Джазът пее и пише на български на 20 май в София

А-Б-В-Г-Джаз!

Джазът пее и пише на български
в културно пространство PORTRAITна 20 май от 20 часа.

Очакваме ви в навечерието на 24 май, за да отбележим заедно празника на българския език и на всички 30 букви, от А до Я, без да претупваме Й и без да пренебрегнем дори Ь, с един любовен и уютен концерт, на който джазът ще пее на български!

с Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи.

20 май (петък) 2022
Врати: 19:30 часа
Начало: 20:00 часа
Вход: 20 лева

Прочее славяните и преди имаха джаз, но бидейки българи, го изпълняваха на чужди езици.

Но как може всеки да те разбере, ако кажеш на португалски „Бог”, на френски „Очакване”, на английски „Широта”, или „Любов”, или „Младост”, или „Отрова”? И така беше много години.

След това човеколюбецът бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, ни изпрати идея.

Мария Донева, жена умерено праведна и сравнително истинолюбива, устрои български текстове на много песни. Изпърво написа думи за песента на Жобим „Desafinado” (ще рече „Фалшиво тананикане”, понеже тя сама така си пее). Научи за благата вест Венци Благоев, прочете текста и видя, че беше добро. И поиска Мария да напише още думи, и тя написа. И събраха се с Антони Дончев и Марина Господинова, и ги изпълниха заедно.

Някои казват: „За какво са ни песни на български език? Музиката казва всичко, а думите не са много важни.” Така казват, но те не знаят, че когато думите на една песен се разбират, тя стига и до сърцето, и до ума на човека, и го вълнува повече, и му носи повече радост.

Други пък казват: „Защо са българските песни? Тях нито бог ги е създал, нито ангелите, нито пък са изначално написани от авторите на стандартите.” И не знаят, окаяните, че джазът е интерпретация и лично преживяване, и пресътворяване както на музиката, така и на думите, които я съпътстват.

Ако ли пък някой рече, че не сме ги нагласили добре, понеже и сега още се нагласяват, ще дадем този отговор: Джазът е нещо живо, което се променя при всяко изпълнение, и пламъчето на свещта, полъхнато от дъха на някой от публиката, става част от изпълнението, затова то е различно всеки път.

Ако ли запиташ любителите на музиката: „Какво ще правите на 20 май от 20 часа и какво ще слушате?”, те всички знаят и ще отговорят: „На 20 май от 20 часа ще отидем в Портрет, за да слушаме Джаз и Поезия, и любимите си песни на български език!”

Личен маратон на четенето, 2022 година

Тази пролет пандемията и войната се сблъскаха на вратата; войната влезе, а болестта реши да не си тръгва, и нашият свят стана съвсем неуютен.
Пролетта прави всичко по силите си, и аз си казах: Искам да помогна.
Както и колкото мога. Например, понеже моята страст са четенето и писането – ще чета и ще пиша още повече.
Маратонът на четенето ми е онлайн и на живо и започна на 1 април, но ще продължи с пътувания и срещи поне до средата на юни. Освен това си водя страницата за книги във вестник „Сега“ и рубриката „За книгите“ по радио Стара Загора (може да се слуша ТУК)
Както и предишните две години, всеки ден от 1 до 23.04 четох онлайн приказки. Не можах да спазя точния час 16,15 всеки ден, защото имах и срещи, и концерти.
Беше така:
1 април, „Голямата фабрика за думи“, Аниес дьо Лестрад, изд. „Давид“
1 април, среща с читатели в Чепеларе
2 април, „Веднъж преминал океана”
3 април, „Ягодов ден”, Кястутис Каспаравичус, изд. „Гея Либрис“
4 април, „Имало едно Мече“, Джейн Риърдън, изд. „Сиела“
5 април, „Почти не ме е страх”, Анна Омнихорска, изд. „Ракета“
6 април, „Нещата, които синът ми трябва да знае за света”, Фредрик Бакман, изд. „Сиела“
6 април, среща с деца в ДГ „Детски рай“
7 април, „Цветна бъркотия”, Евгения Войнова, изд. „Давид“
8 април, „Четири приказки без завръщане”, Яна Букова, изд. „Жанет 45“
9 април, „Червените дзени и сините дзини“, Джулия Доналдсън
10 април, „Суперчервей”, Джулия Доналдсън, изд. „Жанет 45“
11 април, „Тримата стари злобари“, Джулия Доналдсън
11 април – четири срещи: с деца в ДГ „Ян Бибиян“, после в ДГ „Загоре“, после с ученици в ПМГ, а от там – с други ученици в СОУ „Васил Левски“
12 април, „Най-елегантният гигант в града“, Джулия Доналдсън
12 април – среща с първи и втори клас в 9 ОУ
13 април, „Внучето на баба Яга”, Илия Деведжиев
14 април, „Приказки колкото усмивка”, Джани Родари, изд. „Сиела“
14 април, две срещи с ученици във Велико Търново – първо в „Райна Княгиня“, а след това в математическата гимназия.
15 април, „Понякога в главата на мама бушува буря”, Беа Табоада, изд. „Мармот“
16 април, „Емоци-о!-метърът на инспектор Крок“, Сузана Исърн, изд, „Мармот“”
17 април, „Господин Вървими”, Даниеле Моварели, изд. „Ракета“
17 април – концерт „Джазът пее на български“ в Софийска градска художествена галерия
18 април, „Коледата на Мог”, Джудит Кер, изд. „Лист“
18 април – концерт „Сезони в музика и стих“ заедно с трио Дивертименто в Попово
19 април, „Зайчето ме изслуша”, Кори Доерфелд, изд. „Хермес“
19 април, концерт „Сезони в музика и стих“ заедно с трио Дивертименто в Силистра
19 априлконцерт „Сезони в музика и стих“ заедно с трио Дивертименто в Дулово
20 април, „Охлювът и китът”, Джулия Доналдсън, изд. „Жанет 45“
20 априлконцерт „Сезони в музика и стих“ заедно с трио Дивертименто в Исперих
21 април, „Моите кукли“
22 април, „Песничка за пазачите на фара”, Валери Петров, изд. „Български писател“
23 април, „Приключенията на Джиго“, Юлия Спиридонова, изд. „Фют“

