Погал-погал

В Стара Загора ще откриват Валдорфска детска градина, ето тук е написано.
А това лято вечерите ще има занималня за майки и изобщо за възрастни… в смисъл, които не са деца… добре де, разбрахте ме! – рисуване, музика, хубави неща.
Там си направих това пиленце от сух филц.

dsc06940

Нали е миличко?

„Антигона“ на сцена Лапидариум

Тази вечер и утре от 21:00 можете да гледате  „Антигона“  на открито, в Регионалния исторически музей в Стара Загора.
Красив спектакъл. С него закриваме сезона и ще се видим отново чак през септември.

Весели звуци от зеленчуци и песнопения с други растения

В София,
на 1 юли, 11.00 – 13.00:
„Весели звуци от зеленчуци и песнопения с други растения“

ДЖАЗ ЗА ДЕЦА С ВЕНЦИ БЛАГОЕВ И МАРИЯ ДОНЕВА
гостуват на Тера Мадре Балкани 2012

Венци Благоев – тромпет
Виктор Бенев – маримба
Димитър Благоев – китара
Димитър Сираков – контрабас
Невена Григорова – барабани

и Мария Донева
с нейните вкусни стихове

Че храната може да бъде вдъхновение за музиканти и поети ще се опитаме да убедим малки и големи заедно с Венци Благоев и Мария Донева на неделното матине в рамките на регионалния форум Тера Мадре Балкани 2012.
В Университетската ботаническа градина ще слушаме „зеленчуков джаз” и вкусни стихове.
Децата ще се научат как да правят живописни пана от череши и селски бонбони.
*
Това весело събитие е в рамките на  Тера Мадре Балкани 2012/Terra Madre Balkans 2012.
 

„Има ли смисъл да утепваме мечка“ – в Стара Загора на 25 юни

Постоянен терапевтичен театър

при Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов” – Раднево

представя

ИМА ЛИ СМИСЪЛ ДА УТЕПВАМЕ МЕЧКА

от Панчо Панчев

В ролите: Михаил Виходцевски, Атанас Витларов
Юрий Митевич
Страхил Драганов, Христо Манолов, Антон Радков
Катя Колева, Мария Янчева, Костадинка Панева и Венета Генова
Културтерапевти: Тонка Димитрова,
Роса Динчева, Димитрина Мирчева
Стихове: Мария Донева

Режисьор:
Ивелин Керанов

За пореден път театралната трупа от Раднево ще донесе на почитателите си от Стара Загора смях, забавление и добро настроение с една комедия, която не е загубила остротата и свежестта си, макар че е написана преди почти 50 години.

Заповядайте да се повеселите и да подкрепите най-ентусиазираните театрали!

Какво е нужно, за да се прославиш – юначество или тапия?
На кого издигаме паметници и кой ще ни избави от разбойниците?
Дали си жив или не си, и най-важното – има ли смисъл да утепваме мечка?

Ще разберем на 25 юни от 18:00
в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески”.

На 25 юни няма мачове, но ще има едно живо, смешно и хубаво представление!

ВХОД СВОБОДЕН
 

Джаз форум Стара Загора – 14-16 юни

Предстои страхотна музикална седмица в моя красив град – джаз и срещи с чудесни музиканти.

Най-после и JAP в Стара Загора – на 14 юни от 19,30 – на открито.

Ех, че хубаво! 🙂

Има още →

Какво му трябва на човек?

Приятели, книги, детски играчки.
От това може да излезе един доста приличен рай.

7

Снимката е направена от Силвия Димитрова на премиерата на „Добавено лято“ в книжарница Хермес по време на „Пловдив чете“, вчера. 🙂

Хайде на „Пловдив чете“!

Литературен фестивал „Пловдив чете” 2012

6 – 11 юни

Аз ще хвана началото – утре следобед ще отида да видя какви деца учат в Гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ – един учебен час само ще бъда там, между 15,40 и 16,20… нещо такова.

После ще видя откриването.

После аргументирано ще се възхищавам на книгата на Евгени Черепов „Добавено лято“ в книжарница „Хермес“ – Централ от 18:00.

После – цялата програма е на мое разположение.

🙂

40-ти Майски фестивал в ДБП – Раднево

От 1972 година до сега, без прекъсване, в Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов“ – Раднево, се провежда Майски фестивал на изкуствата.
Тази година фестивалът ще бъде на първи юни.
От 10 часа сутринта в Залата за културтерапия ще бъде представен спектакълът „Има ли смисъл да утепваме мечка“ от Панчо Панчев, режисиран от Ивелин Керанов.
Снимките са от днешното предпремиерно представление.

Към Бела речка!!!

ВЕЧЕРНИ ЧЕТЕНИЯ в изоставена къща

Поезия на глас от Мария Донева

Весела поезия с незабавен положителен ефект върху целия организъм. Къси стихотворения,  подходящи за запълване на малките пролуки във времето. Радост, тишина и очарование – само в няколко реда. Лично от авторката на “Прикоткване на смисъла”, “Меко слънце” и “Магазин за обли камъчета”.

