, но те пожелаха

вместо чорапи да станат човечета.
Сторихме нужното, ето ги вече. Та

исках да кажа – в реда на нещата
е да не се примириш със Съдбата,

и до сега да не си бил човече, но
то да не стане, каквото е речено,

да си бил гадче, например, орисано,
пък да не стане, каквото е писано.

Уших ги, за да отбележа едно отминало премеждие, и то просто си личи колко много късмет ще носят.
Трябваше да са точно десет, защото така си казах, но като направих десетте, не можах да спра да шия, значи тия дни ще се навъдят и още 🙂
Направих тези снимки урбулешката, размайхвайки фотоапарата, с последната въздишка ток от батерията му.

🙂

но циганската ти душица иска и нещо по-шаренко…

То и бездруго пингвините този път бяха тесни за наште души и освен тях се появиха и еднорози, и котета, и… и други неща.

Направих по едно за моите си деца от литературния клуб – за представянето на „Въображаема книга“ и за края на учебната година, и защото са ми шарени, мили и чудесни.

Направихме ги и си се снимахме.
Аз имам снимчици само с резултата, а Йоана от библиотеката снима процеса, някъде по страницата на РБ „Захарий Княжески“ се се появят и нейните фотографии.

Другия вторник – пак.

На път бях да забравя как се шият мишчици!
Ама си припомних, и пак не мога да се спра.

🙂

Миленка е права – човек като го хапят мухите, нещо трябва да прави и не може да се спре.

Точно това не е фотогенично. И на цвят, и на излъчване е много по-ярко и по-сладко. Камерата не го обича, затова аз го обичам два пъти повече.

През цялото време си тананиках тази песен

но за съжаление така и не успях да й измисля подходящи думи на български. Засега.
Nous sommes deux soeurs jumelles
Nées sous le signe des gémeaux
Mi fa sol la mi ré, ré mi fa sol sol sol ré do
Toutes deux demoiselles
Ayant eu des amants très tôt
Mi fa sol la mi ré, ré mi fa sol sol sol ré do.