В пещерите на сърцето,
издълбани от кръвта,
спи съкровище, което
не е сън или мечта,

то е истинско и само
който храбро се реши
да се гмурне там, той няма
да скърби, ще утеши

самотата си, страха си,
ще е силен и богат,
и дори да бъдат къси
дните му на този свят,

ще изпрати всеки залез
тих и удовлетворен,
от една любов погален,
очарован и спасен.

Нева ме помни! Адреса ми знае!
Явно е, ясно е Нева каква е!

Скита, пътува и картички праща.
Рейса изпуска, но все пак го хваща.

Хвърля се, пали се, взима участие,
всичко за нея е страст и пристрастие –

значи и аз! И от гордост надута,
страшно държа тази вест да е чута:

Пролетес, есенес, зиме, на лято
Нева е, Нева е, Нева е злато!

Без всичко мога на света,
без теб не мога само.
Без прилива на радостта
да ме наричаш „Мамо”.

Без този безпричинен смях,
на който ме научи.
Без чувството, че друга бях,
а после ти се случи.

Каквото ще да сполети,
аз само ще празнувам.
Щом вече съществуваш ти –
защо да се страхувам?
 

Белите ръбчета на листата са много елегантни!

Иво нали си е тук, а тези дни на гости ни дойде Нико, едното ми племенниче – представете си колко съм щастлива. Имах пътувания и в това до Варна Иво и Нико дойдоха с мен.
Море, слънце, бира, риба и премиера на „Тримата мускетари“. Момчетата ми подариха рози. Запознах се с приятелка, с която не се бяхме виждали. Чух си песните и спектакълът надмина всичките ми очаквания, а като гледах, че на децата ми им харесва, едва не полетях в небето от радост като онези крила в Шкорпиловци.
Човек трябва да има наистина голямо сърце, за да побере всички радости, с които животът е изобилен.

21,45, лятото.
Сандра и Аксиния вече бяха готови. Пристъпваха от крак на крак на крак на крак на крак на крак пред тясното огледало в антрето, избутваха се и се смееха.
И двете имаха брутално дълги крака, блестящ тен и нито грам излишна мазнина. Бяха родени за нощен живот и сега, в минутата преди да излязат, очите им светеха, а високите им токчета притропваха във все по-бърз ритъм.
– И-и-иииии…
– Готовииииии…..
– Зааааа…
– Партииииииииии!!! – почти изцвилиха в един глас. Черните им роклички с пайети едва прикриваха тесни мускулести бедра, готови за танци до зори.
– Какво правиш там беее… – подвикна Сандра и си сложи още един слой лилаво червило. – Жужо!
– Това червилце е убиец! Жестоко ти подчертава мустачките! – уж приятелски, а всъщност завистливо измърка Аксиния. Дръпна си рокличката надолу, но деколтето й съвсем се отвори. Придърпа нагоре. – Ох, пак съм си забравила бикините!
Двете се разкикотиха, после Сандра викна:
– Жужо! От пет часа те чакаме! Ако не тръгнеш моментално, излизаме без теб!
Вратата на банята се открехна и Жулиета излезе.
– Ами ти… защо си по нощница?! – издразни се Аксиния.
– Мале, мале, мале… И краката не си е оправила…
– Спи ми се. Мисля тази вечер да пропусна.
– За трета поредна вечер. Абе на тебе какво ти става? Да не си болна?
– А, не… Спи ми се. Оставете ме на мира.
– Да не си се надишала с нещо? Момиче, това са отрови! Парти – да, химия – не. Повтаряй.
– Парти – да, химия – не!
– Знаммм. Просто… Не ми се иска да срещам някои хора.
Сандра така се ядоса, че се изкатери по стената, стъпи на тавана и тупна долу с ловкостта на гимнастик.
– Забрави го! Забрави! Тоя е боклук, не разбра ли! Еднодневка! Какво искаш повече от него?!
– Искам.
– Какво!
– Любов.
– Оооо… Досадна си като муха! – Сандра и Аксиния се изхилиха. – Чао! – и затръшнаха вратата на квартирата под носа на Жулиета.
– Ами аз съм си муха – въздъхна тя.
Извади от джоба си теста за бременност (положителен), погледна го, въздъхна и отиде да си легне.
Знаеше, че двете млади хлебарки, с които делеше наема за стаичката, щяха да се приберат чак призори.

