„Мишките отиват на опера“ – снимки от спектакъла

Минават дни, а аз не спирам да се усмихвам.
Репетициите бяха райски, сериозни и щастливи. Няма по-прекрасно от това, да работиш с хора, на които се възхищаваш. Събрали сме се работа да вършим, а аз се зазяпам в лъка на цигулката, или в стъпките на танца – и не защото съм разсеяна, а защото съм напълно концентрирана и попивам, и наблюдавам как се създават нещата. Ама то билo концерт за деца – още по-хубаво. Още по-важно!
А на 13 юни дъждът ни изчака (аз бях забравила, че ръкопляскахме на небето), и се събрахме, и празнувахме.
Ще сложа тук част от снимките, които Борис Добрев направи, да си имам уловени мигове и да си ги гледам.
„Мишките отиват на опера“
солисти:
Милена Гюрова – Кармен и мишка-барелина
Атанас Младенов – Ескамилио и приказен плъх
трио Дивертименто:
Грациела Панайотова – цигулка
София Радилова – виолончело
Младен Тасков – пиано
Мария Донева – автор, водещ и мишка-меломан
режисьор – Роси Костова

Следващият спектакъл ще бъде на 25 септември от 11 часа в кино Кабана. Елате пак и елате много!

Мишки – предвестници на концерта в неделя

Нали от тях тръгна цялата история за мишките, които отиват на опера. Тази история се оказа дълга и с премеждия, със завои и интересни места като река.
Първо избликна като поточе в планина, когато написах поемата преди кажи го, две години и половина. После доста се затлачи, защото си чака рисунките и пристъпва от крак на крак, и не отива, където я викат, и аз отказвам различни покани, но пък я рецитирам в книжарници, в училища, онлайн, на маса и всячески.
И изведнъж! трио Дивертименто в лицето на Грациела Панайотова им даде на тези мишки нова посока.
А тази посока сочи право към кино „Кабана“ пред НДК, където на 13 юни ще имаме концерт-спектакъл „Мишките отиват на опера“! Вход свободен, за деца и родители. За операта, за Кармен и за това, че операта е изкуство за всички.
Както бях посърнала и скрита в себе си, без цел и вдъхновение, изведнъж животът започна да се завръща в мене. Ето, пак ми е появи желание да шия! То пък взех, че си порязах палеца, ама карай, ще се излекува.
И тъй, ето три чифта мишки и моля, заповядайте на концерт-спектакъл с музика на живо, най-любимите арии, танц с кастанети и още изненади, даже аз не ги знам всичките.

Запис от срещата в София

Аз съм подивяла през последните месеци и се притеснявах много преди тази среща, ще речеш че е за първи път.
То наистина е за първи път, защото не може да се повтори – мястото, хората, светлината, хрумванията. Даже грешките всеки път са нови, а ако се повтарят, са по-големи.
И толкова се притеснявах, че притеснението ми „как ще мине какво ще стане ами ако се изложа“ продължи и много след като срещата вече беше минала. И още е някъде тук, защото не мога да събера смелост да изгледам видеото.
Оставям го тук, ако някой е искал да дойде, но не е успял; а също и за мен, но след време.
Само да кажа, че във Фокс буук кафе се чувствах удобно; приета и обичана. И че в Жанет 45 съм като у дома си, с чувството, че книгите ми са в добри ръце.
И благодаря, че бяхме заедно с всички, които дойдоха!

Какво има в София

Има хора, книги, божури, рози, книги и хора. И книги.
Бях в София 4-5 дни и за това време бях два пъти на Панаира на книгата, имах премиера на „Книга за нас“ във Фокс буук кафе, видях приятели, обядвах в Алма матер, давах интервюта, четох приказки на бебета, подарявавах мишки, присъствах на премиерата на „Добри“ в Перото, записахме епизод на подкаста „Всяка книга си има история“, четох на Витоша (То само Витоша ме слушаше де. Планината.) Видях мили приятели, ама и мен ме видяха, даже на улицата ме разпознаха (два пъти, единия път чаровно момиче ми подари плодов пай!)
Купувах книги, подарявах и разменях, подписвах също. Някои от тях не съм снимала, защото си ги оставих за малко в София до другия път.
Бях на репетиция с трио „Дивертименто“, ще имаме представление на 13 юни, утре ще напиша най-специална покана.
Имам и позлатена книжка със стихче от Ценка Кучева, плюс истинска ръкописна книга от ученици от нейното училище.
Открих книгите на Евгения Войнова, ами те са чудесни!
Много съм благодарна на всички, които най-нарочно или случайно имах радостта да видя лично и на живо.
Шатрата на Жанет 45 на Панаира на книгата и Фокс буук кафе са вълшебни места, но от другата седмица вече няма да има панаир, а книжарницата няма да спре да ни очаква и очарова на „Гладстон“ 32.
В ума ми е калейдоскоп от думи и лица, предполагам, че ще ви сънувам.
Слагам по няколко снимки от тук – от там.
До скоро!