На 26 май в Бела речка от 18 часа.
Цялата програма на фестивала – тук. 

Джаз на кирилица

На 5 ноември от 20 часа

в Чайната на „Бенковски” 11

Антони Дончев, Венцислав Благоев, Марина Господинова и Мария Донева
ви канят на концерт:
световната джаз-класика – с оригинални текстове на български език.

Прочее славяните и преди имаха джаз, но бидейки българи, го изпълняваха на чужди езици.
Но как може всеки да те разбере, ако кажеш на португалски „Бог”, на френски „Очакване”, на английски „Широта”, или „Любов”, или „Младост”, или „Отрова”? И така беше много години.
След това човеколюбецът бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, ни изпрати идея.

Мария Донева, жена умерено праведна и сравнително истинолюбива, устрои български текстове на много песни. Изпърво написа думи за песента на Жобим „Desafinado” (ще рече „Фалшиво тананикане”, понеже тя сама така си пее). Научи за благата вест Венци Благоев, прочете текста и видя, че беше добро. И поиска Мария да напише още думи, и тя написа. И събраха се с Антони Дончев и Марина Господинова, и ги изпълниха заедно.

Някои казват: „За какво са ни песни на български език? Музиката казва всичко, а думите не са много важни.” Така казват, но те не знаят, че когато думите на една песен се разбират, тя стига и до сърцето, и до ума на човека, и го вълнува повече, и му носи повече радост.

Други пък казват: „Защо са българските песни? Тях нито бог ги е създал, нито ангелите, нито пък са изначално написани от авторите на стандартите.” И не знаят, окаяните, че джазът е интерпретация и лично преживяване, и пресътворяване както на музиката, така и на думите, които я съпътстват.

Ако ли пък някой рече, че не сме ги нагласили добре, понеже и сега още се нагласяват, ще дадем този отговор: Джазът е нещо живо, което се променя при всяко изпълнение, и пламъчето на свещта, полъхнато от дъха на някой от публиката, става част от изпълнението, затова то е различно всеки път.

Ако ли запиташ любителите на джаз-музиката: „Какво ще правите на 5 ноември от 20 часа и какво ще слушате?”, те всички знаят и ще отговорят: „На 5 ноември от 20 часа ще отидем в Чайната, за да слушаме Джаз и Поезия, и любимите си песни на български език!”

Вход? 10 лева 🙂

На 19 май – в Русе!

Аз вече съм била в Русе, точно в навечерието на Коледа 2010.
Беше толкова хубаво,
че сега нямам търпение да отида пак – на 19 май от 18:00 в Хеликон.
Очертава се чудесна седмица – един важен рожден ден и две приказни пътувания.

На 17 май – среща в Казанлък!

На 17 май от 18 часа в Литературно-художествен музей „Чудомир“!

Свързвам Казанлък с хубави и вълнуващи преживявания. Имам награда от конкурса „Магията Любов”. Работила съм по два проекта с казанлъшкото сдружение „Бъдеще за децата с увреждания”. Гостували сме и с театъра от Раднево. Тук живеят мои любими приятели. За мен ще бъде чест да представя стиховете си пред четящите хора в град Казанлък, и то точно в навечерието на 24 май.

Близки срещи от детски вид

Тъкмо се връщам от среща с едни страхотни деца от два втори класа в училище „Васил Левски“. Най-веселите и мили деца са това!
Имам си снимки с тях, но имам и нещо по-хубаво – техният автопортрет, на който всяко детенце е нарисувало себе си така, както се вижда като поетичен образ.

Ех, че хубаво!

забележете приликата:

С цветя на море

Малко е самотно и малко тъжно да пътуваш сам, но на мен ми харесва.
Освен това пролетта прави всичко поносимо и хубаво, и още по-хубаво даже.
Срещнах чудни хора – чешити, приятели и непознати. Видях морето даже два пъти, за цял час преди да се кача на влака към къщи. Сигурно съм била най-нелепата картинка, с яке, закопчано до врата, крачоли, навити до коленете, нагазила във водичката, с раница и сандали в едната ръка и саксия в другата, как пртискам телефона с рамото си към ухото, за да чуе Иво вълните… Моренце…
Обаче Бургас ми е по-мил на сърцето от Варна. Сигурно защото във Варна нямам ятаци.
И не си купих едно много хубаво червено герданче и сега ми е малко мъчно.
А в Добрич… Прекрасен град. Вълшебен и голям през пролетта. Не можах да видя малката лама в зоопарка, защото не стигнах до там. Всички бяха много топли и добри с мен. Запознах се със Стефка и Мария, които работят в баничарница, едната работи, другата й чете на глас; после се сменят. Стефка има дарба да намира четирилистни детелини. Сашо Серафимов и Сашо Белчев бяха там, и Генка Петрова, и Деян Димитров, няма да изброявам, спирам…
Беше хубаво.
Благодаря.