Заек в Бремен и в Берлин

Моите зайци много обичат да пътешестват.
Те подскачат по света и това разширява кръгозора им.
Ей го този малкия например. Кога за пръв път си похапна вурстчета, кога започна да чете  Гьоте!
В оригинал!

След Русе – в Троян!

DSC01464

🙂

Plakat Doneva.p1.pdf.r72 (1)

_________________________________________________________

Чардака на Конака! Душата ми е стон, душата ми е зов!

Като се върна, ще разказвам.

DSC01464

Sous le ciel de Paris

Запознанството ми с Милена Пантева и нейното сладко и красиво семейство ми е подарък от джаза. Или от стихотворенията? Срещали сме се в Хеликон – Русе и на JAP в София, затова вече не мога да кажа къде сме се запознали. Ето какво ми изпрати тя:

„Колко е лесно да бъдат честити
зайците, щом им се сбъднат мечтите!“

http://www.youtube.com/watch?v=XybsC829dsM

Пловдив – Ямбол – Сливен

Три града, пет срещи.
Дали събитието е минало добре – имам един сигурен критерий: След хубава среща не само че не съм изморена, ами имам толкова сили и енергия, че не успявам да заспя до сутринта. Или ако умората от пътя надделее, заспивам, наспивам се за два часа и после в хотела гледам луната, пея песни, рецитирам тихичко и си припомням отминалия ден.
В Пловдив най-яркото нещо бяха децата. Най-красивото. С блестящи очи, нежна кожа и умни усмивки.
deca-plovdivВ Ямбол, вълшебна София Карастоянова и сладкодумен Христо, при учениците в математическата гимназия, да живее 8Г!, и в красивата галерия….

А в Сливен, в Сливен си мечтаех да отида от мига, в който се качих на маршрутката за Стара Загора миналия път, когато бях там.  Беше много топло и в началото пред публиката сякаш чувах гласа си някъде отстрани, но после живнах и публиката също. Но то е повече среща с приятели, отколкото рецитация. Видях любими сладки хора, а сърцето ми определено остана в Сливенския Балкан и при най-дружелюбните, доверчиви и обичливи кучета, които съм виждала някога, и имах честта да ми позволят да ги погаля. Толкова съм благодарна на Христо Батинков, че ме заведе на това вълшебно място. Миг преди да ми свърши батерията на фотоапарата, успях да направя няколко снимки на Христо, ето една от тях.
DSC01207-1

Колко топли бяха всички хора с мен на тези срещи в тези градове… Толкова внимателни и усмихнати. Както става винаги, на премиерите винаги имаше по някой, който да се разплаче, имаше бонбони и букети, общуване и вълнение, повече, отколкото сърцето ми може да побере.
Няма друго такова преживяване за мен, толкова пълноценно и удовлетворяващо, колкото това, да казвам стихотворения пред мила публика и да виждам по очите им, че думите не са само думи. Не са само думи.
Ако не бяха стихотворенията, сигурно никога нямаше да ви срещна.
Благодаря.

Премиерата в Стара Загора

Беше уютно, навън в това дворче. Топло и закътано беше, а когато вече си тръгвахме, заваля лекичък дантелен дъжд и се появи дъга над градската градина.
Мислех, че няма да има много хора, но, както винаги, хората бяха точно. Точно.
Благодаря!
Ето ги първите снимки.
Утре поемам на път и ще се върна чак в събота, след Пловдив, Ямбол и Сливен.
Стискайте палци всичко да бъде добре.