До края на април ще имаме още два концерта с „Дивертименто“ – в Житница и в Труд, още две срещи с ученици в Пловдив, приключваме проекта „Да се чуем“ с откриване на изложба, имам и едно пътуване до Чепеларе пак. През месец май ще има и джазов, и класически концерт, три срещи с ученици в София, една среща с възрастни в Асеновград, една – в Димитровград, едно друго събитие в Пловдив, а, да – едно красиво благотворително нещо в София на 12 май, също една дълга среща в Ахелой. През юни ще ходя в Пазарджик и във Видин…

Може би много неща правя погрешно или безсмислено, или просто някак си, както друг не би… Толкова мога. И с голямо желание.

Честит рожден ден, блогче!

Колко хубаво, че си имам блог!
Ан и Йовко ми казаха да го направя, точно преди 12 години, и оттогава знам, и вие да знаете от мене – идеите им са добри.
Напоследък по-рядко публикувам тук, но това изобщо не означава, че по-малко си обичам блога. Напротив, напротив!
Обичам го, защото от тук минава почти целият свят.

Тук е моята идеална част от интернет – не защото е идеална, а защото не можеш да я премериш и претеглиш, а очевидно я има, и е пълна с думи и играчки и цветове и музики, каквито обичам.
И празнувам.

Промяна в датата: концерт на Цветница

Скъпи приятели!

Поради заболяване се налага да отложим концерта.

Новата дата е 17.04, 19 часа, в Софийска градска художествена галерия.

Точно на Цветница!

Вече закупените билети важат без презаверка за 17.04.

Очакваме с нетърпение 17 април ❤

Джазът пее на български – концерт на 23 март в София

На 23 март в Софийска градска художествена галерия
ще имаме концерт.
Ще изредя причини.

Защото така ще отбележим 12 години от най-първия ни концерт.

Защото е Първа пролет. Как пролетта се изхитрява и всяка година е първа? NB Да проуча въпроса и да взема пример.

Защото заглавието на концерта пак, както преди 12 години, ще бъде „Да вярваш в пролетта“, а аз вярвам. Колкото повече е пролет, по-силно вярвам. А най-силно вярвам, когато още или вече не е пролет. Замени „пролет“ с „любов“, същото нещо.

Защото много обичаме тези песни и тези концерти и ни е хубаво да се съберем и да ги преживеем отново.

Защото си искаме публиката, да си я видим и да се радваме заедно.

Защото от лоши новини така сме се смачкали, че имаме нужда да отделим време за нещо вечно (вж „Първа пролет“).

Защото всичките песни от концерта и от всички концерти са ни антивоенни и про-мирни, любовни, усмихнати и прегръщащи.

Защото имаме нужда от почивка.

