Миналата седмица гостувах в едно хасковско училище, а следващата ще прелетя до Силистра. Пътят е доста, но и срещите ми там ще бъдат доста:
една в понеделник от 17,30, с възрастни читатели, в Регионална библиотека „Партений Павлович“,
пет срещи във вторник
и още една в сряда, преди да поема към Стара Загора.
Поканата е от библиотеката и от две училища, СУ „Никола Вапцаров“ и ОУ „Иван Вазов“.
А по пътя и в двете посоки възнамерявам да видя безброй щъркели.

Утре в Стара Загора ще има празник – детски фестивал и книжно изложение в ДНА от 11 до 18 часа.
Аз ще разкажа за Иги Пек, Ейда Туист и Роузи Ревер. За първи път ще прочета една от тях пред публика!
Програмата е разнообразна, входът – свободен.
Тук има повече информация за празника: ДЕТСКИ КНИГИ . КОМ
Заповядайте!

… беше пълно щастие! Аз така се чувствах, а тези неща могат да се усетят единствено когато са споделени.
И Генко беше подбрал и изпя много трудни и емоционални песни, а Деница свири чудно, освен че изглеждаше като елф със сребърна рокля и толкова тънки крилца, че много хора може да не са ги видели, но те си бяха там.
Същите песни те ги изпълниха много пъти специално и единствено за мен на всяка от репетициите, и аз още тогава знаех, че концертът ще бъде страхотен, но на сцената, с публиката, всичко стана друго. Както например човек си има акварелни бои, но без лист и вода няма картина; картината спи, сгъната вътре в боите, и чака са пийне водичка, да си поеме въздух и да се разгърне!
Аз имах свободата да кажа наистина най-любими стихотворения и енергията така преливаше от думи в мелодия и песен, че я усещах как се движи между сцената и салона.
Много благодаря, че избраха точно мен, да участвам в този празник.
Радостин Димитров направи снимките.

Да ви поканя на концерт.

Ще бъде в операта, на самата сцена. Програмата прелива от емоции, има нежни песни, има героични, има и весели, и любовни.
Генко Гешев и Деница Петрова са избрали песни на седем езика и всяка секунда е интересно. С всяка следваща репетиция ми харесва все повече и просто не мога да повярвам на късмета си, че ще бъда там.
Аз ще казвам много хубави стихотворения, искрено ще се постарая, нали не се съмнявате?
Ето ТУК има още много информация, ако искате да се чувствате по-подготвени.

Дойде първата ми книга за годината! ❤
„Тясното къщенце“ (оригиналното заглавие е „A Squash and a Squeeze“). Това е първата съвместна работа на Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър, публикувана точно преди 30 години.
Дано 2023 бъде вдъхновена и щедра, за работа и за радост.

С тъничко вратленце като първолак,
татко ми се смее, хваща майка пак
леко за ръката, нещо й говори,
тя се мръщи първо, дърпа се и спори,
после се усеща – внуците са тук,
мига телевизорът със изключен звук,
нещо къкри в тенджера, нещо се пере,
три еднакви тениски – как да избере
най-най-най-най-черната абитуриентът,
първи между равни е всеки във момента,
празници, разместване, суета сует,
поправи казанчето, тука има ред,
няма ред, хич никакъв, има веселба,
вижте, купих кладница за шкембе чорба,
няма лед в хладилника, чехлите къде са,
хайде, ще играем ли, сбъркал си адреса,
закъснявам, чакайте, искам нещо сладко,
боже, тук е лудница! И сред всичко – татко,
с ризата, незнайно как станала голяма,
мълчаливо хванал пръстите на мама.

На снимката – моят татко, с ябълка, подредена така, че да няма начин да откажа да я изям.

Представям си колко странно може да прозвучи това, но от един час разглеждам снимките от снощи, смея се и по едно време май и плаках. И не съм написала и една дума, само преживявам снощната премиера.
А трябва да се разкаже.
Първо, благодаря на Уляна Кьосева за това, че ме покани да представя „Мишките отиват на опера“ точно там, в самата опера. Особено е, защото точно това е конкретната опера, в която Миленка и Яничка ме заведоха и ми показаха колко хубаво нещо е операта изобщо.
И като съм писала за хор, балет, музиканти, солисти и за лампичката „изход“, съм имала предвид точно тези изпълнители, по имена и лица, с техните гласове, тези светлини и всичко това. Поемата е израз за моята почит и моя възторг.
От 18 часа във фоайето – премиера на книгата, от 19 часа – премиера на „Лешникотрошачката“ в изпълнение на Детската балетна школа към Държавна опера Стара Загора.
И отивам.
Ще се опитам съвсем сбито и кратко да ви кажа какво се случи там.
Влязох през Служебния вход и видях познати лица от оперния хор, видях микроскопични балеринчета, развълнувани, че след малко ще имат спектакъл.
Уляна ме поведе към фоайето и по пътя ни пресрещна Кармен!

