Това ще бъде в Интер Експо Център в събота,
на 12 ноември, от 11 часа.
Има изложение Interfood & Drink 2011.
Аз ще участвам по покана на Деси от Slow Food.
Деси организира толкова много радостни и вкусни неща, че е привилегия и щастие да си в нейния периметър на действие.
Ето какво предлага Slow Food  на изложението – тук.
Ние вече сме правили заедно четене на вкусни стихове в София по идея на Деси, и беше толкова топличко и уютно, усмихнато и приятно, толкова хубава вечер…
Така че с удоволствие повтаряме движението.
Ще има чай, сухарчета, сладко, а от мен – стихотворения.
Елате да се видим!

„Зора“ е името на читалището, Ямбол е името на града, аз отивам там на 25 октомври. Тук нещо е обяснено за повода.
А пък причината е, че ще казвам стихотворения… Изобщо – откривам сезона.
Излезе ли и новата книжка, може да направя пак едно кръгче до любимите ми градове като миналата зима. Лошо ли ще е? 🙂

Снимката е от първото ми гостуване в това хубаво бяло читалище през пролетта на 2010.

Ние си репетираме,
към средата на октомври ще ви каним на премиера
в Раднево. 🙂

Съдбата си играе с градовете.
С едната си ръка ги надарява,
а с другата наказва. Изтерзани
от смърт и от предателства, от битки
и от греховни кървави победи,
тиванците строят наново Тива.
Едип града издигна и съсипа,
а после сам очите си избоде,
и сам, със дъщеря си Антигона,
сломен, от всички други изоставен,
прогонен, страшен, до смъртта си скита.
Остави във наследство власт и срам,
и двама сина – да делят престола.
След него Полиник и Етеокъл
въвлякоха града в борба за трона.
Към родното си място, озверен,
забравил уважение и вярност,
поведе Полиник могъщи войни,
за да убие и измести брат си.
Понеже грозно двамата загинаха
в един ден от взаимните си удари,
опозорени от братоубийството,
Креон остана да владее царството
поради кръвното си родство с мъртвите.
И днес градът се люшка като кораб,
захвърлен без посока във морето.
Креон е сам, наследството му – тежко:
обезкървена от войни държава,
и хора без морал, но със надежди.
Едничката му сила е законът
във битка за града – срещу Съдбата.

*Трябваше ни един въвеждащ монолог за „Антигона“, и аз спретнах този. 
Довечера и утре вечер, на 21 и 22 юни, от 21 часа в Регионален исторически музей – Стара Загора, може да се гледа този спектакъл – под звездите и между тях.
На снимката – Станислав Станев и Ивелина Колева като Креон и Антигона. 

Древна, зловеща и красива приказка
за справедливостта и любовта.
Съдбата на две принцеси – едната се бори, другата се подчинява,
но и двете няма да избегнат проклятието, тегнещо върху рода им.
Един почтен и справедлив владетел,
който вярва, че ще изведе града си от хаоса и бедността със силата на правото – тъй както той го разбира.
Защо се случва така, че всички те искат най-доброто за близките си и за държавата,
а предизвикват само нещастия и катастрофи?
Легенда за страст и почтеност, останали живи през хилядолетията,
и за моралните дилеми на властта и честта.
Съдбата на Тива и на Едиповия род
ще се реши в един-едничък ден.

Постоянният театър
към Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов”

и

Регионална библиотека „Захарий Княжески”

 Ви канят на спектакъла

НАШЕНЦИ

на 20 юни от 18,30 ч. в залата на библиотеката

в ролите:Антон Радков, Катя Колева, Мария Янчева, Михаил Виходцевски, Койчо Койчев, Ради Радев,  Атанас Витларов, Страхил Иванов, Стойко Герджиков и Христо Манолов
културтерапевти:  Тонка Димитрова, Роса Динчева, Димитрина Мирчева
сценичен вариант: Мария Донева
режисьор: Ивелин Керанов

Нашенците! Имаме ги от всякаква марка и порода! Наспорил е Господ чешити и за делник, и за празник! Всеки с характера си, всеки с навиците си. И не е нещо за осъждане, да речеш. Щом не пречи на работата!

Хайде, чичовата! Обличай си новия кат, слагай си белилото и червилото и тичай към библиотеката да видиш какви са ги надробили кака Сийка и Чолпанката, Лъжлив Съби и поп Ставри, с бай Ламби барабар!.

Сега, аз не че съм виждал… Хората говорят, че, така, от време на време, таковааа… Сирак Павли задирял Тотка Парясницата. Бил я питал, бил я пипал… щял да праща сватове да я искат, ама така ли е, не е ли така… Дип че не ми е работа да се бъркам в хорските маскарлъци!

Ама ти ела, ела – като подминеш АГ-то… хихи… и се спуснеш под тунела – и си право там.

И да не забравиш като излизаш да спреш котлона, че да не ти казвам вчера каква пушилка се вдигаше откъм Райнини, с тия нейните пусти манджи, все загорели!

Разбрахме ли се – на 20 юни, понеделник, от 18,30, в „Захарий Княжески”.

Хем, да не окъснееш, че колко е заличка!
Вход – свободен!

така че ще имаме време да си поговорим с подранилите

това е чудесно!

🙂

Когато легнеш в шепите на чувството и се оставиш да те отнесе;
когато имаш лудостта да срещнеш скръбта и радостта,
и да ги смесиш;
когато си загърнат в свобода, когато си облечен във надежда,
когато имаш смелост да се влюбваш,
когато имаш власт да утешаваш,
това или е джаз, или поезия, но кой ще различи кое от двете?

4 юни (събота), 19:30 ч.,
Културен център на Радио Пловдив

ДЖАЗ КОНЦЕРТ JAP (Jazz And Poetry)

Марина Господинова – вокал
Антони Дончев – пиано
Венцислав Благоев – тромпет
Мария Донева – поезия

ще представят велики джаз-стандарти
с текстове на български език

Класически песни на Чет Бейкър, Нина Симон, Жак Брел,
Нат Кинг Кол, Жоао Жилберто, Франк Синатра, Ив Монтан…
поднесени по нов и неочакван начин, разбираеми и близки,
готови да ги тананикате и да ги обичате още по-силно.

За презентацията е нужен JavaScript.

🙂

Месене, украсяване, печене
и хапване на топъл хляб с Надежда Савова
и вкусни стихове от Мария Донева

На 28 април от 19 ч. в Matchpoint club, София, кв. Изток,
ул. „Райко Алексиев“ №3
Вход свободен

„Скъпи приятели, които познавам и които не още!
Сигурно сте чували за Slow Food и за шепа ентусиасти, които се надпреварват с времето, за да съхранят българския вкус. Това е кауза трудна, понякога невъзможна, в която инвестирахме много енергия и постигнахме немалко неща. Сега имам удоволствието да ви поканя заедно да си припомним, че храната е и откровено споделяне с близки и любими хора.
Поканих Мария Донева да сподели усмивката си и свои хранително-вкусови стихове.
Поканих Надежда Савова, да ни омеси хляб, който всеки наш гост ще може да украси по уникален за самия него начин. 
Каня и вас да донесете нещо за хапване – приготвено от вас любимо ястие, което хапвате, когато сте щастливи или когато искате да се усмихнете на мрачния ден. 
Не забравяйте Великденските яйца. Вярно, че празникът е отминал, но ако има някой оцелял „борец“ го донесете, за да се похвалите. Пък да видим дали ще оцелее…
Очакваме ви!“

Десислава Димитрова
Координатор на Slow Food, но също и ценител на истинския вкус и откровените стихове