Миналата седмица ми беше претъпкана с преживявания от най-разнообразна величина. Нямаше да бъде възможно да направя и половината, ако кака ми не беше дошла за три дни в Стара Загора да ме замести вкъщи.
Имах репетиции в операта. В петък с трио „Дивертименто“ и Милена Гюрова имахме концерт в Балчик – „Мишките отиват на опера“

В събота мина „Бохеми и пеперуди“ (ще добавя снимки отделно), в неделя започнаха репетициите за Concerto amorozo (също ще има отделна покана)

А ето и статиите, които написах за „Сега“.

Едната книга, „Първият случай на Мейзи Добс“, е криминална, но всъщност е за Голямата война

Има ли лек за раните, нанесени от войната

Втората книга е „Дом за нежелани момичета“. Тя ни запраща в Канада, чудесно написана история за едно момиче, което е било принудено да се раздели с новороденото си дете. Прочетете и ще видите.

Средновековие в Монреал в средата на XX век

Дните ми са изпитание напоследък, а нощите – хагабула, после се сменят наопаки.

Ето ги статиите в „Сега“ от миналата седмица:

За „Изпитанието“: Нобелистката Ани Ерно разказва за нелегален аборт през 1963-а

За „Хагабула“: Къде е всъщност Краят на света?

Книгите, за които писах миналата седмица, си приличат, колкото денят и нощта.
В първата българско момиче разказва за своето калпазанско детство, а във втората индийско момиче е осъдено на смърт и екзекутирано без никаква вина.
Общото – и двете книги те карат да се замислиш за нещата, които обичаш, и ти напомнят да ги цениш.

Първата книга е „Писмо от тамагочи“, която току-що получи наградата „Южна пролет“, честито на авторката!

Ако Емил от Льонеберя беше българско момиченце през 90-те

Втората книга е „Изгаряне“.

Трима от 1.417 млрд.: различен поглед към съвременна Индия

Статиите в „Сега“ тази седмица бяха за две книги, които си приличат по това, че са красиви и трагични.
Макар че Ван Гог е историческа личност, той също с годините се е превърнал в митологическа фигура, за която всеки има чувството, че знае всичко, а всъщност не знае почти нищо. „Завинаги твой, Винсент“ е разтърсваща. Книга за препрочитане.

Четем писмата на Ван Гог до брат му Тео

„Песен за Ахил“ прочетох преди повече от месец, веднага след „Итака“, но ми се видя неподходящо да коментирам в последователни статии книги на сходна тематика, затова си запазих втората статия за по-късно. Това ми даде възможност да си поема въздух, защото се готвя за едно събитие в операта през май и не смогвам с четенето. (Започвам да мисля, че бърнаутът не е лиготия и глезотия на хора, които искат да използват чужди думи в изречение, а е нещото, което чувствам в последните седмици. Хайде да видим до къде ще я докараме.)

Какво не знаем за първите 9 години от Троянската война

Тази седмица започна вихрено, в понеделник следобед отидох до София, участвах за малко в годишната среща на клубовете „Бисерче вълшебно“ и после светкавично се върнах в Стара Загора. Успях да напиша следващата голяма сцена от пиесата, която съчинявам; после ми дойдоха гости за празника, а най-любимият ми гост ми донесе домат. Продължих да чета приказки онлайн всеки следобед. Христос възкресе, а статиите ми в „Сега“ са за две книги, общото между които е само, че ми харесват.

Първата статия е за „Камериерката“, ако не ви се чете, почакайте малко и ще гледате екранизацията. Но, както казала онази коза, на мен книгите ми допадат повече.

„Камериерката“ се равнява с литературни и филмови класики

Втората книга е латвийска, за една жена, която е преживяла огромна необяснима загуба и сега просто търси мир. „Реката“.

