Пак прочетох книга!
Не мога да си се нарадвам, ей!
Подхождам към четенето внимателно, желанието ми да чета е крехко. Такава проста и достъпна наслада, като водата, като тихия плясък на малките морски вълнички или като аромата на кокиче. Обаче трябва да си жаден. Или да си на плажа. Или да се задава пролет.
Много си обичам желанието за четене аз.

Ето например тези дни прочетох една новичка книга и сега ми е хубаво. Сладко ми е, все едно съм чела Чудомир или „Чичовци”, а пък ми е свежо и леко заради новия автор.
Ето, чуйте как започва:
„Ех, че прелест е да си в Смилево през май! В зори, когато черната чвореста сянка, която наднича в прозореца ти като страховито чудовище на месечината, под прокрадващата се иззад синкавите хълмове виделина постепенно се превръща в бадемово дърво. Или по пладне, когато черковната камбана ехти така, сякаш скъпият Бог е сътворил небето от калайдисана мед, а селяните на къра нагъват твърдо сварени яйца, пресен лук и сирене, панчета и тиролски колбас, наредени върху бели месали с изрисувани ягоди. Или може би най-прекрасно е по здрач, когато алените облаци се разгорят от вятъра, допилял се кой знае откъде? Или щом падне нощ и утихне всичко живо освен щурците, кучетата и пияниците, които крещят, пеят и се смеят или се карат с жените си, зарязали ги отдавна, и с часове се измъкват от шубраците, където пиянски са се натресли, за да заспят най-подир сред тях и да се събудят чак към осем, че и по-късно, покрити с мравки и роса.”

Напомня ми на сладки редове като тези:
„Село наше, пусто село! От както се е заселило, все в тоя дълбок дол си стои. Отвсякъде баири, хълмове, тепета, могили и прочие възвишения планински. А пък небенцето му, едно такова мъничко, мъничко… Колкото едно… фередже, да речем.”
Нали! Нали!

Говоря ви за „Какво е мъж без мустаци”, написана от Анте Томич, преведена от Русанка Ляпова и издадена от Алтера през 2013 година. Аз от тогава още се заглеждам по тази приветлива корица, но човек не може да купи всички книги (пробвала съм – не може!), и затова чак сега стигнах до нея, а и тя до мен via Снежа Маринова, благодаря.
Миналата година четох „Чудото в Поскокова Драга”, от същия автор, и много се забавлявах, но тази с мустаците ми харесва даже повече.
Сладък живот, бавен, без много действие, но с такъв размах в страстите и с такава страст в нищоправенето, с такова дълбокомислие във философстването по световни теми като например как се пече агнешко… Големи хора са сърбите, сърбите, още хърватите!

Има още →

Има любов!

Тази книга е дори по-смешна, отколкото жълта, а тя е много жълта.
Нароиха се напоследък, по-жълти и от дюля, и от лимон, и от гинкото в градската градина. Ето ги например „Тъжните животни” (хареса ми), „Дребната старица, която наруши всички правила” (не съм я чела, искам я), а също и „Чудото в Поскокова Драга” на Анте Томич, за която ще ви кажа сега.

Първо на първо, да знаете, че не става дума нито за подскачане, нито за някоя си Драга. Преводачката Русанка Ляпова любезно обяснява още в самото начало: „poskok” на хърватски означава „пепелянка” и това е фамилията на Йозо, а от там и името на селото, в което той живее („draga” – „долина, усое”, Поскокова Драга – Пепелянково усое)
Йозо Поскок е толкова проклет, че фамилията му е обида за пепелянките. Лош, тъп и проклет човек, еййй. Още на втората страница вече толкова абсурдно зле се държи, че на тебе ти писва и с детска радост проследяваш как го е напердашил синът му. Случаят започва така: „Крешимир, тогава едва ли е бил на повече от седемнайсет, счупи дръжката на секирата и без да се замисли, Йозо го шамароса, а малкият, Бог да го убие, го сграбчи за ревера на дрехата и прас, прас, прас, прас, бекхенд, форхенд, бекхенд, форхенд, бекхенд, форхенд… Крешо вероятно нямаше да е спрял и до ден днешен, ако баща му не го бе изритал неспортсменски в слабините…“

И после става все по-смешно!
Страница след страница отлитат, докато Йозо и четиримата му синове взимат инкасатори в плен, търсят любовта, отвличат невеста от църквата, взривяват амуниции, готвят качамак, бягат от затвора, правят ремонти, надвиват злото в лицето на шефа на родната полиция, бият се със скинари, бранят честта на хърватските ветерани от войната… и всичко това на фона на хубавия Сплит, по пътищата, ресторантите и сред живописната хърватска природа.
Има още →