Пилци-филци

Картинка

Направих по едно за моите си деца от литературния клуб – за представянето на „Въображаема книга“ и за края на учебната година, и защото са ми шарени, мили и чудесни.

Три книги – три мечти

Картинка

На 24 май е особено подходящо и приятно да си говорим за книгите, които обичаме.
Днес искам да ви кажа три заглавия, да потърсите тези книги и ако успеете да се сдобиете с тях, да им се радвате, както им се радвам аз.
Двете са детски, но стават и за възрастни.
Третата е за възрастни, но определено става за деца, защото дава знания и събужда мечти.
И трите са илюстрирани повече от великолепно, всяка по свой начин.
Първата е художествена, третата е научна, а втората – и двете.

За „Най-кратките приказки на света” си мечтая, откакто Таня от Хеликон ми я подари. Толкова е красива и интересна, че още като я видях, ме обзе бурно желание да имам поне още 5! Не пет Тани, пет „Най-кратки приказки”. Минимум! За да мога и аз да я подарявам на специални хора, които съм сигурна, че ще я оценят. Истински комплимент е да ти дадат такава книжка – значи знаят колко обичаш фантазията, изненадите, смеха, загадъчните образи, значи искат да погалят неспокойния ти дух, да ти дадат безброй отправни точки за приключения и пътешествия на ума.
Авторите са Тамаш Ияш и Янош Лафицки, преведена е от унгарски от Адриана Петкова, а невероятните илюстрации са на Жаклин Молнар.
На която и страница да отгърнеш, прочиташ кратка приказчица, между 2 и 12 реда, и квадратна картина. И приказката, и картинката са жива поезия. Отгръщаш пак – пак.
И ти искаш да я четеш на глас и да се смееш, а пък аз каквато съм – същевременно се трогвам и се изчервявам, а най-вече се смея. (Има и израз „най-паче”, но тук той ще прозвучи неочаквано уместно, а нали не трябва да ви се разкривам прекалено, за да ви бъда загадъчна и привлекателна.)
Бих сложила в рамка поне десет от картинките.
Райна от Книжарница в Куфар беше сложила няколко бройки в куфара.
Аз си купих пет, но май ще отида за още.
Не ме мислете за безотговорна майка, която харчи всичките си пари за удоволствия. „Най-кратките приказки на света” е издадена от издателство Рива с финансовата подкрепа на ред унгарски институции и вероятно затова струва 4 (четири) лева.

*
”Пчелите” струва 36 лева. Обаче като формат е около един декар, с твърди корици, разкошни забавни и красиви илюстрации и интересно и ведро поднесена информация, така че си струва всяка стотинка от цената.
За първи път я видях на фестивала в Сохо в София през септември, разглеждах я жадно и ненаситно повече от половин час, и после с жална въздишка я оставих, защото човек не може всеки път просто така да извади левовете.
Но цената е такава, каквато е, а стойността е неизмерима и с времето се вдига. Ако си мечтал за нещо месеци наред, то ти е още по-ценно, когато най-после стане твое.
Автор на текста и илюстрациите е Пьотр Соха. Какво ли е да познаваш човек, който умее да рисува тъй добре, и като сте приятели, да го помолиш – нарисувай ми… всичко?
Ама първо трябва да научиш полски, понеже Пьотр Соха е поляк и ако му го кажеш на български, може да не те разбере. Или трябва да кажеш на Марина Огнянова да ви превежда, така и така е превела книгата.
Това е енциклопедия за пчелите, само че всичко е написано толкова весело, че не се чувстваш като ученик, забравяш, че те учат, а само четеш и се радваш и попиваш. Уж текстовете са кратки, уж пчелите са ни добре познати, уж аз съм сравнително начетен и любознателен човек, а почти всичко, което прочетох на тези страници, ми беше ново. Ето някои от темите: „Пчелите и динозаврите”, „Устройство на тялото на пчелата”, „Видове пчели и техните задачи”, „Танцът на пчелите”, „Биомиметика”… „Първи следи от връзката между хора и пчели”, „Древен Египет”, „Гръцките богове”, „Александър Македонски”, „Наполеон и Жозефина”… „Пътуващи пчелини”… „Кошери в града и хотели за опрашителите”.
Но аз по-малко четох, а повече гледах рисунките и… Даже не помня какво си мислех, само знам, че като погледна и фокусирам погледа, имам чувството, че ми се е случило нещо хубаво. Прелистя – и пак. И сто часа да гледаш, другия път пак откриваш нови, незабелязани преди детайли.
И тази прелест е моя. Аз я притежавам.
Обаче знаете ли какво направи издателство „Дакелче”? То направи нова книга, „Дърветата”. Автор, формат, рисунки, информация, красота – всичко.
Искам и аз да рисувам.