„Реката“, която отнася всяка тъга – и донася Европейска награда за литература

„Жени на ръба на нервна криза“ не е само филм. Аз съм на този ръб от доста време, но вече не ме свърта и го преминавам постоянно. Не смогвам с ангажиментите си, в ужас съм от предстоящите събития, особено тези през май, и говоря само за работните ангажименти; при това постоянно ме заливат нови неща и аз не успявам да ги откажа всичките, така че просто отделям известно време И за да си порева малко по няколко пъти на ден.
В тази емоционална обстановка тече моят маратон за четене на приказки. Успях да се разболея, така че ден след ден си се влошавам на живо, дай боже скоро да проследим и как ще се подобря. Бях три дни в Силистра и там наистина имах 7 срещи за три дни (1+5+1), да добавим специално минаването на Ришкия проход в двете посоки. Имахме и среща с ученичета в училище „Георги Райчев“ заедно с Ваня Могилска. В края на седмицата се наложи трескаво и светкавично да сглобявам нещо, свързано с Джазът пее на български, но още не ми се говори за това.
Аз съм едно жалко хремаво мрънкало. И не му се вижда краят.
Ето ги статиите в „Сега“.

Първата е за един криминален роман за отвличания, предателства и ужас. „Жена в неизвестност“ на Мери Кубика.

„Жена в неизвестност“ ще ви накара да си отваряте очите на четири

Втората статия е за една книга на издателство „Ракета“, „Извън контрол“ от д-р Шефали Тсабари. Аз изпитвам смесени чувства към гнева си. От една страна ме измъчва и ме кара да се срамувам от себе си, от друга страна предполагам, че само неговото електричество ме крепи изправена. Засега. Открих си доста полезни неща в тази книга, интересно разбиране за различни проблеми, с които се сблъсквам.

„Извън контрол“ за деца, родители и техните родители

Посочете ми нещо уморено, каквото и да е. Аз съм по-уморена от него. Бих ви казала защо, но съм прекалено уморена и не ми се говори за това.
Но пък в понеделник притичах до София и присъствах на едно събитие в хотел Балкан. От сега нататък всеки четвърти понеделник на март ще бъде празник – Ден на европейския писател. По този повод имаше конференция и ме поканиха, и аз отидох.
Вчера се видях със скъп приятел, когото не бях виждала отдавна. Днес ще гласуваме заедно с Иво, чакам го да дойде.
И между понеделник и неделя четох и писах.
Ето ги статиите в „Сега“, пресни-пресни.
Първата е за автобиографията на Джон Клийз „Както и да е“. Докато я четях, изгледах „Риба, наречена Уанда“, „Монти Пайтън и Светия граал“ и няколко епизода от „Фолти Тауърс“. Хубавото си е хубаво.

Не се препоръчва четене на публични места

Втората статия за седмицата е за „Писма до всички и до всеки“ от Тон Телехен. Вероятно ще си купя няколко, за да имам за подаряване. Така беше и със „Същността на слона“ миналата година.

Получете необикновени писма в Деня на детската книга

Хрумна ми идея за грандиозен детски спектакъл и започнах да го пиша, с песните и всичкото му. Срещнах се с три трети класа в Хасково и им прочетох три приказки. Видяхме се с Ваня и Орлин от Русе и заедно гледахме мюзикъла „Есмералда“.
Ето ги и статиите за „Сега“.
Първата е за една книга, която много ме развълнува. „Вода за цветята“ от Валери Перен. Както често се случва, заглавието е от Анита.
Любов може да разцъфти и на гробището

Неделната статия пък беше за „Финли Донован се справя убийствено добре“ от Ел Косимано. Редакторът е можел да се вгледа по-внимателно, но и така е забавна.