Ивон Иванова, и ми казва, че ще изпълни Хабанерата. Там, пред нас, там. Специално. Бързо решихме как кога, аз – в пълно присъствие на духа, естествено. Изобщо не си личи, че се треса.
Дойдоха приятели, познати, непознати, дечица, майки и бащи, имаше светещи елхи и цветя, и еленови рогца. И да започваме, за да има време за почивка преди балета.
Първо Уляна ми каза добре дошла.

Даде ми микрофона и аз тъкмо започнах да разказвам и да благодаря, знаете ли кой дойде? Е, как кой? Мишките дойдоха на опера!

После аз разказах приказката за Кармен, и като стигнах до момента, в който всички се възхищават на Кармен и я следят с поглед, само дон Жозе дори не я поглежда, затова тя…
– Дечица, аз нали ви казах! Операта е вълшебно място, тук границата между реално и вълшебно е съвсем тънка. Вижте, самата Кармен е дошла при нас!
И точно така си беше.

Но това не беше всичко.
Кармен запя, и изведнъж, на точното място, от публиката и от двете страни във фоайето,
запя
Хорът на операта.
Запя хорът.

А когато стигнахме до края на Кармен, до самия край на приказката, и беше много тъжно, те изпяха и големия хор, онзи тържествения, за коридата.
После казах поемата за мишките, когато си върнах дар словото, и подписвах книги, и си говорихме.
Толкова беше легендарно, че не мога да повярвам, че се случи точно снощи и аз бях там.
„Мишките отиват на опера“ е подходяща за онези, които никога не са стъпвали на опера, както и за тези, които са били там много пъти и я обичат от все сърце. Мишките, това е публиката, която отива, за да се докосне до най-красивото на света, да се вълнува и да преживее в мечтите си нещо изключително.
Това, че оперните артисти пяха за нас снощи, беше съвсем естествено, уместно и подходящо – те това правят, това им е работата, но освен това беше изключителен жест.
Аз наистина никога няма да забравя това.
А имаме и снимки, благодарение на Рад Димитров.
Тези мишки са родени с късмет, нали?

Издателска къща Жанет 45 и Държавна опера Стара Загора
тържествено ви канят
на 14 декември от 18 часа
във фоайето на операта
ПРЕМИЕРА
„МИШКИТЕ ОТИВАТ НА ОПЕРА“
от Мария Донева
илюстрации Кирил Златков
със специалното участие на солисти на Държавна опера-Стара Загора
Точно пет дни след излизането от печат на книгата, почитателите на поезията и на оперното изкуство в Стара Загора ще приветстват тази поема за малки и големи.
Операта е изкуство за всички мечтатели, които искат да се насладят на красотата, силните чувства и божествената музика.
Дори най-малкото мишленце попада под омаята на Кармен; на ангелските гласове на певците, на хора и балета, на картините и светлините.
Операта е чудо, което се повтаря всеки път – и всеки път е съвсем ново, невиждано досега, сътворено само за публиката, която сдържа дъха си, за да не пропусне нито звук.
Когато завесата падне, всеки от нас ще отнесе в сърцето си частица от тази магия.
Заповядайте!

Показвам ви я тържествено.
Така ще изглежда книгата за мишките и операта.
Художник – Кирил Златков.
Очакваме я през декември.

Двубоят мина снощи и беше много празнично и хубаво, хем вълнуващо, хем смешно. Паднах, но какво от това? Пак беше страхотно.
Ще има видеозапис, който ще споделя, когато се появи.
В четвъртия тур ни се падна тема за импровизация „зрънце от слънцето“ и имахме 20 минути да напишем по нещо.
Ето какво измислих, и също така, ето какви снимки направи Костас Анастасиу.
Благодаря!

31 август всяка година

Зрънце от слънцето, клечка от плажа,
мидичка в джоба, билета, багажа,
всичко е стегнато, сгънато, чака,
хващай си пътя, и рейса, и влака,
хващай си стопа дори, щом ти стиска –
свърши почивката, няма „не искам“!

Няма! Не искам! Отказвам! Оставам.
Трябва ли сутрин насила да ставам?
Всеки ден зиме ми е понеделник.
Аз съм професионален безделник.
Аз съм родена да дремя на плажа.
Мента да пия и с крем да се мажа.
Да съм без разлики, да съм си дюс.
Тръгвай без мене, проклет автобус!

