Посочете ми нещо уморено, каквото и да е. Аз съм по-уморена от него. Бих ви казала защо, но съм прекалено уморена и не ми се говори за това.
Но пък в понеделник притичах до София и присъствах на едно събитие в хотел Балкан. От сега нататък всеки четвърти понеделник на март ще бъде празник – Ден на европейския писател. По този повод имаше конференция и ме поканиха, и аз отидох.
Вчера се видях със скъп приятел, когото не бях виждала отдавна. Днес ще гласуваме заедно с Иво, чакам го да дойде.
И между понеделник и неделя четох и писах.
Ето ги статиите в „Сега“, пресни-пресни.
Първата е за автобиографията на Джон Клийз „Както и да е“. Докато я четях, изгледах „Риба, наречена Уанда“, „Монти Пайтън и Светия граал“ и няколко епизода от „Фолти Тауърс“. Хубавото си е хубаво.

Не се препоръчва четене на публични места

Втората статия за седмицата е за „Писма до всички и до всеки“ от Тон Телехен. Вероятно ще си купя няколко, за да имам за подаряване. Така беше и със „Същността на слона“ миналата година.

Получете необикновени писма в Деня на детската книга

От 1 до 23 април включително ще чета по една книга всеки ден.
Първата е „Чарли си има книга любима“ от Джулия Доналдсън.

Хрумна ми идея за грандиозен детски спектакъл и започнах да го пиша, с песните и всичкото му. Срещнах се с три трети класа в Хасково и им прочетох три приказки. Видяхме се с Ваня и Орлин от Русе и заедно гледахме мюзикъла „Есмералда“.
Ето ги и статиите за „Сега“.
Първата е за една книга, която много ме развълнува. „Вода за цветята“ от Валери Перен. Както често се случва, заглавието е от Анита.
Любов може да разцъфти и на гробището

Неделната статия пък беше за „Финли Донован се справя убийствено добре“ от Ел Косимано. Редакторът е можел да се вгледа по-внимателно, но и така е забавна.

„Финли Донован“ като прелюдия към Наказателния кодекс

Миналата седмица гостувах в едно хасковско училище, а следващата ще прелетя до Силистра. Пътят е доста, но и срещите ми там ще бъдат доста:
една в понеделник от 17,30, с възрастни читатели, в Регионална библиотека „Партений Павлович“,
пет срещи във вторник
и още една в сряда, преди да поема към Стара Загора.
Поканата е от библиотеката и от две училища, СУ „Никола Вапцаров“ и ОУ „Иван Вазов“.
А по пътя и в двете посоки възнамерявам да видя безброй щъркели.

Утре в Стара Загора ще има празник – детски фестивал и книжно изложение в ДНА от 11 до 18 часа.
Аз ще разкажа за Иги Пек, Ейда Туист и Роузи Ревер. За първи път ще прочета една от тях пред публика!
Програмата е разнообразна, входът – свободен.
Тук има повече информация за празника: ДЕТСКИ КНИГИ . КОМ
Заповядайте!

Честита Първа пролет, честит Ден на поезията, честити всички ние всеки ден.
Гледам календара и малко се плаша – вече не ми е останал почти нито един свободен ден през април, през май са ми заети четири дати, но със събития, за които от сега се готвя. Къде ще вместя прочитането на поне две книги седмично? По този повод вчера отделих два часа, за да почистя зад блока. Този път имаше нюанс: за първи път от години видях, че госпожата, която трябва да чисти, наистина е хванала метлата. Хвърлих се като лъв, тигър и дракон едновременно, с метла и лопата в едната ръка, а в другата – с празни чували, плющящи като знамена, и цъфнах до нея, за да й помогна. В тежкия физически труд наистина нещата се получават по-лесно и по-добре, когато не си сам. Ако една работа сам човек я върши за 10 часа, да речем, ако са двама, ще я свършат не за 5, а за 3. Така мисля. Когато си сам, има момент на отчаяние. С леля Тонка приключихме за около два часа, тя вече беше натрупала основните купчини боклук, аз ги изнесох и почистих поляната. Под пласта мръсотия се показаха лалета, нарциси и невени. Те са много упорит народ. Мене от цветята ме е срам, че гледат в какво превръщаме градинката им.