„Книга за нас“ на 2 юни във Фокс бук кафе, София

„Книга за нас”
премиера в София на 2 юни от 18 часа
във Фокс бук кафе, ул. „Уилям Гладстон” №32.

Знаете ли, първата среща на „Животните” с публика беше точно в това кафене.
То беше пророческо събитие: направихме го онлайн, когато още никой не си и представяше, че животът ни ще се изнесе в интернет.
Ето, сега си намислям желание:
Софийското представяне на „Книга за нас” да бъде радостно и хубаво, да дойдат хора, които обичат стихотворения, да се смеем и да се вълнуваме заедно, и когато срещата свърши, радостта да не свършва, а да прелее от книжарницата, да се понесе по „Гладстон”, да завие по „Витоша”, да се разпростре… и никога да не ни напуска вече.
Моля, заповядайте.

Среща на 1 юни на Панаира на книгата в София

Панаирът на книгата! И чувството, че не стъпвам по земята, а се нося от един щанд към друг, от един приятел към друг, виждам познати лица и желани книги, прегръщам, подписвам, правя си снимка с книгите, които искам да си купя, после си ги купувам, и струпване, и многотия, и многовсичко като на панаир!
Първо отивам на щанда на Жанет 45 (шатра 30), защото там съм като у дома, а после се отлъчам за малко, пак се връщам, описвам малки кръгове, примъквам още книжки, играя си на „Жената зад щанда“…
Ще бъда там на Първи юни.
Сигурно ще бъда по-отрано, веднага щом премиерата на „Добри“ в Перото свърши; но си имам и специален час за срещи – от 18 до 19 часа. Имам и готин плакат, и всичко!
Вие ще наминете ли?

Среща с деца и премиера в Хасково на 21 май

Постковидно събирам решителност, за да казвам стихотворения пред публика.

Лесно е да четеш приказки на децата, да трепкаш, да искриш и да ги разсмиваш, и по лек начин да им кажеш важни и добри неща. Малко или много си скрит зад автора, имаш мисия да ги научиш на хубаво и добро.

Как ще се изправя да казвам свои неща, да се разкрия и да се оставя на милостта на непознатите в залата?

Ще видим как. Искам, но ми притракват зъбките.

В Хасково на 21 май. Поканиха ме две библиотекарки, на тях се уповавам.

Моля, заповядайте.

Среща във Велинград на 22 май

Започвам празнуването на 24 май от днес, 11! Днес празнуват библиотекарите прекрасни, утре имаме Нощ на литературата, другата седмица ще имам среща с дечица от детска градина „Мария Магдалена“ в София, на 21 май ще бъда в Хасково за две срещи – една с деца в библиотеката и една с възрастни, да направим жива премиера на тази „Книга за нас“ най-после (за това ще напиша отделна покана), а на 22 май съм във Велинград, в спа-хотел „Двореца“.

Вижте каква хубава покана получих за този Дворец!
„Събитието е вдъхновено от 24-и май, идеята е да представите свои стихотворения – за аудитория възрастни. Ако се съберат дечица – би било чудесно да представите нещо и от творчеството ви за деца, за да ги зарадваме. Ще е много хубаво и ако споделите с гостите любими Ваши стихотворения от други автори. Предвидили сме събитието да е до около 45 мин. като ще има и DJ за фонова музика или музикални паузи.“


Поне през топлите месеци, поне за малко, пак ще си върнем живота, а?

Личен Маратон на четенето, 2021

Април, наситен с книги, с четене и срещи.

Всеки ден от 1 до 23 април от 16,15 четох приказки и стихотворения за деца на живо във фейсбук. От тях – 16 от български автори, плюс деветима поети последния ден. От преводните – 4 преведени от мен. От всичките, 14 са римувани. Пет от прочетените книги още не са издадени, дай боже да излязат с радост и лекота. Бих рекла, че от всичките – всички са хубави, но в 2 от дните четох неща, които съм написала аз, затова просто не мога да го изрека.

