Тя е готова за целувка.

🙂

Намерих си едно вдъхновяващо парченце плат. Май ще има още такива 🙂

Оставям зодията ми да ми се качва на главата с този вечен стремеж към симетрия, спокойствие и всичко да е пипнато и подравнено.
Сега реших да направя една кукла ей така, джаста-праста, без да я изпипвам, тя сама да се направи. Това беше точният момент да последвам отдавнашния съвет на Иво за кукла с две различни очи.
Дивата кукла вирее във всякакви географски райони. Известна е със своя добросърдечен и пакостлив нрав.
Специално тази е предназначена за едно момче, което трябва да бъде подтикнато да прави повече бели.

Лоши снимки 🙂

Специалното в тази лисичка е особеното усещане за нещо крехко, когато я държиш.
Тя не е много фотогенична.
Мога просто да стоя и да я гледам дълго време, с нея ми е интересно.

И какво си мислите, че станало тогава?

После сме се родили кака и аз, после Нико, Андони и Иво.
И така приказката си продължила.

🙂