весели яйчица от филц

теменужки в Стара Загора, до нашия блок
а лалетата са в един изоставен двор в Раднево

те си растат и си цъфтят, това им е работата на тях

мисля във влака за София, по пътя за концерта, да шия още такива шаренички, скоро е Великден

а Цветница – сега!

Драга редакция на списание „Пилешки свят“!

Пиша ви, защото на вашите страници много пъти съм намирал полезна и ценна информация и разчитам, че и на мен ще помогнете със съвет.
Аз съм Пиле, неженен, неосъждан, със собствено жилище. На снимката по-долу ще ме видите пред семейния портрет на родителите ми малко след тяхното излюпване.

Аз съм пестелив, тих, домошар с изградени навици. Не, не си търся жена.
Млад съм още и съм прекалено срамежлив.
Случаят е следният: Неотдавна един от съседите, скромен млад заек (скромен ли?! скромен ли?! о, колко скоро разбрах заблуждението, в което бях попаднал!) ме попита може ли да се нанесе с милата си в една от моите стаи, тъй като били загубили жилището си.  Домът ми е  просторен, светъл, и макар че аз живея в него сам, редовно мия прозорците и бърша праха.
Приех зайците. Видяха ми се приветливи и простодушни.
Има още →

Не казвам нищо против пролетта за ширпотреба, но съвсем друго е, когато си я направиш сам 🙂
Карамфилът си е от природата, малко да нашари цвета.

Костенурково-зелени
са дърветата одрямани.
По стъблата им, по мене,
по изстиналите камъни

слънцето подхвърля блясъци
като хладна лимонада.
В кафенетата по масите
никой днес не ще да сяда.

Вече е студено. Клоните
са увиснали от влага.
Тук-таме листа се ронят.
Котка неохотно ляга

на земята, после става,
после хуква възмутено.
После слънцето престава.
После – всичкото зелено.

Храбра млада костенурка
с лъскав фотоапарат
в приключения се гмурка
(две напред – една назад)

В куфара й – рокля бална
с цвят на паднали листа
Тя е плавна, танцувална,
но й пречи скромността.

Тиха е, цени уюта
и сега, на дълъг път,
в корабната си каюта
украсява всеки кът.

Сувенири, талисмани,
чашки, романтичен шал
От респект към капитана –
поглед нежно заблестял.

И че се е престрашила
да се грабне да пътува,
някак е задълбочило
радостта, че съществува.

Тя се смее, тя сияе
и предметите прегръща,
и не ще да си признае,
че й се прибира в къщи.