Защото трябва с всички сили да правим добри неща един за друг, за да пооправим баланса на тоя свят.

Нещо взех да се отплесвам, затова хайде делово и сухо:

„Джазът пее на български“
ДА ВЯРВАШ В ПРОЛЕТТА
концерт за 12 рожден ден на проекта
на 23 март от 19 часа
в Софийска градска художествена галерия, ул. „Ген. Гурко“ №1

Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи

Билети: 20 лв, на касата на галерията

Ето ни и на картинка.

Любовта пее джаз на български на 13 февруари

в клуб „Портрет”,  ул. „Неофит Рилски“ №72, София

на 13 февруари от 19,30 часа

Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи

Ако си имате любим човек, елате с него.
Ако сте сами, пак елате, и вече няма да сте сами,
а ще бъдем заедно
с най-красивите и романтични джаз стандарти
и ще започнем от рано празника на виното и любовта.

Концертът  ще се проведе при спазване на всички противоепидемични мерки.  Вход за концерта – 20 лева

Коледното чудо

Звездите си заплетоха лъчите.
В батериите няма йонче ток.
И бяла мечка, вързала кънките.
И меденки с отдавна минал срок.

Пластмасови гирлянди във кашона,
прибрани със замах на две – на три.
От поглед само златото се рони
и чувствам как ще захвърчат искри.

И всичката украса боклучава,
която цяло лято само пречи…
Но дойде ли декември – нещо става.
Дали аз ставам празнично човече,

дали са ме облъчили с реклами,
дали по навик стар ей тъй си плача…
Играчките се галят във дланта ми,
наперват се, накриво се закачат,

блещукат със такава смешна гордост,
искрят с пукнатини като с медали,
и стъкленото жълъдче е орден
за времето – че сме го преживяли.

Джазът пее на български – коледен концерт

в клуб „Портрет”,  ул. „Неофит Рилски“ №72, София

на 18 декември от 20 часа

Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи

Дядо Коледа наближава града с шейната, теглена от Рудолф, рецептата за най-сочна баклава е залепена с магнитче върху хладилника, дори времето да е мрачно, ние казваме – нека да вали сняг, в снега София е като страна на чудесата, Коледа носи красиви неща, ние преливаме от любов и колкото повече празнуваме, толкова повече вярваме в пролетта.
Ето, почти ви разказах концерта. Венци и Антони ще го превърнат в музика, Марина ще го изпее, а ние ще го преживеем.

Концертът  ще се проведе при спазване на всички противоепидемични мерки. 

Събитието във фейсбук: https://www.facebook.com/events/218085803701567/?ref=newsfeed
Вход за концерта – 20 лева
Телефон за резервации… Резервации не се правят, елате навреме. Ние вече ще сме там.

„Имало едно мече“

Излезе от печат книгата на Джейн Риърдън „Имало едно Мече“.
Щастлива съм, че ми дадоха на мене да я преведа.
Когато ме попитаха, Захари Карабашлиев ме попита по телефона, започнах да дишам плитко и бързо и сърцето ми се разтупа зънн-зънн-зъннн като камбана, и аз казах Да, и после докато пишех превода, не спирах да се чувствам така.
Някои места не бяха точно за превеждане, а бяха измишльотини за преизмишльотване.
Понеже Зайо пита Кристофър Робин – а ти къде беше, преди да дойдеш тук, и откъде дойдохме ние всички – ето я (пред)историята на историята.
В началото Кристофър е бебе и после неусетно пораства, но и той, и играчките все пак са деца и говорят с думите, с които разполагат. Виждат непознати неща и чувстват нови чувства, а трябва да говорят за тях с думите, които знаят, а това са малки детски думи и къси изречения, и много неща се назовават описателно, по най-късия път, с повторения, ту непълно, ту бъбриво, а трябваше да се запази чарът на тези разкази.
Аз си препрочетох „Мечо Пух“ и се оказа, че я помня избирателно и частично. Например си спомних, че песничките, които той си тананика, никога не са ми харесвали, затова ги прескачах и разбира се, не съм ги забравила, защото никога не съм ги запомняла. После Иво като мъничък обичаше да слуша приказката на касета и тези песни, дето се пеят там, си бяха хубави… Абе с две думи, новите песнички ги преведох звън-ко. Дано пък да не сте свикнали със старите и да кажете – ама защо тези тук са такива, а не онакива като онези там.
И в един момент, точно определен, усетих как се Осмелявам, и тогава вече едновременно заорах и хвръкнах.
Стига съм споделяла тайни.
Ето една песничка.

