ВЕЧЕРНИ ЧЕТЕНИЯ в изоставена къща

Поезия на глас от Мария Донева

Весела поезия с незабавен положителен ефект върху целия организъм. Къси стихотворения,  подходящи за запълване на малките пролуки във времето. Радост, тишина и очарование – само в няколко реда. Лично от авторката на “Прикоткване на смисъла”, “Меко слънце” и “Магазин за обли камъчета”.

На 26 май в Бела речка от 18 часа.
Цялата програма на фестивала – тук. 

Прибрах се от Русе в блаженство.
Чувствам се уютно, топло, вкусно и равномерно добре навсякъде в себе си. Чувствам се като добре сварено картофче.
И цялата съм в благодарност. Това е едно от най-страхотните пътувания, които съм имала, без нито грам притеснение или неудобство. Разбира се, благодаря на Ваня Хинкова и на нейното семейство и приятели и колеги и на целия град, който за мене е Градът на Ваня.
Но също така благодаря за стихотворенията.
Ако правех банички или фаянсови плочки, или карах тролей… Никоя друга работа или професия не би ми дала възможност да пътувам така, за да виждам хората и да им казвам думи тихо, и да разбирам, че това са техни думи и говорят за техни неща. Такова близко и топло общуване нищо друго не може да ни даде, само стихотворенията.

Добавям няколко случайни снимки, човечета, които уших във влака, река, лодка. Нямам снимки от града Русе във фотоапарата си, нито от улиците, нито от събитията от Нощта на музеите. Абе това не е град за една снимка, нито за една вечер.

Чувствам се в омая.
Искам пак в Русе…

Аз вече съм била в Русе, точно в навечерието на Коледа 2010.
Беше толкова хубаво,
че сега нямам търпение да отида пак – на 19 май от 18:00 в Хеликон.
Очертава се чудесна седмица – един важен рожден ден и две приказни пътувания.

На 17 май от 18 часа в Литературно-художествен музей „Чудомир“!

Свързвам Казанлък с хубави и вълнуващи преживявания. Имам награда от конкурса „Магията Любов”. Работила съм по два проекта с казанлъшкото сдружение „Бъдеще за децата с увреждания”. Гостували сме и с театъра от Раднево. Тук живеят мои любими приятели. За мен ще бъде чест да представя стиховете си пред четящите хора в град Казанлък, и то точно в навечерието на 24 май.

Тъкмо се връщам от среща с едни страхотни деца от два втори класа в училище „Васил Левски“. Най-веселите и мили деца са това!
Имам си снимки с тях, но имам и нещо по-хубаво – техният автопортрет, на който всяко детенце е нарисувало себе си така, както се вижда като поетичен образ.

Ех, че хубаво!

забележете приликата:

Малко е самотно и малко тъжно да пътуваш сам, но на мен ми харесва.
Освен това пролетта прави всичко поносимо и хубаво, и още по-хубаво даже.
Срещнах чудни хора – чешити, приятели и непознати. Видях морето даже два пъти, за цял час преди да се кача на влака към къщи. Сигурно съм била най-нелепата картинка, с яке, закопчано до врата, крачоли, навити до коленете, нагазила във водичката, с раница и сандали в едната ръка и саксия в другата, как пртискам телефона с рамото си към ухото, за да чуе Иво вълните… Моренце…
Обаче Бургас ми е по-мил на сърцето от Варна. Сигурно защото във Варна нямам ятаци.
И не си купих едно много хубаво червено герданче и сега ми е малко мъчно.
А в Добрич… Прекрасен град. Вълшебен и голям през пролетта. Не можах да видя малката лама в зоопарка, защото не стигнах до там. Всички бяха много топли и добри с мен. Запознах се със Стефка и Мария, които работят в баничарница, едната работи, другата й чете на глас; после се сменят. Стефка има дарба да намира четирилистни детелини. Сашо Серафимов и Сашо Белчев бяха там, и Генка Петрова, и Деян Димитров, няма да изброявам, спирам…
Беше хубаво.
Благодаря.

