Новата книга на литературен клуб „Без заглавие“ вече е готова за печат. Отвън ще изглежда просто невъобразимо!
А именно ето така:

Когато излезе, ще си направим тържество 🙂

На Велики четвъртък при това!

В Основно прогресивно училище в София. Хареса ми.
Беше шеметно такова, с много будни деца, преливащи от въпроси.
И утре ще бъде шеметно, защото ще имаме Маратон на четенето – като се започне от 8 сутринта, чак до… ще видим утре 🙂
От днес – това:

Ето го „Съчко“ и на български език! Автор – Джулия Доналдсън, илюстрациите са на Аксел Шефлър, в мой превод.
Реално е нова книжка за обичане, за четене заедно, за посочване на картинките с мънички пръстчета, за знаене наизуст и за съпреживяване, но в момента я чувствам като още една звездичка върху етикета ми. 🙂
Ще излезе през лятото, хайде да очакваме заедно!

Взех тези снимки от страницата на Общинска библиотека „Искра“, които ме извикаха да отидем заедно в ОУ „Мати Болгария“.
Снимките са направени от Екатерина Трендафилова 🙂

За 9 години колко неща дойдоха и после си отидоха, а този блог стои непоклатим.
Бръмбарите в главата ми са удовлетворени. Имат своя трибуна, изказват се на воля.
И аз съм доволна, че имам още един рожден ден през годината, да си го отбелязвам по живо – по здраво.
Благодаря ви, че се срещаме и тук.
Следват няколко случайни кадъра от къщи,  ей така, от радост.

На 7 април от 11 сутринта ще гледаме и ще се радваме! ❤

Това е моят личен блог, тук пиша каквото искам да споделя със света. Днес искам да ви разкажа какъв щастлив час преживях.
Ами аз работя в Център за подкрепа на личностното развитие – Стара Загора.
Водя Литературен клуб „Без заглавие“. Как и накъде го водя… Аз съм най-възрастна сред участниците, но като цяло, интересуват ни думите и това, което може да се направи от тях. Просто аз съм си блъскала главата над тези загадки по-дълго, отколкото другите младежи в клуба.
Друг мой ангажимент в ЦНКИ е Националният литературен конкурс „Писма до себе си“. Това означава и че избирам наградите. Днес отидохме заедно с друг член на журито, госпожа Станислава Раянова, в книжарницата. Наградите са книги.
Ама не какви да е книги, а книги-мечта.
Имаме бюджет (наградният фонд се осигурява от Община Стара Загора и НЧ „Николай Лилиев“). В рамките на бюджета, и като знаем броя на наградите според обявения статут, и с помощта на експерти от книжарница Хеликон – Стара Загора, мамооооооо, избрахме най-красивите издания за деца и младежи!
Не е лесно, хора, сто пъти мислихме и премисляхме, книгите, от които се лишихме – от сърцата ни са се късали… и пак… какво блаженство! Кума Лиса в кокошарник, Мария Донева в детската секция на книжарницата…
И дори не ме беше срам, защото тези книги не са за нас, за децата са… за талантливите поети и писатели на възраст между 10 и 20 години… по-късно ще ви кажа от колко градове и села, от колко школи, ателиета, клубове и кръжоци…
Даже малко ми се реве, като мисля за това.
Другия път, като чуете някой да твърди, че днес децата не четат и не пишат, погледнете го с погнуса и елате да си говорим за щастие, за надежда, за спокойната и радостна увереност, че утре светът ще отиде в ръце, по-добри от нашите. А ние има какво да направим за това и има какво да им дадем на тези деца.
Хвалейки се, показвам:

Красивото момиченце на снимките е младши експерт по детска литература госпожица Рая Раянова, моя приятелка, благодаря.

Щастлива съм, че участвам в това, защото е красиво и ме срещна с хора, които обичам.

Това е плакатът за първия ни концерт, точно преди началото му се видяхме за пръв път на живо с Марина и с Антони. Венци го познавах от преди.
❤

Днес бях на репетиция. Видях куклите. Чух песните.
О, песните!
Това се очертава да стане най-сладурската гнусничка пиеса, която съм гледала, на важна тема и с чудесни актьори зад мегаизразителните кукли.

Много се смях, а работата е още в началото. Премиерата е планирана за 7 април.
Щракнах няколко снимки, макар на много ранен етап от репетициите, имаше какво да се види. Ще има и за слушане, и за пляскане в такт, и за тананикане.
Аз съм позабравила стиховете и се смях и на тях.
Новото ми най-любимо е:
Спи спокойно, спи до късно, нани-на, детенце мръсно.
Аааа, ето го точно както е в пиесата:

Нани-на, детенце мръсно!
Спи спокойно! Спи до късно!
И по гръб, и на обратно!
Спи дълбоко и приятно!
Ще получиш изненада,
точно както ти се пада:
чудни болки във корема,
кашлица и сочна хрема!

Сочна хрема, моля ви се!
Хайде, чакаме премиерата, и да си миете ръцете, ей!

Ужасно е скучно да бъда послушна.
Нали съм принцеса! Нали съм въздушна!
Дали ме харесвате? Хич не ви питам!
Когато поискам, в небето отлитам.

Така си живея, щастлива и волна.
От себе си аз съм напълно доволна.
Не можете вие на мен да се месите!
Каквото им хрумне си правят принцесите.

Премиера – на 23 февруари!