



Скъпи приятели!
Поради заболяване се налага да отложим концерта.
Новата дата е 17.04, 19 часа, в Софийска градска художествена галерия.
Точно на Цветница!
Вече закупените билети важат без презаверка за 17.04.
Очакваме с нетърпение 17 април ![]()

На 23 март в Софийска градска художествена галерия
ще имаме концерт.
Ще изредя причини.
Защото така ще отбележим 12 години от най-първия ни концерт.
Защото е Първа пролет. Как пролетта се изхитрява и всяка година е първа? NB Да проуча въпроса и да взема пример.
Защото заглавието на концерта пак, както преди 12 години, ще бъде „Да вярваш в пролетта“, а аз вярвам. Колкото повече е пролет, по-силно вярвам. А най-силно вярвам, когато още или вече не е пролет. Замени „пролет“ с „любов“, същото нещо.
Защото много обичаме тези песни и тези концерти и ни е хубаво да се съберем и да ги преживеем отново.
Защото си искаме публиката, да си я видим и да се радваме заедно.
Защото от лоши новини така сме се смачкали, че имаме нужда да отделим време за нещо вечно (вж „Първа пролет“).
Защото всичките песни от концерта и от всички концерти са ни антивоенни и про-мирни, любовни, усмихнати и прегръщащи.
Защото имаме нужда от почивка.
Защото трябва с всички сили да правим добри неща един за друг, за да пооправим баланса на тоя свят.
Нещо взех да се отплесвам, затова хайде делово и сухо:
„Джазът пее на български“
ДА ВЯРВАШ В ПРОЛЕТТА
концерт за 12 рожден ден на проекта
на 23 март от 19 часа
в Софийска градска художествена галерия, ул. „Ген. Гурко“ №1
Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи
Билети: 20 лв, на касата на галерията
Ето ни и на картинка.

в клуб „Портрет”, ул. „Неофит Рилски“ №72, София
на 13 февруари от 19,30 часа
Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи
Ако си имате любим човек, елате с него.
Ако сте сами, пак елате, и вече няма да сте сами,
а ще бъдем заедно
с най-красивите и романтични джаз стандарти
и ще започнем от рано празника на виното и любовта.
Концертът ще се проведе при спазване на всички противоепидемични мерки. Вход за концерта – 20 лева

в клуб „Портрет”, ул. „Неофит Рилски“ №72, София
на 18 декември от 20 часа
Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи
Дядо Коледа наближава града с шейната, теглена от Рудолф, рецептата за най-сочна баклава е залепена с магнитче върху хладилника, дори времето да е мрачно, ние казваме – нека да вали сняг, в снега София е като страна на чудесата, Коледа носи красиви неща, ние преливаме от любов и колкото повече празнуваме, толкова повече вярваме в пролетта.
Ето, почти ви разказах концерта. Венци и Антони ще го превърнат в музика, Марина ще го изпее, а ние ще го преживеем.
Концертът ще се проведе при спазване на всички противоепидемични мерки.
Събитието във фейсбук: https://www.facebook.com/events/218085803701567/?ref=newsfeed
Вход за концерта – 20 лева
Телефон за резервации… Резервации не се правят, елате навреме. Ние вече ще сме там.

Здравейте пак!
Дойде време да повторим концерт-спектакъла „Мишките отиват на опера“.
Това шармантно представление за съвсем малки деца, по-големи деца и пълнолетни хора ще се състои
на 25 септември, събота, от 11 преди обед
на открито
в кино „Кабана“
ВХОД СВОБОДЕН
с подкрепата на Столична община
Ще участваме ние, както следва:
солисти:
Милена Гюрова – Кармен и мишка-барелина
Атанас Младенов – Ескамилио и приказен плъх
трио Дивертименто:
Грациела Панайотова – цигулка
София Радилова – виолончело
Младен Тасков – пиано
Мария Донева – автор, водещ и мишка-меломан
режисьор – Роси Костова
Следващият спектакъл ще бъде на 21 октомври от 17,30 часа в Културен дом „Стара Загора“.

Минават дни, а аз не спирам да се усмихвам.
Репетициите бяха райски, сериозни и щастливи. Няма по-прекрасно от това, да работиш с хора, на които се възхищаваш. Събрали сме се работа да вършим, а аз се зазяпам в лъка на цигулката, или в стъпките на танца – и не защото съм разсеяна, а защото съм напълно концентрирана и попивам, и наблюдавам как се създават нещата. Ама то билo концерт за деца – още по-хубаво. Още по-важно!
А на 13 юни дъждът ни изчака (аз бях забравила, че ръкопляскахме на небето), и се събрахме, и празнувахме.
Ще сложа тук част от снимките, които Борис Добрев направи, да си имам уловени мигове и да си ги гледам.
„Мишките отиват на опера“
солисти:
Милена Гюрова – Кармен и мишка-барелина
Атанас Младенов – Ескамилио и приказен плъх
трио Дивертименто:
Грациела Панайотова – цигулка
София Радилова – виолончело
Младен Тасков – пиано
Мария Донева – автор, водещ и мишка-меломан
режисьор – Роси Костова
Следващият спектакъл ще бъде на 25 септември от 11 часа в кино Кабана. Елате пак и елате много!