Това ще бъде на 4 май – следващия петък!
Ще отида до Варна с влак, после – някак с автобус, а? – до Добрич.
И представете си, от 18:00 във фоайето на Голямата концертна зала в читалище „Йордан Йовков – 1870“ ще имам среща!
Аз вече съм била в Добрич и зная колко е топло там, макар че миналия път беше през януари и имаше сняг и лед.
Приготвила съм се да пътувам и да се срещам, и да рецитирам, и да мяукам, и да пия вино, и обещавам да не пея, но не обещавам да си сдържа обещанието, и…
Хайде да идва следващият петък, че много се заседях в Стара Загора.

аха, снимката е направена от Татяна Жилкова

Имах среща.
С клуб „Приятели на книгата“ в СОУ „Васил Левски“ – Стара Загора.
Множество хубави деца, много хубави.
Имаха предварително дадена задача – да напишат текст, в койта да са включени поне три от думите Великден, зайче, черупка, трева, боя, червено, пиле, козунак, камион, кмет, копче, слънце. Всички бяхме подготвени – те четоха, аз четох. Хубаво.
Между другото, в началото на срещата, докато се представях, споменах мимоходом, че съм на 137 години.
Едно момченце ме попита наистина ли съм на толкова. Толкова млад, а тъй галантен!
Аз казах, че не, не съм на 137. Всъщност съм на 148, но се изкарвам по-млада.
Към края на срещата учителката пита – кажете, деца, какво да пожелаем на госпожа Донева?
И те казват – да е жива и здрава, да напише още много книги…
– И още много успешни пластични операции! – допълва моят човек с годините 🙂

Това ще се случи утре, 21 март:
в 17:00 – среща с читатели в Пазарджик.
в 19:00 – среща с читатели в Пловдив.

Събудих се и се опитах да си представя.
В Пловдив съм била много пъти, освен това в клуб „Мохито“ ще бъдем с Петя Кокудева, ако се объркам нещо, тя ще ми помогне, ще веселим публиката заедно, така че няма от какво да се тревожа.

Обаче в Пазарджик!
Там не познавам нито един човек. Поне засега.
Срещата ще бъде в Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“ на улица „Любен Боянов“ 3.
Вижте колко много добри поличби:

1. Много обичам Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора, защото там ми дават книги за четене и не ми се карат твърде много, когато се забавя с връщането. В залата пък сме имали много представления с театъра от психиатрията, там имаше серия от превъзходни джаз-концерти, там съм имала две премиери на книги и винаги всичко е минавало чудесно. И работят страхотни хора там.
Е, може ли колегите на Снежана Маринова да не са  чудесни?

2. Пазарджишката библиотека се казва „Никола Фурнаджиев“. Обожавам „Пролетен вятър“. А тия дни започва какво? Пролетта! Ето, ето, няма нищо случайно.

3. Аз пък съм си подготвила три плейлисти:
– пролетни стихотворения;
– стихотворения, написани след излизането на „Магазин за обли камъчета“;
– златни записи.

Нищо не може да се обърка. Всичко ще бъде наред.

С кого ли ще се запозная в Пазарджик?
С кого ли ще се срещна в Пловдив?

Приготвила съм камъчета за подаряване. Темата им е черешов цвят.
Хайде вече да е утре!

ЖАНЕТ 45 и Литературен салон SPIRT AND SPIRIT Ви гарантират приятна вечер!

За своите нови книги ще разкажат специалните гости –

Мария Донева за „Магазин за обли камъчета” и Стоил Рошкев за „Няма такъв булевард. Посткомунистически разкази“ 

20 декември 2011 (вторник) 19:00
Петното на Роршах , ул. „Йоаким Груев“ 36, Вход свободен

Добре дошли!

