Посочете ми нещо уморено, каквото и да е. Аз съм по-уморена от него. Бих ви казала защо, но съм прекалено уморена и не ми се говори за това.
Но пък в понеделник притичах до София и присъствах на едно събитие в хотел Балкан. От сега нататък всеки четвърти понеделник на март ще бъде празник – Ден на европейския писател. По този повод имаше конференция и ме поканиха, и аз отидох.
Вчера се видях със скъп приятел, когото не бях виждала отдавна. Днес ще гласуваме заедно с Иво, чакам го да дойде.
И между понеделник и неделя четох и писах.
Ето ги статиите в „Сега“, пресни-пресни.
Първата е за автобиографията на Джон Клийз „Както и да е“. Докато я четях, изгледах „Риба, наречена Уанда“, „Монти Пайтън и Светия граал“ и няколко епизода от „Фолти Тауърс“. Хубавото си е хубаво.

Не се препоръчва четене на публични места

Втората статия за седмицата е за „Писма до всички и до всеки“ от Тон Телехен. Вероятно ще си купя няколко, за да имам за подаряване. Така беше и със „Същността на слона“ миналата година.

Получете необикновени писма в Деня на детската книга