Коледни картички 2019
Картинка
Елхата каза!
Картинка
Тръгнахме за коледна фотосесия…
Картинка
Коледничета
Картинка
Котенца
Картинка
Моите коледни звезди
Картинка
Подредете се в редичка за снимка
Картинка
Пренаселване
Картинка
Пламъчета
Картинка
Николай Бойков в Стара Загора на 28 ноември
Представете си:
В колата сте, пътувате. Пускате радиото и още на втория тон, преди да се е оформила мелодия, вече знаете, че това е джаз. Познавате по чувството за суинг – под езика, върху гръдната кост и зад очите (аз го усещам там).
Представете си:
Разгръщате книга, прочитате един ред на произволно отворена страница, и преди да сте стигнали края на фразата, разпознавате поезията. Не е заради мерената реч и късите редове, поезията е друго. Например – кое да е изречение в „Сто години самота“.
Поезията е там, във въздуха около думите.
Точно това категорично усещане за поезия ме облъхва от всеки текст на Николай Бойков.
Аз много го харесвам, но малко го познавам.
Той ще дойде в Стара Загора на 28 ноември, за да представи най-новата си книга, „101 посвещения“. Срещата ще бъде от 18 часа в дома-музей „Гео Милев“.
Никак не ми се иска да пропуснем тази среща и тази поезия.
Моля, заповядайте.
Камерна музика
Картинка
Пингвиниииии!
Картинка
Има самота
Има самота, която
всичко знае и разбира.
Иска да се пише слято.
Да се слива и събира.
Да се буди във прегръдки.
Обща – пастата за зъби.
Иска споделени глътки
в петък и гальовни съботи.
Има самота, която
всичко знае и разбира.
Иска да мълчи, когато
смисълът не се намира.
В сенките, в тълпите, в бурите
тази самота е скрита.
Пламъкът й е потулен.
Тишината й – честита.
Има самота, която
всичко знае и разбира.
Хвърля се във красотата,
възхищава се, поспира
да послуша, съзерцава
хубост – колкото поеме.
На света се наслаждава.
Само нейно си е времето.
Има самота, която
всичко знае и разбира.
Хапе и ръмжи, когато
тежко болката пулсира.
Зъби се и злобна става,
на жестока се преструва,
с мрака си сама остава
и самичка се лекува.
Има самота, която
всичко знае и разбира.
И през зимата, и лятото
удоволствия намира,
работа си търси, знае си
пътя, и в това я бива –
най-напред и най-накрая,
в себе си, да е щастлива.
Има самота, която
всичко знае и разбира.
Неизмерна, необятна,
във сърцето се побира,
черна, кървава и бяла,
и непоносимо лека
има самота. И цялата
дадена е на човека.