Освен това имах две срещи онлайн – едната тройна – Стара Загора-Русе-Прага, и още една с Русе.

И знаете ли какво имах още? РЕАЛНИ СРЕЩИ НА ЖИВО. В Хрищени, Преславен, Сотиря, Попово, Стара Загора и София, общо 12.
Успях да хвана края на събитието на библиотека „Родина“ в градската градина на 23 април.


Предизборна кампания, избори, нов парламент; доста лични сътресения – някои радостни, други никак. За едното не искам да говоря, за другото също не искам.
Ще се придържам към приказките засега.


1 април, „Врабчова сговорна дружина”, Никола Вапцаров
2 април, „Нетърпение в кутия”
3 април, „Райска ябълка”, Васил Сотиров
4 април, „Куче на име Коте”, Томи Контио, превод Росица Цветанова
5 април, „Приказка ей така, прасешка при това”, Мила Попнеделева-Генова
6 април, „Приспивни песни за феи и чудовища”, Сотир Гелев
7 април, „Болничното куче”, Джулия Доналдсън
7 април, среща с деца в читалището в с. Хрищени
8 април, „Приказки по действителен случай”, Иванка Могилска
9 април, „Зог и Летящите Лекари”, Джулия Доналдсън
9 април, среща с деца в читалището в с. Преславен
10 април, „Пет мили мишлета”, Чисато Таширо, превод Владимир Молев
11 април, „Вечер във Венеция”
12 април, „Добрите стопани”, Асен Разцветников
13 април, „Небивалици с буквите от А до Я”, Цвета Брестничка
13 април, среща 4 класа деца в с. Сотиря, това са си 4 отделни срещи
14 април, „Мог забраваната”, Джудит Кер
14 април, две срещи с четвъртокласници и една – с единайсетокласници в Попово
15 април, „Слончето, което искаше да лети”, Лиляна Дворянова
16 април, „Сиводрешко и Бързобежко”, Леда Милева
16 април, среща онлайн с деца от Русе и от българското училище в Прага
17 април, „Зеленогледите”, Деница Минева, превод в стихове Зорница Христова
18 април, „Рибко”, Джулия Доналдсън
19 април, „Хмутовете”, Ирен Леви
19 април, среща с 8 б клас в ПМГ „Гео Милев” – Стара Загора
20 април, „Жабешки истории”, Йордан Радичков
21 април, „Лече буболече”, Георги Авгарски
21 април, среща с ученици в 12 СУ „Цар Иван Асен Втори“
22 април, „Небето е на всички”, Джани Родари, превод Валери Петров
23 април, среща онлайн с ученици от Русе
23 април, в градската градина, „Четем поетите на Стара Загора“
23 април, среща с деца от Второ основно училище „Петко Рачев Славейков“
23 април, стихотворения от Недялко Йорданов, Елица Мавродинова, Тодор Толев, Александър Белчев, Борис Христов, Румен Денев, Ники Комедвенска, Николай Милчев и Райчо Русев


Честит рожден ден, блогче!

Няма случайни неща! Ето – вчера гласувах с №11, и днес блогът ми стана на 11 години!
С упорито постоянство събирам тук думи, книги, играчки и рисунки, 3097 публикации от началото, с онова, което е моята представа за блага вест.
През това време написах 14 книги. Намерих си нова работа, да превеждам детски книжки, вече десет от тях са издадени. Имаше концерти, драматични и куклени спектакли, премиери. Тук пиша за красивите неща, а колко неуспешни опита и непростими грешки имаше – не питай, не е за приказване.
Нещо не ми е празнично, може би защото времето е мрачно днес.
Аз сега ще поспя малко, а след няколко часа ще ви прочета една хубава приказка на глас и доброто ще победи злото.
Честит рожден ден, мило блогче, дневник, архив, библиотека и пейка в парка.


На гости в училище

Ние сме мечтатели. Ей сега ще ни локнат даун, а ако ми погледнете календара със задачите за месец април, ще видите, че се глася да отида физически в Хрищени, Преславен, Сотиря, Попово и Казанлък. Имам дати и часове и училища и пикник в гора. Може от всичко това да останат само моят си маратон и гостуването онлайн в Русе, кой знае.
Днес имахме среща по интернет с 4 а клас, класът на госпожа Лора Митева. Аз отидох при тях в Пловдив, а те при мен в Стара Загора, ей така, както си седяхме на столовете. Прочетох им „Зог“, а те ми четоха и рецитираха и задаваха въпроси.
Ех…
Прилагам няколко снимки, които Гери ми изпрати, да видите как респектирам младежта със строгата си физиономия.

