Снимки от Детския отдел на библиотеката

Картинка

 

Обичам, когато малките се чувстват приятно и свободно, и обожавам, когато големите се смеят на глас и на всички ни е весело и интересно.
Отстрани (от лявата страна, откъм коридора) срещата ни е изглеждала така:

 

Снимките направи Деница Тодорова.

Снимки от Казанлък + защото съм разсеяна…

Казанлък, още се усмихвам.
Удивително е, чудно-видимо и ясно.
Където крещят на децата, и децата крещят.
Сто деца, които едва се сдържат да не се разкрещят, дори и да успеят да се сдържат – това предизвиква главоболие. Вижда се и се усеща. Смисълът панически си събира багажа и скача през прозореца, за да се спаси, а аз се питам – как попаднах тук и защо говоря тези безсмислени неща, и изобщо какво правя с живота си…
А на друго място на децата им се говори благо и спокойно. И ето ти сто деца, които са мили и любопитни, не се притесняват да разговарят и да задават въпроси, усмихнати са. Идват да ми кажат нещо, но се засрамват и вместо това ме гушват, а може ли автограф, не си тръгват, смисълът и той.
Имам снимки, взех ги от ТУК.
А на трето място, бях на среща на „Искра“ 4 и видях верни приятели, малко си поревах, повечко се посмяхме.
Обичам.

 

Щях да казвам следното:
Надписах една книга погрешно. Училището се казва ОУ „Свети Паисий Хилендарски“, пък аз взех, че написах:

На читателите на библиотеката при СУ „Свети Климент Охридски“ с пожелание да бъдат весели, здрави и много щастливи!

Сега търся училище СУ „Свети Климент Охридски“, за да му изпратя един брой от „Патилата на метлата“ – тя си го избра, няма да й троша хатъра.
Някой?

Послепис:
Книгата си намери училище, в понеделник ще я изпратя! 🙂

Любима, не губи кураж!

 

„Любима, не губи кураж!
Ще дойде време и за плаж!
Дори да имаш целулит,
да знаеш – аз съм ти навит.
Морето много ти прилича,
и всеки гларус те обича!
След теб вървя като пиян,
и ти си, ти си моят блян,
да, ти си зайката, с която
изгрява пролет, идва лято,
а аз съм тук, за да ти кажа:
– Води ме! Ако ще – на плажа!“

Познавате ли пътешественици

 

Аз познавам!

Те са момче и момиче и си събират континенти.

Пътуват заедно и вече са били къде ли не  –
в Брюксел,
на яхта през няколко морета,
в Сеул,
през Южна Америка – чак до Антарктида.
Сега се готвят да посетят Австралия и Нова Зеландия.

Хубавото е, че не са ме забравили. Отбиха се да се видим и да ги поглезя – почивка, спа, нова рокля за момичето.
Избрах едно парченце син плат с черешки.

Много хубаво съвпадение – той ми е подарък от Люси от Сидни, точно за да шия такива дрешки.  🙂 С тези одежди момичето е като рекламно лице на черешовата книга.

Ето ги пътешествениците!