Мартеничките тази година

 

Тази година душа не ми остана за мартенички.
Изобщо съм спряла шиенето, то иска освен мерак, време и материали – и душа, а пък моята се е бронирала и е събрала всичките си сили, за да премине през този период.
Цяла зима.
Цяла зима плюс един ден, 29 февруари.
Откривам, че в тежки моменти дори когато някой се обажда да покаже съчувствие, дори и това натрупва допълнителна тежест. Те се обаждат и те дърпат към себе си, протягат ти ръка и сърце и трябва да им отговориш със същото, да се свържеш с тях, за да приемеш даровете им – и значи, да разпукаш бронята си. А тя ти трябва, рано е да тръгнеш без нея, ръцете ти трябват, за да носиш теглото си, не да се здрависваш или да придърпваш парчета от ризница по себе си.
Срам за мен – джанката до блока цъфнала, а аз не слязох да я видя, направих снимка отдалеч, от терасата, със 72 пъти увеличение. Тази пролет ми е такава:

 

Така че купих много хубави мартенички, няколко най-обикновени, няколко керамични котета и едно пиле, и няколко най-яркоцветни вълнени, дето ги прави съпругата на Къци от театъра, светло му небе.
Аз направих една мишка с червено-бял пуловер, сетих се, че тези цветове вече не са коледни, а мартенски, и извадих от зимния запас. Довечера ще я подаря. Отчетох се.

 

Оня ден цял следобед отговарях на неприличните въпроси на Татяна Чохаджиева за едно интервю за Муза БГ. Пита ме едни такива неща като чувствам ли се призната като поетеса, изкушавам ли се да пиша неща, с които да се харесам на повече хора, неудобно да ти стане. Но ние се видяхме с нея неотдавна и все ми беше пред очите; докато отговарях, се чувствах, все едно още си бъбрим и все се опитвах да я изненадам или да я разсмея, мисля, че стана хубаво интервю, дълго такова. Много добре си прекарах, отговаряйки на тези въпроси. Когато го публикува, ще изкудкудякам уведомително.

 

Очаквам от утре животът да се обърне към добро. Нали знаете, тик-так, тананика капчука, любовта ще е тука след 15 минути, тия неща. В новия брой на Тоест Нева Мичева е написала чудно писмо, точно като за моя живот.
А в една подивяла саксия на терасата цъфнало цветенце.

 

Мартенички 2019

Картинка

Тази година ще заложа не на изобретателност, а на много силно намечтаване и пожелаване на хубави неща.
Обикновено първата ми мисъл е да ги направя лесни за сваляне. Един от най-големите ми страхове винаги е бил да не се натрапвам, това много пъти ме е спирало да поискам, каквото искам и да остана, където искам да остана. Даже и по мартениците си личи.
Тази пролет ще ги връзвам на възел.
Избрах много ярки дървени мъниста и просто нанизах по три. Всяко значи нещо, нещо красиво, сладко и слънчево. Не знам какво точно – който си получи мартеницата, той ще знае.
Мисля, че тези неща не са нито религиозни, нито погански… дори това, че са традиционни, само е подтик човек да си направи собствен ритуал и преди всичко да помогне на себе си.
Аз имам нужда да правя нещо с ръцете си, цветове да разведряват очите ми, топлото време да дойде по-скоро, докато съм заета и не забелязвам как то се приближава и ми носи подаръците, които съм поискала.
Мънистата са като топчета от детско сметало, по тях се изчислява приближаването на пролетта.
Да не говорим пък как ще се украсим и ще се разкрасим с тях.
Добавям няколко снимки плюс песничката, която си тананиках и с нея завърших призоваването на радостта.

Нова мания + още малко мартенички

Картинка

 

Виж сега тези мъниста:

Наричат се перлер и от тях могат да се правят фигурки, украшения, ключодържатели, подложки за чаши и каквото още му хрумне на човек. Редят се на принципа на гоблените върху специален борд и после се разтапят с ютия.
Защо?
Защото е забавно, интересно, занимателно, особено моментът с гладенето (през хартия за печене, да не се обърка някой!).

И от дума на дума, реших да нанижа малко мартенички. Знам, че прабългарите не са редили пластмаса на конци със съмнителна естественост, но мартеничките са символ, нали знаете? Аз реших да не ставам по-голям католик от хан Аспарух тази година.
Да де, от папата.

Хей, пролет иде в родния ми край!

 

Мартениците ми тази пролет

Мартениците ми тази пролет се очертава да са много, еднакви, цветя.
Вече направих и раздадох две реколти, във влака – когато ходих в Бургас и миналата седмица в София.
Цветенца. Всеки обича.
Реших да ги направя с едно хитроумно приспособление, продават ги в магазините за прежди. Не знам как се нарича, турско е, използва се много лесно и добрият резултат е гарантиран.
Мартеничките ми няма да са от истинска вълна, багрена с природни средства… но да си кажем честно, аз не съм автентична прабългарка и дядо ми не беше оногондурски конник, а старозагорски бахчеванджия.
елапролетелапролетелапролет