Ама много Долна!

 

Когато репетицията е на привършване, нагласят се микрофони, танцьорите тропат, колоните гърмят със страшна сила, до началото на концерта остават 30 минути, а поздравителните адреси от цялата страна не спират да прииждат и едва смогваш да запишеш подателите:

🙂

 

Кукли на празника

 

Днес реших да се наградя за празника и цял ден ших човечета. Отдавна не бях шила, ръцете ми се бяха затъжили. Междувременно получих добри вести точно когато им правех усмивките. После пък се оказа, че съм си забравила фотоапарата в София и се наложи да ги снимам с каквото дал Господ, но мисля, че усмихнатото си личи и така.
Честит празник!

🙂

Честит рожден ден, Иво.

 

Днес детето ми става на 22 години.
Вие плачете ли на празници?
Аз плача повече, когато го посрещам на летището, отколкото когато го изпращам. Още от предишния ден започвам.
Нетърпение!
То ако е въпрос, започнах да го раждам още през декември 1994 и едва устисках до 16 май 1995. Много го исках, много го очаквах. Лежах най-дълго в Майчин дом и лекар ми беше доктор Правда Попиванова. Дето се вика, аз съм го излежала това дете предварително, сега имам право безнаказано да
Какво право, какво безнаказано. Толкова много го обичам.
Бил е например ето такъв:


Такива бяхме. Тук съм на толкова години, на колкото става той днес.
Какъв е сега, ще видим, когато си дойде другия месец.
Бъди здрав и много щастлив, Иво Руменов!

ТОП ДЖАЗ В СТАРАТА СТОЛИЦА

Община Велико Търново и издателство „Фабер“ ви канят на мини фестивала

ТОП ДЖАЗ В СТАРАТА СТОЛИЦА

На 18 и 19 май от 18:00 ч. в зала „Царевец“ на хотел „Премиер“ жителите и гостите на Велико Търново ще могат да се насладят на изкуството на едни от най-добрите български изпълнители в жанра.

18 Май OUTHENTIC
» етно-джаз формация
Живко Василев (кавал, пиано, ирландска флейта), Райна Василева (вокал, перкусии), Виктор Джоргов (китара)

19 май ДжаП.bg
„Джазът пее на български“
» джаз стандарти, изпълнени с оригинални текстове на български език:
Антони Дончев (пиано)
Венцислав Благоев (тромпет, духови)
Марина Господинова (вокал)
Мария Донева (стихове)

Вход свободен

„Тая земя, оная земя“

 

Утре ще бъде чудесен ден!
Ще отида в София и първо ще погостувам в 58 ОУ „Сергей Румянцев“, а вечерта от 18,30 в галерия „Кредо бонум“ ще бъде премиерата на една чудесна книга, „Тая земя, оная земя“.
Ще говоря за книгата, а дори не съм я виждала с очите си. В своя защита ще кажа, че и самата авторка Ваня Могилска едва днес ще я види. Току-що отпечатана.
Затова пък съм чела по няколко пъти всеки от малките, омайни, топли разкази. Тази книга ми е любима. За писането на Ваня е характерно, че всяка следваща книга й се получава все по-добре, така че ще направя уговорка – това е любимата ми нейна книга засега.  
Радостно ми е, защото знам, че ще видя много приятели и заедно ще празнуваме.
Така че – до утре в София 🙂

 

Нощ на литературата в Стара Загора на 10 май

 

Спомням си много ясно първия си допир с тази идея преди 3 години – едни хора ще стоят в читателски гнезда и на всеки половин час ще четат един и същи откъс от книга, а други хора ще прелитат от гнездо на гнездо, докато чуят всички откъси, и по същото време същото нещо ще се случи в безброй градове на Европа.
Беше ми по-скоро неясно, нещо като „добре де, ще пробваме и ще видим“… и се включиха толкова много хора, че чуденето се превърна в радост, а четенето – в празнуване.
Ние не сме малцина, не сме сами, не сме странни. За мен поне е страхотно да го виждам и да го усещам. С всичко, което правя.
И ето, наближава 10 май 2017. Участвайки активно в празника, отново (и то с удоволствие) ще го пропусна, защото ще чета.
Ще гнездя в РБ „Захарий Княжески“ и цялото четящо войнство ще се извърви, и ще се видим.
Моят откъс е от книгата на Селя Ахава „Неща, които падат от небето“.
Чао до тогава 🙂

Ден като ден

 

 

Откакто съм станала човек, винаги съм живяла в грях. Напълно съзнателно, с наведена глава и с щастие, защото много от греховете ми са много от моето щастие. Винаги съм знаела, че имам да давам, имам да се поправям, имам да се старая, защото не съм това, което трябва да бъда, а има още много хубаво, много добро, докато стигна до нулата, и от там нататък да започна да раста над земята. И най-малкото стръкче е по-изправено, гордо и повече, отколкото аз ще бъда.
Нека да живея в свят, който ме превъзхожда – и ми е даден за радост и щастие.
Не съм най-добра, дори изобщо не съм добра. Само съм благодарна и щастлива.