 

*
Третата книга не е художествена. Тя е справочник. „Полеви определител на птиците на Европа, Северна Африка и Близкия изток”.
Имената на авторите са написани на родния им език. Текст и карти: Lars Svensson, илюстрации и пояснения Killian Mullarney и Dan Zetterstrom. Над о-то в Zetterstrom има две точки, но не знам как да ги напиша тук.
Превод на български: Петър Янков със съдействието на Божидар Иванов, Боряна Михова, Даниел Митев и Диляна Германова.
Книгата е 442 страници, но изглежда тънка като за страниците си. Протягаш ръка, взимаш я, вдигаш я – и може да я изпуснеш, защото си неподготвен за това, колко тежи. И как няма да е тежка, като е отпечатана на една такава гладка, твърда, здрава, но много тънка хартия. Явно целта е била книгата наистина да стои в раницата или в някой от безбройните джобове на зеленото ти яке, за да я носиш със себе си по планини, полета и морета и да сравняваш всяко видяно птиченце с картинките по страниците.
КАРТИНКИТЕ! Не са снимки, рисунки са, изрисувани с фотографска точност и прецизност. И ти виждаш всяка птица в детайли, разбираш колко сантиметра е размахът на крилете й, намираш на картата къде е ареалът й, гледаш как изглежда през различните сезони, как изглежда в полет и на земята или докато плава, по какво се различават мъжките от женските и младите от възрастните екземпляри, какви нюанси има оперението й в зависимост от това, дали светлината пада отгоре или отстрани… Не мога дори да си представя колко години наблюдение, изучаване, описание и изследване, колко милиони километри път и колко часове труд са били нужни, за да се събере цялото това знание за птиците, и то да е достъпно. Да можеш да носиш хиляди птици в раницата или в някой от джобовете на зеленото си яке. Чувствам се смаяна и благодарна.
Също е книга за разглеждане и мечтаене. Намислила съм да си взема скицник и много остри моливи и да се опитам да прерисувам някои птици. Искам да прерисувам толкова много птици правилно и точно, че след време да мога да рисувам фантастични птици, без да мисля за линиите и точките. Ръката ми да слага цветове един до друг и на листа да се редят птици.
Не книга, а съкровище. Богатство. 20 лева. В някакъв момент ще купя още. Всяко дете трябва да израсне с такава книга върху нощното си шкафче.

Джазът пее на български в „Книгата“ на 26 май

 

Това ще бъде красивото ехо на празника – нашият концерт за деня на буквичките, който ще мине както винаги като по ноти, но за пръв път на ново място. Съвсем по темата, концертът ще бъде в клуб „Книгата“ на ул. „Раковски“ №193, София.
Ето официалната покана:

Джазът пее на български
в клуб „Книгата”
на 26 май от 19,30 часа

Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи.

Ако обичате джаза в поезията и поезията в джаза,
елате да споделим една красива и спокойна вечер с джаз стандарти на български език.
Очакваме стари и нови приятели, за да се потопим заедно във вечното – любовта, тъгата, щастието и изискания вкус на едно добро питие.

https://www.facebook.com/groups/318368831534421/
Вход за концерта – 12 лева.
Телефон за резервации – 087 646 4000

А тези черно-белите тук долу сме ние.

Преди 30 години…

 

Преди 30 години, плюс-минус някой ден, излезе тази книжка.
Тя си няма библиотечен номер и съдържа само 24 стихотворения, но за мен беше нещо…. страхотно нещо беше то тогава.
Представянето й беше заедно с откриването на изложба с рисунки на децата от една детска градина. Всички дечица подариха цветя на учителките си, а учителките, не знам защо, подариха всичките си цветя на мен. А пък то беше в учебен ден и ме бяха освободили от час, така че аз се върнах обратно в клас с планина от цветя, очите ми ги помнят – дълга купчина, заела целия последен чин.
Имаше много фрезии, миризмата им изпълваше стаята, а пък аз се срамувах и не можех да спра да се усмихвам.
Много неудобно.
Хареса ми.
Не зная кой е измислил заглавието „Очи за красотата”, нито кой е направил корицата и е подбрал петте линогравюри вътре. Снимката е от фотото в кино „Комсомол”.
Таньо Клисуров е направил подбора на стихотворенията, написал е щедър предговор. Като гледам тази книжка и си спомням разни неща, изпитвам само едно чувство, и то много силно:
Имам много „благодаря” за казване.
Също така малко се срамувам и доста ми е смешно.
Ето едно стихотворение от книжката (я, страниците й не са номерирани)

Лято

Небето е притворило очи.
Денят към него е протегнал длани.
Пчелите – малки пеещи звезди,
потъват в маковете като в рани.

Напряга фибри лятото към мен.
Шептят тревите – жадни и корави.
Въздишат вейките на сънен клен.
Безплътни птици тихо отминават.

На пръсти се повдига страж – ела
във утрешния ден за да надникне.
Цветя преплитат своите тела.
Оттичат се по улеите стихове.

Тоя „страж” как ме дразнеше – не можех да измисля друга дума, която да е едносрична, да е по-подходяща, но да бъде също толкова бодлива. Страж е една от най-иглолистните думи, които знам и до ден-днешен.

И така де. Какво искам да кажа? Имам нещо като юбилей.

 

Въображаема книга

Картинка

Новата книга на литературен клуб „Без заглавие“ вече е готова за печат. Отвън ще изглежда просто невъобразимо!
А именно ето така:

Когато излезе, ще си направим тържество 🙂