Магазин за обли камъчета от Мария Донева

Това е книга, писана на шега от някой, който взема смеха насериозно.
В нея има домашно приготвени вкусни стихове.
Хора от улицата, които бързат да се приберат в спокойните си къщи.
Животни, растения, камъчета от реката.
Времена, места и гледки, които могат да изпълнят деня ви с радост, ако им обърнете внимание.
Стихове за онези хубави, прости и трайни неща, които се дават безплатно и точно затова са безценни.

„Ако не говоря за пейзажа/ и за всяко срещнато животно,/ ще ми се наложи да разкажа,/ колко ми е тъжно и сиротно”, шеговито признава последното стихотворение на Мария Донева. То огрява книжка, съдържаща чисти, прости, уютни и всъщност обичливи стихотворения….Пълният текст от Марин Бодаков четете във вестник  Култура – Брой 43 (2661), 16 декември 2011

Няма такъв булевард от Стоил Рошкев

„След един роман и две стихосбирки Стоил Рошкев стига до сборник с разкази, в които разказва играта на реализма. Как? Чрез самото оголване на похвата за вкарване на реалност в текста. Всеки разказ крещи от улична, медийна, политическа и прочее реалности, но докарани до ръба на собствената им пустота, в ситуации, пронизани от смислова нищета и понякога отиграни в иронически езиков колапс. Посткомунистическото в тези разкази се излъчва от самото похотливо тяло на Държавата, продължаващо да наднича почти отвсякъде – в разлигавеното омесване и между частен и „държавен“ живот, в битовото бездарие на българската политика, в слепотата на медийните привидности и в крехкото безсилие на човека, който отмалява пред „нормалността“ на безсмисления си живот. Най-безпощадната политическа проза, която имаме днес.“
Пламен Дойнов

За Стоил Рошкев и „Няма такъв булевард“ БНТ, Автор: Елиана Димитрова

Валентин Дишев, DICTUM – разговор със Стоил Рошкев и Лора Шумкова

Преди малко се върнах от Габрово и съм препълнена с впечатления.
Аз съм галеник на съдбата. Отрупана с подаръци.
Снощи бях в галерия „Орловска 10“ и се срещнах там с чудесни, топли хора, смяхме се и си говорихме…
А тази сутрин бях в един дневен център за хора с увреждания. Сега открих сайта им, тук.  Украсявахме камъчета, те ме поздравиха с песни, аз им казах стихотворения. Дланта ми още усеща пръстите на едно момиче, което ме държеше за ръка. Разгледах чудесните неща, които те изработват, обменихме опит за различните техники.
Срещнах хора, с които се разбираме.

На снимката се вижда как получавам красив коледен подарък – кутия за съкровища и весела играчка за елхата.
Всъщност получих много повече от това.
Благодаря!

На 12 декември ще бъда в Габрово, в галерия „Орловска 10“, която се намира на улица „Орловска“ №10.
*
Била съм вече там – през февруари.
Беше много студено тогава, аз не познавах никого в Габрово, пътувах с влак и се тревожех, че може да не се оправя с прекачването на Плачковци. Имаше много сняг, и в Балкана, и в града.
На гарата ме чакаше Ива Съйкова, пихме кафе с домашен кекс, поговорихме си за Гърция, за книги, за хубави неща. А вечерта дойдоха толкова мили хора, и те – на среща с непознат, и разговаряхме, аз даже пях, останахме в галерията до късно…
*
Сега нямам търпение да дойде сряда.

Ще разкажа за новата си книга и ще рецитирам с пилешкия глас, и ще се видим.
И знаете ли, класната ми до 8 клас живее в Габрово и може да дойде! Другарката Гребенарова! Тя се е пренесла да живее там след пенсионирането, майка й издири телефона и се чухме снощи!
Ами, това е.
Мястото и часът на срещата – Габрово, галерия „Орловска 10“, 14 декември 2011, 18,30 часа.
Заповядайте!
*