С Миленка 🙂

Преброих ги по снимките в блога.
Правя едно мишле средно за около три часа. Когато шия от 10 сутринта до 12 вечерта, последното става най-бавно, защото му се спи. Значи за по-малко от два календарни месеца съм отделила около 300 часа да шия мишки, т.е. 37,5 работни дни.
Днес е събота, мисля да си почина.

че не са дали живота си напразно.

Молба, с по-силен пламък от молитва:
да зная, че към мене той изпитва
такава съща непосилна нужда.
Че аз не съм му странна, нито чужда…

За целия свят нека да съм странна – даже ще се радвам. Стига да има няколко човека, които ме приемат. Като си подам ръката – да я поемат. Като ги поздравя, да се усмихнат.
Да се обичаме. Даже и да не се срещнем, аз да знам, че съществуват.

Месец и нещо, откакто шия тези мишлета. Пръснаха се по света и си заживяха. Тръгнаха да се образоват – кое на детска градина, кое в предучилищна, кое – направо в училище. Едно се загуби… не, ами отиде да търси приключения, но си изпрати заместник. Купуват се, продават се, подаряват се.
Взеха и да се женят!
Не можете да си представите колко много ви обичам.
Благодаря ви, че искате да играем заедно.

Снимката ми изпрати Даниела Бабикян от „Майстора и маргаритите“ в София

Но с по-пухкави дрехи – става.