„Финли Донован“ като прелюдия към Наказателния кодекс

Честита Първа пролет, честит Ден на поезията, честити всички ние всеки ден.
Гледам календара и малко се плаша – вече не ми е останал почти нито един свободен ден през април, през май са ми заети четири дати, но със събития, за които от сега се готвя. Къде ще вместя прочитането на поне две книги седмично? По този повод вчера отделих два часа, за да почистя зад блока. Този път имаше нюанс: за първи път от години видях, че госпожата, която трябва да чисти, наистина е хванала метлата. Хвърлих се като лъв, тигър и дракон едновременно, с метла и лопата в едната ръка, а в другата – с празни чували, плющящи като знамена, и цъфнах до нея, за да й помогна. В тежкия физически труд наистина нещата се получават по-лесно и по-добре, когато не си сам. Ако една работа сам човек я върши за 10 часа, да речем, ако са двама, ще я свършат не за 5, а за 3. Така мисля. Когато си сам, има момент на отчаяние. С леля Тонка приключихме за около два часа, тя вече беше натрупала основните купчини боклук, аз ги изнесох и почистих поляната. Под пласта мръсотия се показаха лалета, нарциси и невени. Те са много упорит народ. Мене от цветята ме е срам, че гледат в какво превръщаме градинката им.

Две статии за книги в „Сега“.
Така се случи, без да е планирано – на Деня на Ирландия препоръчах ирландска книга. „Три светлини“ от Клер Кигън. Чувам, че филмът по нея също бил много хубав.
Статията е тук:

Поезията на мълчанието, по ирландски

Втората книга за седмицата е „Шепотът под вратата“ на Т.Дж.Клун. Макар че в нея се говори за смъртта… Разбира се, че когато говорим за нея, всъщност коментираме живота – какво му дава смисъл, кои са най-любимите ни хора, места и неща, и дали наистина ще се разделим завинаги. И има ли втори шанс. (Spoiler Alert: Има.)
Статията е тук:

Какви са плановете ти за след смъртта?

С просто око се вижда пролетта – дърветата вече зеленеят и като се прибирам, ме поръсва цвят от бадеми и джанки.
Покрай новия празник – от тази година всеки последен понеделник на месец март ще бъде Ден на европейския писател, считано от 27.03, а и защото има много инициативи, свързани с четенето през април и май, започнаха да ми се обаждат добри хора от близо и далеч, да отида при тях и да разкажа разни хубави истории на децата им. Главно при деца ме канят.
На мен ми се налага да отказвам, защото трябва да си стоя в Стара Загора… обаче все пак ще намеря начин да отида другата седмица в Хасково; по-другата за ден в София, още по-другата – в Силистра.
Междувременно чета хубави книги.
Едната статия е за „Лавандуловото момче“ на Бюрхан Керим, тук:
Млад актьор ни води през уханния свят на „Лавандуловото момче“

Втората статия е за „Итака“ от Клеър Норт. Толкова много ми хареса, че по препоръка на Мила Ташева прочетох и „Песен за Ахил“, но статията за Ахил ще остане за април, не само защото се римуват, а и за да не дотягам с две книги на сходни теми в една и съща седмица.

Женската гледна точка към „Одисея“

Тези дни само четох, даже съм с една статия напред, но сигурно ще има дни, в които няма да мога или пък няма да искам да чета, преднината се стопява много лесно. Вече се запролети, няколко дни вече закачам хамака на терасата за по няколко часа следобед. Обнадеждена съм. Преведох и две хубави книжки, в едната се разказва за щъркел, в другата – за овца.

Двете статии в „Сега“ – едната за български разкази, другата – за роман от английски автор на тема Гърция.
„Трева и звезди“ е новата книга на Станислава Станоева. Чела съм само нейни стихотворения и прозата й ме изненада много приятно.
Статията е тук:
Кой не обича Пловдив?

Втората книга, „Живот по гръцки“ на Питър Барбър, е развлекателна и интересна, но очаквам да чуя какво ще каже за нея сестра ми. Кака живее от 33 години в Гърция и това ще бъде истинският изпит по достоверност и надеждност на фактите.
Статията е тук, със заглавие от редакцията:
Питър Барбър и неговата голяма луда гръцка сватба

Тази вечер много ме боли главата, не съм способна да напиша нещо повече.