Нали от тях тръгна цялата история за мишките, които отиват на опера. Тази история се оказа дълга и с премеждия, със завои и интересни места като река.
Първо избликна като поточе в планина, когато написах поемата преди кажи го, две години и половина. После доста се затлачи, защото си чака рисунките и пристъпва от крак на крак, и не отива, където я викат, и аз отказвам различни покани, но пък я рецитирам в книжарници, в училища, онлайн, на маса и всячески.
И изведнъж! трио Дивертименто в лицето на Грациела Панайотова им даде на тези мишки нова посока.
А тази посока сочи право към кино „Кабана“ пред НДК, където на 13 юни ще имаме концерт-спектакъл „Мишките отиват на опера“! Вход свободен, за деца и родители. За операта, за Кармен и за това, че операта е изкуство за всички.
Както бях посърнала и скрита в себе си, без цел и вдъхновение, изведнъж животът започна да се завръща в мене. Ето, пак ми е появи желание да шия! То пък взех, че си порязах палеца, ама карай, ще се излекува.
И тъй, ето три чифта мишки и моля, заповядайте на концерт-спектакъл с музика на живо, най-любимите арии, танц с кастанети и още изненади, даже аз не ги знам всичките.






Снощи не отидох на коледния ни концерт. Пропуснах си десерта на годината, най-сладкото, любовно, искрящо събитие. Тъй се наложи.
В 20 часа концертът започва, аз в 18 пристигам от София в Стара Загора.
Сложих си червило, включих коледните лампички, увих се в гирлянди (вие знаете ли, че те топлят?).
Сипах си уиски в кристална чаша. От опит знам, че питие в кристална чаша разкрасява жената. Когато премине от чашата в жената… има всякакви случаи, затова зачаках да ме включат на живо, да поздравя Марина, Венци и Антони, и публиката мила и любима.
То беше като в бъдещето, научна фантастика, през четвърт тон километри си говорим и се гледаме… все едно бях вече поне в 2020, ЧНГ.
После започна следващата песен и аз започнах да си давя мъката в уиски… те пък още ме гледали… ма карай де.
Беше странно да гледам концерта, а да не съм там. Като от оня свят. От Стара Загора, имам предвид.
И още, като хъш се чувствах.
“ … И те ходеха често на брега на Дунава и гледаха зелените хълми на България. Тя е там, усмихва им се, вика ги, говори им, показва им небето си, показва им огнищата им, възпоминанията им, мечтите им… Дунавът величествено и тихо се синее между тях и нея, като една бара. Една крачка само — и в нея са; един вик само — ще ги чуе. Как е близко и как е далеко!…“
Но бях и мила, и драга. Знам го, защото изпитвам същото към „Джазът пее на български“, а това винаги е споделено, ако е несподелено – значи не съществува.
Благодаря.
Живея в очакване на следващия концерт.
И мажор, повече мажор през новата година.