Приятно е да правиш разходки вън от къщи.
Дърво да изкатериш с добър приятел – също.
И заедно да тичате през росната трева.
В потока да пошляпате със него след това.

Обаче всички знаят – и то е всеизвестно,
че след разходка дълга е истински чудесно,
премръзнали и весели, със него най-накрая,
навреме да се върнете за сладкото и чая.


– Сладко и чай? Това е добра идея – каза Кристофър Робин. Имаме и кекс.
И те пиха чай, и заживяха дълго и щастливо. КРАЙ.

Имам си хубави ключове от fans.bg 🙂

Коледни картички 2021

Вчера имах доста работа, но ми дойде вдъхновение, зарязах всичко и направих коледните картички.
Изникна ми идея, я да я изпробвам – става.

Само че ще ми трябват някакви други хартии… Дебелите не залепват добре, тънките се сгърчват, лепилото с брокат не съхне, сухото лепило станало на гума, я да видя какво има в онзи шкаф, останаха ли от цветните картони (останаха, ама картичката стана морска и лятна)…

И така, тазгодишните коледни картички ги преплетох. Имаше такъв елемент в сценографията на една от пиесите на фестивала Пиеро, и по спомен от там.

А вторият вид са от едни листове с картинки, които през лятото купих от един от онези немски магазини за всякакви неща. Рисунките са толкова нежни, че е почти непоносимо, затова нарочно добавих и нещо шаренко и нещо накриво.

Животът се клати като стара маса, с картичките ще му подпра куция крак, дано не се преобърне.

Концерт-спектакъл „Мишките отиват на опера“ в Стара Загора на 21.10

21 октомври 2021 г. (четвъртък), 17:30 ч.,
Културен център „Стара Загора“
Вход свободен

Концерт-спектакъл за деца „Мишките отиват на опера”

Част от програмата на Есенни литературни дни – Стара Загора 2021.

Трио „Дивертименто” и Мария Донева представят концерт-спектакъла „Мишките отиват на опера” за първи път пред старозагорска публика.
Гост-звезди са певците Милена Гюрова и Атанас Младенов.
Режисьор – Росица Костова.

Спектакълът е предназначен за деца от всички възрасти, както и за порасналите вече ценители на операта и поезията.
Музиката от „Кармен” на Жорж Бизе и поемата „Мишките отиват на опера” ще ви отведат във вълшебния свят на оперното изкуство.

Използвайте децата си като предтекст, за да си подарите един усмихнат час с музика, танци и поезия, защото Операта е изкуство за всички!

Сподкрепата на Община Стара Загора.
Организатор: Регионална библиотека „Захарий Княжески”

Вечер с нас

Мисля, че тази среща беше необикновена, наситена и уютна. Нямаше много хора, но които дойдоха, бяха чудесни. Имахме много какво да си кажем – предишната старозагорска среща беше през есента на 2019. Велизара Цонева е приказна водеща, компетентна и с отношение. Румен Спасов дойде в Стара Загора специално за вечерта. В операта е красиво и просторно. Гледахме и „Последният ден“. Всичко.

Има още поне пет събития, които ми предстоят в следващите две седмици: концерт „Мишките отиват на опера“ на 21.10, ще водя една среща, ще гостувам в едно читалище, после един голям концерт на 1 ноември, на 3.11 ще имаме трубадурски двубой с Елка Стоянова… и после не знам. Ще казвам за всяко нещо, когато наближи.

Ето снимки от тази вечер.
Благодаря на всички, които участваха, помогнаха, дойдоха, и най-специално – на библиотека „Родина“.

Среща в Стара Загора на 14.Х – за книгите за нас

Дойде време за една хубава старозагорска премиера на всичките нови книги за 2021 – преводни и авторски.
Ще бъде на 14 октомври от 18 часа във фоайето на Държавна опера – Стара Загора

Организатори са моите любими приятели от библиотека „Родина“. Домакин на вечерта ще бъде Велизара Цонева и ще си играем на телевизия. Мисля, че това е чудна идея! Изобщо нямам грижи, Велизара ще ме води ❤

Книгите, за които ще говорим, са „Книга за нас“, „Нетърпение в кутия“
и гледай сега преводните, които са излезли от февруари до сега:
„Мог забраваната“, „Тигърът, който дойде на чай“, „Зог“, „Грозната петорка“, „Добри“, „Рибко“, „Зог и летящите лекари“.