Поетичен трубадурски двубой между Мария Донева и Елка Стоянова

За втори път в Стара Загора
един срещу друг се изправят майсторите на ритъма и римата
Мария Донева (със секундант Здравко Георгиев) и Елка Стоянова (със секундант Антон Димитров).
Автор и водещ на поетичния трубадурски двубой е Петър Чухов.
Ще се проведе на 11 ноември 2022 г. (петък), от 17:30 часа
в Държавна опера Стара Загора – фоайе.
Организатори са Община Стара Загора и Библиотека „Родина“ – Стара Загора.

ПРАВИЛА
Според правилата двубоят ще се проведе в четири тура:
I тур – всеки от двамата поети ще се представи в рамките на 10 минути с най-доброто от поезията си;
II тур – всеки от двамата ще има по 10 минути, за да дискредитира опонента си, представяйки на публиката негови слаби, по своя преценка, творби.
След втория тур всеки от публиката ще има възможност да предложи дума или фраза като тема за импровизация. Предложенията, записани на листчета, ще бъдат събрани в шапка, от която водещият ще изтегли едно и това ще бъде темата, по която поетите ще пишат в продължение на 20 минути. През това време ще се проведе
III тур, в който секундантите ще разполагат всеки с по 10 минути, за да защитават своя поет и да нападат съперника му.
IV тур – по 5 минути на всеки поет за прочитане на написаното току-що стихотворение по темата, зададена от публиката.
Публиката ще гласува след всеки тур за предпочетения поет с предварително раздадените листчета като резултатите ще се изписват на табло, без обаче да се знае кои числа за кого се отнасят. Победилите поет и секундант ще бъдат обявени накрая, след като се съберат резултатите от гласуването.
Форматът „поетически двубои“ предполага атмосфера на непринуденост. Освен това той пряко ангажира публиката, която трябва внимателно да следи действието и да преценява достойнствата на авторите.

Думи преди двубоя:

Мария Донева

Аз съм Мария Донева. Живея в Стара Загора, тук се родих, тук учих в Седмо основно училище и после в гимназия „Христо Ботев“. Тук се омъжих, тук се разведох.
Тук започнах да пиша стихотворения. После отидох в София и спрях. Завърших българска филология, поживях още няколко години, върнах се в Стара Загора и отново започнах да пиша. Към момента имам към 20 книги със стихотворения и разкази. Превеждам детски книги. Работя в драматичния театър, но съм писала песни и за пиеси в кукления.
Може да се каже, че повече живея с книги, отколкото с хора. Всяка седмица пиша по две статии за книги във вестник „Сега“, водя рубрика „За книгите“ в предаването Флашмоб по радио Стара Загора. Чета, пиша, лягам си с книги. Ходя от град на град да рецитирам стихотворения и да разказвам приказки на децата. Участвам в концерти с класическа музика и с джаз.
Елка Стоянова е една от най-любимите ми поетеси. Тя е възхитителна личност и много се гордея, че сме приятелки.
Хубаво сме приятелки, но лично сме се виждали само няколко пъти. Това обяснява факта, че тя също ме харесва. От разстояние харесването е лесна работа.
Но аз съм и много смела и затова я предизвиквам на двубой. Така ще имаме удоволствието да я видим на живо на старозагорска земя, да чуем стихотворения, да се посмеем и да споделим радостта от живота. Дори и да загубя – което зависи изцяло от решението на уважаемата публика – аз пак ще спечеля, защото ни предстои интересно и вълнуващо събитие.
Освен на подкрепата на старозагорската публика, ще разчитам и на своя секундант. Това е Здравко Георгиев. Той е достолепен, доблестен, ерудиран и цапнат в устата, освен това е много наясно със съвременната поезия. Той е неприкрит поклонник на любовната лирика и понеже е обективен, като нищо ще мине на страната на Елка Стоянова – и аз не бих го упрекнала.
Но много ще се постарая да спечеля и двубоя, и вас.

Елка Стоянова не е девица:
има си две превъзходни дечица.

Секстън превежда. Естествено: Секс…
Мостове пали и пие на екс.

Елка полива със вино културата.
Силно присъства във литературата.

Ако отсъства – усеща се остро.
Елка не е на спокойствие остров.

Нейният смях е църковна камбана.
Елка се среща предимно засмяна.

Не е за смяна – не е заменима.
Тя е на свестните хора любима.

В някои случаи става злоуста.
С профил – за герб, за извайване бюста

и с нечестиво безкрайни крака,
взима акъла ти просто така.

Елка е всъщност егати пожара.
Тя определя наклона на фара.

