Тя дойде малко преди края на едно чудно пътуване, което никога няма да забравя.
Първо беше петък тринайсти и аз скачах от рейс на рейс и с такова облекчение пристигнах в Карлово, че нямаше как вечерта да не мине хем вълнуващо, хем успокоено, като нещо, което най-после е дошло на мястото си и се случва в точния момент.
След дълга сутрин с мъгла зад стъклото, малка разходка и пътуване с леки прекачвания (Гери славно ни вози в червената кола, пловдивско-трудово-старозагорска дамска група последните километри), пристигнахме в Житница.
Аз така, непринудено нали, подпитвам, още по пътя – случайно нещо, новата книга дали не е излязла – не бе, другата седмица, най-рано другата седмица.
Там улиците са широки и цялото село е приветливо… Всяко нещо беше изненадващо и хубаво, а следващото го надминаваше. Стана и късно и аз някак съм объркана, и искам да разкажа всицчко едновременно, а не мога. В Културния дом – мъничка сцена като от приказките, красиво. Отвориха ни църквата, за да я разгледаме, слънцето залязваше от лявата страна точно зад витражите, а таванът беше светлосин и изпъстрен със звезди. И в ръката на свещеника беше новата ми книга 🙂
Ах, ти, Гери! ❤
Поканиха ни и в къщата на сестрите, после беше рециталът, през цялото време на заден план ми течеше мисълта „От кого беше книгата „Рецитал пред мама“?
Стихотворения, букети и прегръдки. И после отидохме на гости на леля Ани, сестра Митова, и знаете ли, това беше по-голяма радост и от новата книга.
И Пловдив – Чирпан – Стара Загора – след 12 през нощта.
И какво стана после? Научих новините, какво се е случило в Париж, и исках веднага да се похваля и да благодаря, но нямах сърце да се смея.
И така.
Имаме си нова книга, мили ми.

В събота от Карлово през гара Калояново – в Житница.
Гледала съм снимки от срещи в тяхното читалище. Добре де, ще си призная. Мислила съм си – и аз искам в Житница, ама как и кога точно мене ще поканят…
И какво мислите? Когато бях в Труд, от Житница дойдоха съгледвачи! И ме харесаха, и ме взеха.
Идааааааа!!!!

Петък 13, не знам, не знам 🙂 Аз лично имам големи очаквания!

Да дойде събота, да отида в Русе!

Сутринта от 10 в СОУПНЕ „Фридрих Шилер“ (на галено – Дойче шуле) – „Чети с мен…“
Отворено събитие за насърчаване на четенето със специалното участие на поетесата Мария Донева, писателката Velina Minkoff и поетът с китара Борислав Мирчев, автор на Издателство „Булвест 2000“.

А послееее… в 5 следобед ще бъда в Хеликон – Русе, радвай се, дево небесна! 

обичамрусе

Мили мои!
Новата ми книжка е готова. Казва се „Тя се наслаждава на дъжда“. Остава й само да се въплъти в книжното си тяло. Дори в стотици книжни тела, за да може всеки, който я поиска, да я заведе удома си.
Трябва да кажа нещо много важно.
Издателството е „Жанет 45“.
Редакторът е Божана Апостолова.
Корицата е дело на Иво Рафаилов.
Мая Любенова откри всички грешки и строи пунктуацията в стройни редици.
Дори не зная имената на всички мили, обични и отзивчиви хора, които ми помогнаха в събирането и избирането на стихотворенията.
През цялото време до мен бяха Милена Ташева, Зорница Христозова, Гергана Георгиева, Силвия Недкова, Васил Балджийски, Веселина Седларска, Русанка Одринска, ренета Кирилова, Ваня Недева, Никола Владиков и Елка Стоянова. И моите любими търпеливи сладки близки, без които не мога.
Благодаря!

Сега чакаме книга 🙂

Открих сезона на стихотворенията, казани на глас.

В Стара Загора си имахме Нощ на изкуствата и аз четох малко стихотворения в къщата-музей „Гео Милев“. Но това си е у нас, в Стара Загора.

На 1 октомври ще бъда в Пазарджик. Първо в учебен час в Езиковата гимназия, а от 18,30 – най-официално в КнигАрт Кафе, бул.“България“ № 25, Читалище „Виделина“.

Гигантските череши в Пазарджик, те са ми любими.

Но това не е всичко!

На 2 октомври какво си мислите, че ще направя? Ще се върна вкъщи просто така? 

На 2 октомври в 13,30 ще бъда в село Труд, в Библиотеката при НЧ „Светлина – 1929 г.“.

Вижте колко хубаво са нарекли събитието: „Есенен литературен салон с поезията на Мария Донева“. Их!…

Дано есента потръгне хубаво… 

Тези деца са от Труд, запознахме се на премиерата на „Чисти стихотворения в Пловдив. Може пак да се видим в петък.

Литературният клуб пак работи 🙂
Започваме на 6 октомври. Ще се събираме всеки вторник. 
Основно е за ученици между 9 и 12 клас, които обичат книгите и пишат стихове или проза. Ако някой е по-млад или по-възрастен, но споделя нашите интереси, няма да го върнем.
Ще си говорим за книги, ще играем различни литературни игри. Последният вторник от всеки месец ще каним на гости писатели, за да се запознаем и на живо с тях.
Мястото е на втория етаж в Центъра за наука, култура и изкуство, на улица „Захарий Княжески“ 71.
Напълно безплатно.

Добро утро!

Мили мои.

Тази година ще имам нова книга. 

На вчерашния много хубав, топъл и празничен ден  получих потвърждение.

Книгата ще съдържа избрани стихотворения от минали години. Ще бъде красива предколедна книга за гушкане и за подарявяне. Знам, че ще бъде красива, защото Иво Рафаилов ще направи корицата. 

Защо ви пиша всичко това сега?

За да ви кажа колко ми е радостно. Странно – едно такова тихичко радостно. Нищо, тъкмо ще има накъде да се засилва. И послеее… Ееехххх….

И защото ви моля, ако някой си има любимо стихотворение от досегашните книги, може ли да ме подсети, за да не го пропусна? Може с линк, или с две-три думи, аз ще се сетя за кое става дума.

Благодаря още от сега!

❤

Всеки, който е бил край мен в последния месец, със сигурност знае, че ходих на курс по рисуване и колко хубаво беше, и какво чудо е сухият пастел!
Благодаря на Тошо Стефанов и на момичетата, и искам пак!

Това са малко снимки от изложбата в края на курса, плюс специална снимка на този пламенен, почти осветителен слон.

Имаме си нов тираж 🙂

🙂

На най-почетното място – вратата на стаята ми, вече се мъдри плакатът за годишния концерт на децата от ЦНИК (там, където е и литературният клуб „Без заглавие“)
Точно този плакат всъщност не се мъдри. Смее се.
(аз съм върху буквичката С и съм русокоса)