Черешка по никое време

 

За черешките през май – в майското стихотворение.

МАЙ

Ям череши и плюя костилките
с неотменното право на жител
и поклонник на късния май.
Във зелено покарал навсякъде,
тротоарът се пука и диша.
Разсъблечени, само по пролет,
по ръце, по крака и по радост,
се разхождат момичета, щъркели,
шадравани, небета и къщи.
Аз си махам предишните думи,
и езикът ми, гол при черешите,
с цяло тяло вкуса им прегръща.

Сънят е сладък като круша

Сънят е сладък като круша
и топъл като час под душа,
денят се мие и изплаква,
насън се смее и разплаква,
денят отдъхва си, готов
да се събуди като нов.

krusha

🙂