Впрочем, в Бургас тя живее на фар.
Искрен приятел и верен другар,

тя е звезда пътеводна и ярка
и на Вселената е господарка.

Елка Стоянова

Понеже в Бургас всички си говорим на ти, затова минавам направо към ти-то и от сърце ви казвам: здравейТИ, как сТИ, мили хора от Стара Загора!
Казвам се Елка. Идвам от Бургас, най-добрият, но всъщност е по-добър от Стара Загора единствено с това, че има директен излаз на море. За обичта си към литературата, и в частност към поезията, няма какво да говоря – щом съм тук, се досещате, че четенето и писането са част от сърцето ми. Прописах стихове по причини, познати на повечето посягащи към молива – за да се освободя от емоциите, да си овържа демоните и да опитомя хаоса в главата си. Оказа се добра идея, от моя гледна точка де. Майка ми например не е много сигурна, че и един бой би свършил работа, но тоя тип възпитание никога не ѝ се е удавал, така че се наложи да се примири с амплоато ми на поетеса. Понякога, след поредната ми писаческа изява, ги хващам с баща ми, че се споглеждат с оня поглед „къде сбъркахме“, но пък дете съм им вече почти петдесет години, късно е да се направят, че не ме познават.

И ето ме, тук, пред вас, в двубой с ВЕЛИКОЛЕПНАТА МАРИЯ ДОНЕВА.
Най-хубавото на това да обичаш поезия, да четеш поезия и да търсиш поезия, е че имаш шанса да срещнеш хора като Мария. В конкретната ситуация го казвам с леко свито сърце, защото да влезеш в двубой с невероятната, очарователната и талантлива Мария Донева, и то на неин терен, си е направо свирен мач. Не знам как ѝ се вързах на акъла… Всъщност знам – вие да познавате човек, който може да откаже нещо на Мария Донева!? И аз не. Няма такъв. НЯ-МА. Мария е щурец в ухото на Вселената, четвъртото листенце на детелината на мечтите, медът върху топлия хляб на живота, трапчинката на лицето на поезията. И е моя приятелка! Ура! Обаче… е и дяволски добра поетеса, а на мен това хич не ми харесва, защото не стигаше ли просто да е хубава, какви са тия излишни екстри с таланта и чара? Мен ако питате, такъв противник в поетичен двубой не ми трябва. Но като съм казала „да“, ще си нося последиците. Затова имам една молба към вас – ИЗОБЩО НЕ СЛУШАЙТЕ КАКВО ГОВОРИ МАРИЯ! ЗАПУШЕТЕ СИ УШИТЕ, КОГАТО ПОЧНЕ С ВЕДЪР ГЛАС ДА ЛЕЕ ПОЕЗИЯТА СИ! Така може и да имам шанс да я победя, а на мен победата не ми е най-важното нещо на света, но пък тук, в града на поетите, в сърцето на литературна България, на нейна територия да победя не кого да е, а МАРИЯ ДОНЕВА! … това, мили хора, е нещо като вселенски подарък. А имам рожден ден скоро. Добре де, догодина чак е, но то, вселенски погледнато, пак е скоро!
Мария, извинявай, но ще играя нечестно. Иначе просто нямам шанс срещу теб, твоя талант и твоите трапчинки.
Хвърлям ти бялата ръкавица, ама после да ми я върнеш, че белите ръкавици се оказаха дефицитна стока. Има ги само по сватбарските магазини, а по такива места избягвам да ходя, че, дето вика мама, стига ни хората да говорят, че си станала поетеса, остава да се зажениш пак.
Готова ли си? Стрелям!

За секунданта ми Антон Димитров
Роден в Сливен. От 22 години натурализиран Бургазлия. Организатор на бард-фестивала „Солени ветрове“ – летни вечери на изпятата поезия. Сценарист на няколко забавни предавания по БТВ и ТВ7. От 2013 пише за Нешънъл Джиографик – общество във Франция и Швейцария. Автор на една стихосбирка („Писна ми“ – 1998 г.), която вече дори авторът не притежава. Баща на две деца и три пиеси – „Разделени“ (2007), „Когато, когато, когато“ (2012) и „Куз“ (2020).

Новата книга на Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър от миналата седмица е по нашите книжарници.
„Тримата стари злобари“!
Тя е много симпатична заради заглавието, и специална заради него – Аксел Шефлър лично го е изписал на български език.
Когато пристигнаха файловете, последните илюстрации още не бяха оцветени, толкова е нова.
И понеже днес е 15 септември, искам да пожелая на всички родители, ученици и учители да се сблъскват със злобари само в книгите, и никога в училище. Амин.