Мартенички 2019

Изображение

Тази година ще заложа не на изобретателност, а на много силно намечтаване и пожелаване на хубави неща.
Обикновено първата ми мисъл е да ги направя лесни за сваляне. Един от най-големите ми страхове винаги е бил да не се натрапвам, това много пъти ме е спирало да поискам, каквото искам и да остана, където искам да остана. Даже и по мартениците си личи.
Тази пролет ще ги връзвам на възел.
Избрах много ярки дървени мъниста и просто нанизах по три. Всяко значи нещо, нещо красиво, сладко и слънчево. Не знам какво точно – който си получи мартеницата, той ще знае.
Мисля, че тези неща не са нито религиозни, нито погански… дори това, че са традиционни, само е подтик човек да си направи собствен ритуал и преди всичко да помогне на себе си.
Аз имам нужда да правя нещо с ръцете си, цветове да разведряват очите ми, топлото време да дойде по-скоро, докато съм заета и не забелязвам как то се приближава и ми носи подаръците, които съм поискала.
Мънистата са като топчета от детско сметало, по тях се изчислява приближаването на пролетта.
Да не говорим пък как ще се украсим и ще се разкрасим с тях.
Добавям няколко снимки плюс песничката, която си тананиках и с нея завърших призоваването на радостта.

Нова мания + още малко мартенички

Изображение

 

Виж сега тези мъниста:

Наричат се перлер и от тях могат да се правят фигурки, украшения, ключодържатели, подложки за чаши и каквото още му хрумне на човек. Редят се на принципа на гоблените върху специален борд и после се разтапят с ютия.
Защо?
Защото е забавно, интересно, занимателно, особено моментът с гладенето (през хартия за печене, да не се обърка някой!).

И от дума на дума, реших да нанижа малко мартенички. Знам, че прабългарите не са редили пластмаса на конци със съмнителна естественост, но мартеничките са символ, нали знаете? Аз реших да не ставам по-голям католик от хан Аспарух тази година.
Да де, от папата.

Хей, пролет иде в родния ми край!

 

Мартениците ми тази пролет

Мартениците ми тази пролет се очертава да са много, еднакви, цветя.
Вече направих и раздадох две реколти, във влака – когато ходих в Бургас и миналата седмица в София.
Цветенца. Всеки обича.
Реших да ги направя с едно хитроумно приспособление, продават ги в магазините за прежди. Не знам как се нарича, турско е, използва се много лесно и добрият резултат е гарантиран.
Мартеничките ми няма да са от истинска вълна, багрена с природни средства… но да си кажем честно, аз не съм автентична прабългарка и дядо ми не беше оногондурски конник, а старозагорски бахчеванджия.
елапролетелапролетелапролет

Честита Баба Марта, сладки приятели!

Да ви е свежо и радостно всеки ден!

В последния момент
тазгодишните мартенички ме намериха.
Само дето не са точно мартенички,
а цветя от разтегателна хартия,
направени приблизително по този начин.

🙂