Две статии за книги в „Сега“.
Така се случи, без да е планирано – на Деня на Ирландия препоръчах ирландска книга. „Три светлини“ от Клер Кигън. Чувам, че филмът по нея също бил много хубав.
Статията е тук:

Поезията на мълчанието, по ирландски

Втората книга за седмицата е „Шепотът под вратата“ на Т.Дж.Клун. Макар че в нея се говори за смъртта… Разбира се, че когато говорим за нея, всъщност коментираме живота – какво му дава смисъл, кои са най-любимите ни хора, места и неща, и дали наистина ще се разделим завинаги. И има ли втори шанс. (Spoiler Alert: Има.)
Статията е тук:

Какви са плановете ти за след смъртта?

С просто око се вижда пролетта – дърветата вече зеленеят и като се прибирам, ме поръсва цвят от бадеми и джанки.
Покрай новия празник – от тази година всеки последен понеделник на месец март ще бъде Ден на европейския писател, считано от 27.03, а и защото има много инициативи, свързани с четенето през април и май, започнаха да ми се обаждат добри хора от близо и далеч, да отида при тях и да разкажа разни хубави истории на децата им. Главно при деца ме канят.
На мен ми се налага да отказвам, защото трябва да си стоя в Стара Загора… обаче все пак ще намеря начин да отида другата седмица в Хасково; по-другата за ден в София, още по-другата – в Силистра.
Междувременно чета хубави книги.
Едната статия е за „Лавандуловото момче“ на Бюрхан Керим, тук:
Млад актьор ни води през уханния свят на „Лавандуловото момче“

Втората статия е за „Итака“ от Клеър Норт. Толкова много ми хареса, че по препоръка на Мила Ташева прочетох и „Песен за Ахил“, но статията за Ахил ще остане за април, не само защото се римуват, а и за да не дотягам с две книги на сходни теми в една и съща седмица.

Женската гледна точка към „Одисея“

Тези дни само четох, даже съм с една статия напред, но сигурно ще има дни, в които няма да мога или пък няма да искам да чета, преднината се стопява много лесно. Вече се запролети, няколко дни вече закачам хамака на терасата за по няколко часа следобед. Обнадеждена съм. Преведох и две хубави книжки, в едната се разказва за щъркел, в другата – за овца.

Двете статии в „Сега“ – едната за български разкази, другата – за роман от английски автор на тема Гърция.
„Трева и звезди“ е новата книга на Станислава Станоева. Чела съм само нейни стихотворения и прозата й ме изненада много приятно.
Статията е тук:
Кой не обича Пловдив?

Втората книга, „Живот по гръцки“ на Питър Барбър, е развлекателна и интересна, но очаквам да чуя какво ще каже за нея сестра ми. Кака живее от 33 години в Гърция и това ще бъде истинският изпит по достоверност и надеждност на фактите.
Статията е тук, със заглавие от редакцията:
Питър Барбър и неговата голяма луда гръцка сватба

Тази вечер много ме боли главата, не съм способна да напиша нещо повече.

По две книги на седмица, които избирам между новоизлезлите заглавия, прочитам и ако усетя, че имам какво да кажа за тях – пиша си статиите. Ако нямам мисли за споделяне, прочитам трета и четвърта. През останалото време домакинствам, чета-пиша-редактирам-превеждам, а в края на седмицата имах най-любим гост.
Имам нужда от по-голям размер денонощия, примерно по 50 часа, но без да сменям планетата засега.
В деня, когато войната в Украйна навърши година, в „Сега“ излезе статията за книгата „Вътрешното гето“ от Сантяго Амигорена. Тя е за един мъж, евреин, който е емигрирал в Аржентина през 1928 година и нищо не го застрашава, но той е изплашен и дълбоко нещастен, защото вече е 1940, а неговите близки все още са във Варшава. Уж знаем много за войната, а допускаме да се повтори, хора да убиват други хора, все едно животът и без това не е претъпкан със страдание.
Статията е тук:
Книга – паметник на убитите по време на Холокоста

Втората книга, за която писах, е „Тази благодатна земя“ от Уилям Кент Крюгър. Тя е от онзи вид, които създават свой собствен свят, в който човек потъва и се отнася. Разказва се за деца, но не е детски роман. Разказва се за беди и нещастия, а е обнадеждаваща. Красива работа.
Статията е тук:
„Одисея“ за малки индианци

С което приключих за месец февруари.
През март ще има цели 5 съботи и недели. Кои ли ще са мартенските десет заглавия?