Ето го отново зайчето на Нели. Те продължават да пътуват заедно.
Много са сладки!

🙂

Проверихме – така е!

Още когато я направих, разбрах, че тази лисичка не е случайно животинче.
Тя е лисичката на Вероника (SharenaSol) и те двете ми писаха от Виетнам!
Хубавите ми! ❤

Посрещаш ли или изпращаш –
във този миг не се разбира.
Следобедът, сънлив и прашен,
се дави в капка жълта бира.

Напуканият топъл мрамор
издишва мръсни аромати.
Личи си, че остават само
последни пет минути лято.

Личи си – нещо закъснява,
и не е, не е само влакът.
Надеждите ти остаряват
и няма радост да дочакат.

Надвечер въздухът изстинал
прозира към звезди бездушни.
Дали е имало причина
да дойдеш – кой ще ти пошушне?

С кого си бил дълбоко свързан?
Върху какво си се подписал?
Днес няма смисъл да се бърза.
И явно – просто няма смисъл.

То не е тъжно. Не е страшно.
Луната слънцето цитира.
Посрещаш ли или изпращаш –
до края все не се разбира.

ИК Жанет 45 с удоволствие ви кани на представянето на Мария Донева и поемата „Заекът и неговата мечта“ във Варна – на 8 август, четвъртък, от 19 часа, на откритата сцена на Алея на книгата.

След поредица от срещи с читатели в цялата страна (от Дунав до Егея бял) книгата за симпатичното заешко семейство най-после ще пристигне във Варна.
Варненци няма да я разберат, защото в нея се разказва за един Заек, който душата си дава да иде на море, а на тях морето им е пред очите.
Но това пламъче, което кара Заека да мечтае, гори и в тях, затова книгата ще им бъде супер интересна.
Колко е красиво мъжът ти да има мечти. Колко е важно жена ти да те обича.
„Заекът и неговата мечта” – една поема за удоволствието от труда и щастието от почивката, за любовта, свободата и близостта; и други стихотворения за дълбоката радост и високата тъга.

Събитието е част от културната програма на Алея на книгата – Варна 2013.

Щастливото стихотворение
е чужденец – летовник.
То тананика от вълнение
и ходи без часовник.

То е спокойно и усмихнато.
Пътува без багажи.
Обидят ли го – ще притихне то,
без нищичко да каже.

То се поглежда в огледалото
и знае, че е сладко.
То е една минута цялото –
задържа се за кратко.

Щастливото стихотворение
оставя леки знаци.
То всеки път е в настроение.
Привлича особняци.

Но не държи да е в компания.
И често е самотно.
То има простички желания.
Разбира се с животните.

То няма цел и намерения.
Под шала крие рана.
Сред другите стихотворения
е като бяла врана.

На шията му тупка веничка.
Изглежда леко лудо.
То е едно обикновеничко,
нормално малко чудо.

Това е зайчето на Нели от Русе. Те определено си приличат! ❤

Моите зайци много обичат да пътешестват.
Те подскачат по света и това разширява кръгозора им.
Ей го този малкия например. Кога за пръв път си похапна вурстчета, кога започна да чете  Гьоте!
В оригинал!

Запознанството ми с Милена Пантева и нейното сладко и красиво семейство ми е подарък от джаза. Или от стихотворенията? Срещали сме се в Хеликон – Русе и на JAP в София, затова вече не мога да кажа къде сме се запознали. Ето какво ми изпрати тя:

„Колко е лесно да бъдат честити
зайците, щом им се сбъднат мечтите!“

http://www.youtube.com/watch?v=XybsC829dsM

Три града, пет срещи.
Дали събитието е минало добре – имам един сигурен критерий: След хубава среща не само че не съм изморена, ами имам толкова сили и енергия, че не успявам да заспя до сутринта. Или ако умората от пътя надделее, заспивам, наспивам се за два часа и после в хотела гледам луната, пея песни, рецитирам тихичко и си припомням отминалия ден.
В Пловдив най-яркото нещо бяха децата. Най-красивото. С блестящи очи, нежна кожа и умни усмивки.
В Ямбол, вълшебна София Карастоянова и сладкодумен Христо, при учениците в математическата гимназия, да живее 8Г!, и в красивата галерия….

А в Сливен, в Сливен си мечтаех да отида от мига, в който се качих на маршрутката за Стара Загора миналия път, когато бях там.  Беше много топло и в началото пред публиката сякаш чувах гласа си някъде отстрани, но после живнах и публиката също. Но то е повече среща с приятели, отколкото рецитация. Видях любими сладки хора, а сърцето ми определено остана в Сливенския Балкан и при най-дружелюбните, доверчиви и обичливи кучета, които съм виждала някога, и имах честта да ми позволят да ги погаля. Толкова съм благодарна на Христо Батинков, че ме заведе на това вълшебно място. Миг преди да ми свърши батерията на фотоапарата, успях да направя няколко снимки на Христо, ето една от тях.

Колко топли бяха всички хора с мен на тези срещи в тези градове… Толкова внимателни и усмихнати. Както става винаги, на премиерите винаги имаше по някой, който да се разплаче, имаше бонбони и букети, общуване и вълнение, повече, отколкото сърцето ми може да побере.
Няма друго такова преживяване за мен, толкова пълноценно и удовлетворяващо, колкото това, да казвам стихотворения пред мила публика и да виждам по очите им, че думите не са само думи. Не са само думи.
Ако не бяха стихотворенията, сигурно никога нямаше да ви срещна.
Благодаря.