Има една книга на Том Робинс, „Б като Бира“. Там той обяснява какви са съставките и по каква технология се обработват, за да се получи пиво. Последната съставка е магия – тя прави бирата нещо повече от газирана алкохолна напитка, дава й вълшебни сили и благодарение на тях хората, които я пият, се променят.

Така че бирата е нещо като фразеологизъм – готовата напитка е нещо повече от сбора от съставките, както смисълът на отделните думи в един фразеологозъм е различен от смисъла на цялото.

Ами то… кое не е така?

Знаете от къде идват бебетата (да не обяснявам всичко от начало), но бебетата са нещо повече от сбор от клетки. Ако имате дете, я кажете, имали ли сте мигове, в които сте го наблюдавали, особено като бебенце, с недоумение как така до вчера то не е съществувало, а вече го има, вече Е.

И песента е нещо повече от мелодия и думи.
До вчера си я тананика някой, събира две думи с две ноти…
А после – песен. Истинска. Съществува. Като я чуеш, да ти се прииска да се смееш, да се влюбиш, да си щастлив. То половината работа на щастието е да го поискаш.

Премиерата ще бъде на 29 юни, на Летния театър във Варна!

През юни лятото е младо и се усеща безсмъртно.
Но още от началото на юли започват да ме тревожат мисли за края му, краткостта му е остра до непоносимост.
Затова са ни нужни утехи. Още повече ще ни трябват през септември.

В края на седмицата след рождения ми ден с неуморната и чудесна Мона Чобан сме намислили да направим една хубава работа.
Ще го наречем за краткост и яснота „Ателие за творческо писане“, а по същество ще бъде почивка за душата и занимавка за ума, и радост за сърцата за хора като нас, които обичат да пишат.
Ето я официалната покана на сайта на Артел 13. Тя е кратка, ще я опиша по часове, като наближи датичката.
Ето я поканата и тук:

Всеки пише както диша – 8-10 септември

Ателието ще бъде разсеяно и дълбоко несериозно. Ще играем литературни игри и ще разсъждаваме над задачи, които се решават не със смятане, а с фантазиране. Ще наблюдаваме конкретните неща и ще ги превръщаме в идеи, емоции и звук.

Писането е игра, в която правилата съществуват, за да бъдат нарушавани. Ограничение за възрастта няма. Ще работим с материалите, които всеки участник носи – въображение, грамотност, храброст да надникне в себе си и да каже здрасти на всички непознати, които го обитават.

Ще поработим и върху моделирането на готовите текстове. Пътят между това, което искам да кажа, и онова, което съм казал, понякога е дълъг, загадъчен и непреодолим. Ще се разходим и ще се насладим на гледките.

Сега, няма да ви лъжа.
Седмицата преди това на същото приказно място курс по писане ще води Господарката на Вселената Елка Стоянова; в седмицата след мен – любимата Ина Иванова.
Ако трябваше да избирам кога да се запиша да пиша и с кого да пия вино пред огъня вечер… ох, бих поставила себе си в топ 3, може би на почетното трето място. Ще се излея в бронз, ако трябва, в някакъв момент даже!

Дадох ли ви тема за мечти?

Когато репетицията е на привършване, нагласят се микрофони, танцьорите тропат, колоните гърмят със страшна сила, до началото на концерта остават 30 минути, а поздравителните адреси от цялата страна не спират да прииждат и едва смогваш да запишеш подателите:

🙂

Известни сме навред с това –
по пет агента на глава.
Примигнеш ли – ще чуе кардиналът.
Шпиони тук, шпиони там.
Когато мислиш, че си сам,
въздъхнеш ли – ще чуе кардиналът.

В гора загубиш се – агент!
С мома залюбиш се – агент!
За всяка стъпка знае кардиналът.
В града вървиш и там – агент.
В леглото спиш и там агент.
Съня ти даже знае кардиналът!

Не е от вчера кардинал.
Той тайните ти е узнал –
които криеш и от съвестта си.
Богат ли си или бедняк,
какво закусва вчера пак,
и може би дори каква свиня си.