в клуб „Книгата”, ул. „Раковски“ №193, София
на 13 декември от 20 часа
Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи
Дядо Коледа наближава града с шейната, теглена от Рудолф, рецептата за най-сочна баклава е залепена с магнитче върху хладилника, дори времето да е мрачно, ние казваме – нека да вали сняг, в снега София е като страна на чудесата, Коледа носи красиви неща, ние преливаме от любов и колкото повече празнуваме, толкова повече вярваме в пролетта.
Ето, почти ви разказах концерта. Венци и Антони ще го превърнат в музика, Марина ще го изпее, а ние ще го преживеем.
https://www.facebook.com/groups/318368831534421/
Вход за концерта – 13 лева
Аз много се бях затъжила за концертите, за вас не знам.
Беше хубаво, просторно, думите втъкани в музиката, публиката и изпълнителите – втъкани. Венци Благоев донесе благи вести за детето на тромпета и флигорната, Антони свири на струните на рояла, а Марина ни подреди песни за цяла година, от Águas de Março през лятната Fotografia и Autmn leaves чак до Let it snow.
Беше топло и хубаво.
На 29 ноември – пак, в Сопот.
Ето няколко снимки от страницата на „Перото“.
Благодаря!
ДЖАЗЪТ ПЕЕ НА БЪЛГАРСКИ
в клуб „Перото”
на 20 ноември от 19 часа
Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи.
БИЛЕТИ: ТУК
Какво се случва, когато джаз и поезия се слеят?
Вече повече от 9 години проектът „Джазът пее на български” (JAP / ДжаП.Бг) доставя наслада на публиката, поднасяйки едни от най-красивите джазови мелодии с оригинални текстове на български език. Класики като „Дезафинадо”, „Водите на март”, „Трябва да вярваш в пролетта” добиват ново и още по-богато внушение заради поетичното присъствие на Мария Донева, която пише стиховете специално за тях. Вокалните партии на Марина Господинова и безупречните инструментални изпълнения на Антони Дончев – пиано и Венцислав Благоев – тромпет, превръщат думите и музиката в една неразчленима сплав. За първи път „Джазът пее на български” бе представен на старозагорска сцена през март 2010 г. в цикъла концерти „Лайв Зара Джаз”. Следват гостувания в София, Русе, Велико Търново и Пловдив. Редовните срещи с публиката носят на проекта национална популярност. Не закъсняват и професионалните оценки: „Ето че и на български може да се пее jazzy. БРАВО! Много енергия струи, виж как звучи българският език. Откритие! Богата работа – пир по време на криза!” – възторжено възкликва композиторът и джазмен Любомир Денев. Не по-малко ласкави са и отзивите в пресата. Но най-вярното мерило е реакцията на публиката, която след всяка среща с джаза, който пее на български, си тръгва просветлена и емоционално обогатена. Защото когато джаз и поезия се слеят, се ражда любов.
Това е текстът на събитието, а аз най-вече искам да викна – урааа, пак ще имаме концерт, и то скоро, скоро!
И в Перото, а аз обичам да съм там. Там бяха прмиерите на „Щастливи времена“ и на „Как спрях да крада“ и усещането ми е за нещо хубаво, с приятели, които се усмихват.
Това ще бъде красивото ехо на празника – нашият концерт за деня на буквичките, който ще мине както винаги като по ноти, но за пръв път на ново място. Съвсем по темата, концертът ще бъде в клуб „Книгата“ на ул. „Раковски“ №193, София.
Ето официалната покана:
Джазът пее на български
в клуб „Книгата”
на 26 май от 19,30 часа
Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи.
Ако обичате джаза в поезията и поезията в джаза,
елате да споделим една красива и спокойна вечер с джаз стандарти на български език.
Очакваме стари и нови приятели, за да се потопим заедно във вечното – любовта, тъгата, щастието и изискания вкус на едно добро питие.
https://www.facebook.com/groups/318368831534421/
Вход за концерта – 12 лева.
Телефон за резервации – 087 646 4000
А тези черно-белите тук долу сме ние.
Имам приятели, които от години се канят да дойдат на наш концерт в Чайната.
Приятели мои, вие си знаете кои сте, вашият час дойде. Сега или никога.
Чайната затваря и за последен път ще имаме концерт на „Бенковски“ 11. Романтичен, поетичен, любовен концерт на 15 февруари. Другаде да, но точно в тази Чайна най-любима – nevermore.
А сега, официалната покана:
Джазът пее на български
като за последно!
На 15 февруари от 20 часа
за последен път в Чайната на „Бенковски” 11 в София
джазът ще пее на български:
Марина Господинова – вокал
Антони Дончев – пиано
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева в ролята на „текста четоха”
Ден след празника на любовта и на виното,
опиянени от любов – както всеки ден,
ще направим концерт в Чайната като за последно –
както всеки път.
Резервации на телефон: +359 887 051080
Вход – 10 лева
ДжаП.Бг – https://www.facebook.com/groups/318368831534421/Събитието във Фейсбук: тук
Със седем думи – в събота сутринта бях на детски концерт.
Сега разбрахте ли защо лапидарността е хубаво нещо, но някой път никаква работа не върши?
Защото за да стигнем до концерта, от предната вечер тръгнахме двете с Яничка от Стара Загора към Пловдив. Беше тъмно и страшно, дълбока нощ, ние към 7 вечерта тръгнахме, а тъмното си е тъмно, и имаше много бързи коли, които профучаваха край нас, и безброй табели и отбивки, обаче Яничка освен оперна дива е и супершофьор и окото й не мигна (аз наблюдавах – не, не мигна!), и ние стигнахме изключително благополучно до вдругиденшната европейска столица на културата.
И после бяхме в къщата на операта, и там се запознах с Роси – пък ние сме се срещали косвено на една друга Коледа с нея, и живеем на две пресечки в СтЗ, ама там се видяхме, и с Жоро Динев, и незабелязано изпихме някои божествени напитки, докато си бърборехме до еее, до няколко часа.
А на сутринта отивам аз на концерта, тълпа от зрители, купуват си билети, и последното местенце на последния ред на балкона даже пълно с публика.
Аз мислех, че културната ми 2018 е приключила, и изведнъж – за десерт и награда – детската академия на госпожа Опера.
Случвало ли ви се е да гледате как дечица танцуват народни танци, или рецитират стихотворението за буквите, или пеят страхотни песни от най-хубавите музикъли за деца… и дори вашето детенце да не участва, както се смеете, на вас ви потичат сълзите, защото толкова много се гордеете и обичате тези малки човечета, които са се трудили и са научили красиви неща, и как да ги споделят…
Нещо такова получих като награда и подарък.
Даже имаше и две песни, на които направих думичките и сега ги чух за първи път…
Голяма работа е това.
Да правиш песни и да ги поднасяш на света като букет от музика и думи, а той, светът, да подсмърча изчервен от радост и вълнение и да снима с всичките си телефони.
После имаше торта.
Хайде, догодина – още торти!
Ето ви и малко размазани снимки, правени от седемнайсти ред.