Колко пъти го били?
Не учил, не писал, не чел.
Но устата сгрешила,
сама промълвила: „Разстрел…”

Твойто име им казал,
но седмици после мълчал,
даже да му подсказват.
И как ли без вик издържал?

Без да знае да срича,
мечтаел за диплома, бал.
Но във този учител
не срещнал ни милост, ни жал.

„Не човек, бъди даскал!” –
просъскал директор суров.
Ученикът обаче
отчаян въздъхнал: „Попов…”

Елегия

Щом Дядо Мраз и Пер Ноел,
и Дядо Коледа Лапландски
във водката на Рафаел
изсипят лед от скрежа лански,

когато Шефа се научи
със „Добър ден!” да поздравява,
тогава може да се случи
хранилището да забравя.

Зората сутрин ми блести,
но не по-розова от Мимето.
И Физиката ми тупти,
и пак ми става най-любима тя.

Опива ме вълшебна смес
от Психология с История.
И Киров е за мене днес
тъй носталгична територия…

Расте ми задника. Цял ар!
Не ям, горчива ми е мъката,
но стене клетият кантар
от тежестите на разлъката.

Разлъката е свръх-тонаж.
Тъги сърцето са обхванали.
Къде е петият етаж?
Къде са всичките останали?

Трябва да изровя и другите стихове по темата, имаше…

Честито! Работата е свършена, и най-добрите мечти на мишките и хората са на път да се сбъднат. Вие седите тъжно пред огледалото с пилешко бутче в едната ръка и голям пакет чипс в другата и се питате как ще се отрази Събитието на академичния ви живот.
Кураж! Вие не сте болна, само сте бременна. Срещу всеки минус на деликатното ви състояние стои поне един плюс, който не е за пренебрегване.

1. Без проблеми ви настаняват в общежитие в Студентски град. Без проблеми не означава без чакане на няколко опашки, всичките еднакво безнадеждни. Те все пак имат край, и вие сте на този край.

Има още →