В една и съща стаичка отсядали
тракийски богове, Аллах и Господ.
Тогава те били все още млади,
все бързали – разминали се просто.

Легенди и войни така се раждат –
приличали си като родни братя.
И правели мастилото от сажди –
отпадъчен продукт от светлината.

И някой на стената се подписал,
а друг резбовал слънце на тавана –
със неуверената тайна мисъл,
че пак ще дойдат тук и ще останат.

Спомням си много ясно първия си допир с тази идея преди 3 години – едни хора ще стоят в читателски гнезда и на всеки половин час ще четат един и същи откъс от книга, а други хора ще прелитат от гнездо на гнездо, докато чуят всички откъси, и по същото време същото нещо ще се случи в безброй градове на Европа.
Беше ми по-скоро неясно, нещо като „добре де, ще пробваме и ще видим“… и се включиха толкова много хора, че чуденето се превърна в радост, а четенето – в празнуване.
Ние не сме малцина, не сме сами, не сме странни. За мен поне е страхотно да го виждам и да го усещам. С всичко, което правя.
И ето, наближава 10 май 2017. Участвайки активно в празника, отново (и то с удоволствие) ще го пропусна, защото ще чета.
Ще гнездя в РБ „Захарий Княжески“ и цялото четящо войнство ще се извърви, и ще се видим.
Моят откъс е от книгата на Селя Ахава „Неща, които падат от небето“.
Чао до тогава 🙂

На 19 април ще се включа в маратона на четенето.
Тази година той е дълъг-дълъг – цял април.
Аз ще участвам като възторжен почитател и пламенна публика на колкото може повече събития (ето я програмата), а на 19 април ще рецитирам весели стихотворения от 9 часа сутринта в ЦДГ № 23 „ Кипарис”, и от 18 часа – пак весели, или каквито дойде, „При Кмета“.
Стихотворения на глас в Стара Загора 🙂
От 19 часа пък ще има поетична вечер в „Нашето място“ заедно с Пътуващите книги, после може да се пренесем от Кмета – там.
Обичам такива работи 🙂

Влизам си в книжарницата, и даже не го виждам. А после изведнъж го видях – любовен кът, и аз там. 
Благодаря!

❤

Едва се прибрах тази вечер. Не ми се прибира – гледа ми се!

Честита Нова година и честита нова книга!

🙂

В сряда вечерта ще има концерт на хор „Библиофония“ и приятели. И Яница Нешева ще участва, и дори ще измяукаме пак заедно онзи дует.
Сря-да! Сря-да! Да!

❤

Обичам си града.
Обичам представата си за него и много се дразня, когато реалността ми се пречка в краката. Старателно я игнорирам и сигурно я редактирам в ума си, то иначе не се живее.

Но има няколко дни и нощи в годината, когато реалност и идеална представа се сливат в едно, душата на града се настанява удобно в тялото му, както е в любовта, и тогава съм наистина щастлива.
Това са празниците – джаз-фестивалът (слава на Венци Благоев!), кино-фестивалът „Златната липа“, маратонът на четенето, Нощта на изкуствата.

О, колко се гордея със Стара Загора в такива дни! Гордея се, както дете се гордее с родителите си и както майка се гордее с детето си.

Тази година ще участвам в две събития в Нощта на изкуствата на 30 септември.
Първото е концерт (копирам от официалната програма):

ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА – ЦЕНТЪР ЗА ПОДКРЕПА ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ
18:00 ч. (Античен форум)
„Мелодии и цветове по здрач”. С участието на деца, младежи и преподаватели от Центъра, Вокална студия „Траяна глас”, Мария Донева, Лиляна Дойчева и изложба на художествените школи.

Второто пак е концерт!

Яница Нешева

ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ СТАРА ЗАГОРА
бул. „Руски“ № 27
20:00 ч. (голяма зала)
Концерт на Яница Нешева, Полина Влахова и поетесата Мария Донева. Представят „Майстори на белкантото – Росини, Белини и Доницети”.

На сън водя концерти, истина ви казвам, събуждам се изтощена. Вече съм си приготвила дрехите, с които ще бъда (на оперния концерт ще си облека една тооолкова оперна рокля, че не мислех, че някога ще я сложа пред хора. А я купих, защото е ослепителна. Кака й вика „роклята на Малката русалка“)

Ето тук е пълната програма на събитията: ще има изложби, концерти, базари, наблюдаване на звезди, записване в библиотеката цяла нощ – в „Родина“ дори ще е безплатно, представления…

Елате да видите! Стара Загора е и това.

❤

Вчера, докато пиехме кафе с доктор Толев и той ми разказваше интересни неща за неандерталците и кроманьонците, една жена от съседната маса се намеси в разговора ни. Много зарадвана, че си говорим на такива теми, тя се извини, че ни прекъсва, но много искаше да сподели, че е изпратила, каквото там трябва (не ща да знам какво), и от National Geogrphic са направили изследване за нейния генотип, проследили са историята на предците й назад в хилядолетията.
Харесвам това.
Харесвам лятото. Фестивалния дух на града, който припламва с повод и без повод и прави спонтанните жестове на хората мили и уместни. Спокойствието.
Непоклатимото усещане, че наистина на този свят сме си вкъщи.
Аз това отдавна го знам, но доказателствата са ми приятни. Милата дама с 0,2% японска кръв е искра в лагерния огън на радостта ми.
Родството ми със света ми дава право да се гордея с всичко хубаво, направено от добрите хора, и ме кара да се срамувам от всяко зло, направено от лошите.
Където и да отида, ще си бъда вкъщи.
Моето племе е разноцветно и населява всички земи и всички царства.
Навсякъде има българи, но то не ми е най-важното. Разполагам с неоспоримо доказателство, че навсякъде има любители на книгите, на стихотворенията и на парцалените животни. Съдя по това, от къде хората надникват в блога ми.
Да.

Не е измислица на краеведи,
не е преструвка на дамички бледи,
не е това емигрантска въздишка,
не е рисунка от шарена книжка –

истина, истина казвам ви, хора –
вече липите във Стара Загора
цъфнаха и ароматът нахлува,
и е страхотно да се съществува

точно във град, който листи разтваря
и непременно напролет повтаря
своите топли, добри ритуали –
да разцъфти и със цвят да ни гали…

Ярка светулчица здрача опарва
и става лесно човек да повярва –
даже това да са мигове кратки,
даже това да са митове сладки,

да са откъслечни, малки моменти,
пак са реални, добри аргументи:
истина, истина казвам ви, хора,
много е хубава Стара Загора.