По две книги на седмица, които избирам между новоизлезлите заглавия, прочитам и ако усетя, че имам какво да кажа за тях – пиша си статиите. Ако нямам мисли за споделяне, прочитам трета и четвърта. През останалото време домакинствам, чета-пиша-редактирам-превеждам, а в края на седмицата имах най-любим гост.
Имам нужда от по-голям размер денонощия, примерно по 50 часа, но без да сменям планетата засега.
В деня, когато войната в Украйна навърши година, в „Сега“ излезе статията за книгата „Вътрешното гето“ от Сантяго Амигорена. Тя е за един мъж, евреин, който е емигрирал в Аржентина през 1928 година и нищо не го застрашава, но той е изплашен и дълбоко нещастен, защото вече е 1940, а неговите близки все още са във Варшава. Уж знаем много за войната, а допускаме да се повтори, хора да убиват други хора, все едно животът и без това не е претъпкан със страдание.
Статията е тук:
Книга – паметник на убитите по време на Холокоста

Втората книга, за която писах, е „Тази благодатна земя“ от Уилям Кент Крюгър. Тя е от онзи вид, които създават свой собствен свят, в който човек потъва и се отнася. Разказва се за деца, но не е детски роман. Разказва се за беди и нещастия, а е обнадеждаваща. Красива работа.
Статията е тук:
„Одисея“ за малки индианци

С което приключих за месец февруари.
През март ще има цели 5 съботи и недели. Кои ли ще са мартенските десет заглавия?

Най-интересното през миналата седмица бяха репетициите и концертът в операта.
Наложи се да прочета няколко детски книги по определен повод, и още толкова ще пристигнат утре, хубаво да се начета.
Междувременно статиите в „Сега“ са за две книги, които много ми допаднаха.
Първата е нова българска – „Ловецът на пеперуди“ от Костадин Костадинов. Приключенска и мистична, с един толкова жизнелюбив и храбър герой, че ако си нямах любим и ако Лазар Костуро не беше литературен образ, сигурно щях да го потърся да се запознаем, а после кой знае…

Нещо като български „Стогодишният старец, който скочи през прозореца“

Втората книга е „Пазител на портите“ от Джеймс Бърн. Трилър, в който става дума за зловещ заговор, който, ако беше постигнал успех, щеше да разклати икономиката и политиката на целия свят. Добре че беше Дезмънд Алойшъс Лимърик, за приятелите – Дез, който победи лошите поединично и целокупно, при това с усмивка на уста.

За честта на ниските мъже

Миналата седмица ми беше много тежка, по разни причини, които не ми се коментират, но за награда, утеха и разкош завърши добре. С неголям ремонт, който чувствително подобри ежедневието ми в моята стая – ще мога да работя на по-широко и сто на сто няма да ме боли толкова гърбът, защото ще мога да чета и да пиша, седнала удобно (и ще гледам птиченцата почти от упор). Подготвяме се за концерта в петък, което в моя случай означава да слушам музиката на репетиции (което всъщност си е концерт лично за мен) и да избирам стихотворения, а това е повод да си припомня най-любими автори. А в петък и в неделя, както обикновено, излязоха тези две статии за книги, които препоръчвам:

Много ми харесва „Възлюбените“ на Боян Йорданов. Смях се и се страхувах, и се вълнувах във всяка минута, докато я четях. Необикновен език, чудни герои.
Статията е тук:

Eдин български супергерой от 18 век, далеч от патриотичния кич

Другата книга е словенска – „Смокинята“, Горан Войнович.
Миналия месец излезе нов тираж и по този повод я прочетох, бях я пропуснала в началото. В нея родовата история показва през живота на едно семейство как политиката влияе на съдбата на всеки; когато държавата се разпада, никой не може да остане незасегнат. Не че не сме го преживели, но е написано толкова талантливо, че гледаш измислени образи, а виждаш свои тъги, въпроси и любови. Точна затова четем. Чудесно оформление от Живко Петров!

Статията е тук:
„Смокинята“ свидетелства за разпада на бивша Югославия