Честита Първа пролет, честит Ден на поезията, честити всички ние всеки ден.
Гледам календара и малко се плаша – вече не ми е останал почти нито един свободен ден през април, през май са ми заети четири дати, но със събития, за които от сега се готвя. Къде ще вместя прочитането на поне две книги седмично? По този повод вчера отделих два часа, за да почистя зад блока. Този път имаше нюанс: за първи път от години видях, че госпожата, която трябва да чисти, наистина е хванала метлата. Хвърлих се като лъв, тигър и дракон едновременно, с метла и лопата в едната ръка, а в другата – с празни чували, плющящи като знамена, и цъфнах до нея, за да й помогна. В тежкия физически труд наистина нещата се получават по-лесно и по-добре, когато не си сам. Ако една работа сам човек я върши за 10 часа, да речем, ако са двама, ще я свършат не за 5, а за 3. Така мисля. Когато си сам, има момент на отчаяние. С леля Тонка приключихме за около два часа, тя вече беше натрупала основните купчини боклук, аз ги изнесох и почистих поляната. Под пласта мръсотия се показаха лалета, нарциси и невени. Те са много упорит народ. Мене от цветята ме е срам, че гледат в какво превръщаме градинката им.

Две статии за книги в „Сега“.
Така се случи, без да е планирано – на Деня на Ирландия препоръчах ирландска книга. „Три светлини“ от Клер Кигън. Чувам, че филмът по нея също бил много хубав.
Статията е тук:

Поезията на мълчанието, по ирландски

Втората книга за седмицата е „Шепотът под вратата“ на Т.Дж.Клун. Макар че в нея се говори за смъртта… Разбира се, че когато говорим за нея, всъщност коментираме живота – какво му дава смисъл, кои са най-любимите ни хора, места и неща, и дали наистина ще се разделим завинаги. И има ли втори шанс. (Spoiler Alert: Има.)
Статията е тук:

Какви са плановете ти за след смъртта?