„Грозната петорка“

Светът се променя, както човек си го промени.
Някои неща зависят от нас, представете си.
Миналата година на Маратона на четенето рецитирах превод от хвърчащ лист, а преди няколко дни „Грозната петорка“ на Джулия Доналдсън пристигна при нас издадена, лъскава, гладичка, истинска красавица!
Ще ви кажа най-хубавата част: какво казват децата на родителите си.

Ние! Ние сме – вашите родни деца!
Ние помним – от бебета и от яйца
как развивате всички наши дарби, умения,
как оправяте тъжните ни настроения,
как грижовно ни храните, къпете, стягате,
как дори и когато сме лоши, не бягате.
Затова ви обичаме от душа и сърце
до последното дребно петънце и перце,
да, обичаме бръчките, всички ваши брадавици,
всички ваши чудатости и особени навици,
миризмата, грухтенето, воя, човките криви,
да, за нас не сте грозни, за нас сте красиви.
Да, да, вие сте мили, добри и любими,
и чудесни, и смели, и незаменими,
всичко ваше обичаме – цвят, осанка и глас,
и дори сме измислили нова песен за вас!


Сега го чета това и се смея на всеки ред, и изведнъж пак ми се дорева. Ей това е то!
Честита книга, честити ние!

ПП Да взема пак да направя един Личен маратон на четенето от 1 до 23 април, а?

„Нетърпение в кутия”, или как си отгледахме книга

Картинка



Случвало ли ви се е да си отгледате книга?
От съвсем мъничка книжчица, да видите как пораства и става красива голяма книга с твърди корици?
На мен ми се случи!

Първо при невъзможни, но все пак радостни обстоятелства, от една идея в последния момент, с вдъхновение и с решителност до безразсъдство, направихме „Книга за първолаците”. Половин година мина от тогава, а аз все по-ясно осъзнавам, че то си беше чудо. Към края на август от община Стара Загора поръчаха книжка за подарък на всяко детенце от града и околните села, което на 15.09.2020 ще бъде в първи клас.

Аз събрах стихотворения като за деца, последното стихотворение за корицата го написах в последния момент и го пратих като sms
После Елица Сърбинова направи вълшебни, ефирни, светли картинки.
После книжката беше отпечатана и стана готова точно навреме, за да тръгне на училище заедно с децата.

„Книга за първолаците”! Тази книга беше отпечатана в тираж към 1400 и всеки екземпляр попадна в ръчичката на едно старозагорско първолаче.
Няма я нито в книжарниците, нито в библиотеките. Има няколко бройки в общината, оставени за мен, но аз много стриктно спазвам карантината и още не съм отишла да си ги взема за архив.

А книжката – хубава и весела, живее й се, скита й се, иска й се да я прочетат…


Тогава Манол Пейков намисли и предложи и решихме. Аз му пратих още стихотворения за деца, подбрахме от тях, за да стане по-дебеличка книга, Елица нарисува мравки и море и дъжд и играчки и птици и щъркели с топли шапки и… и…. и….
И тогава…
Искам да кажа, и сега….
На вашите екрани и в книжарниците, на път към вашите мечтателни, ефирни и светли сърца:
„Нетърпение в кутия”!!!

Елица Сърбинова преди не е илюстрирала книги. Каква роза, какъв крем, какво щастие за мен, че Манол я е поканил и тя е приела, и сега имаме Нетърпението! И даже имаме още една намислена и почти направена книга (даноданодано да стане), и тя сигурно ще изрисува още безброй книги, защото талантът й е голям, и въображението – безкрайно, и умът й щрака, и сега всички ще искат тя да им илюстрира книгите, обаче първите си книги е направила с мене, ура!
На задната корица на Нетърпението ще видите нашите портрети, както тя ги нарисува.

В заключение ще добавя: Ех, че хубаво!
И още едно заключение:
Ние си създаваме и си отглеждаме читатели за УТРЕ.
Това са стихотворения и рисунки за деца и техните родители, за най-нежната и тиха, радостно туптяща част от сърцето.