В очакване на Голям Заешки Вторник!

Това е същество.
То е направено току-що днес, и си няма нищо. Има си песен, която чу, когато му заших ушите, има си и стихотворение.
Но други неща – не, няма си.

Това е мило същество
От скоро съществува.
Уста червена има то –
със нея се целува.

То не говори. Не яде –
нали е от парцали.
То е добро и ще даде
на всеки да го гали.

То е родено втори път,
за втора доза време.
Ще стане по-добър светът
щом някой си го вземе.

Ще бъде кротко. Ще мълчи.
Ще чака, без да диша.
По погледа му ще личи,
че си мечтае скришом.

То над стопанина си плах
ще бди. Ще пази къщата
и ще попива всеки страх,
и в сън ще го превръща.

*

А този е така нетърпелив!!!
Не ме пусна нито на Аязмото, нито другаде. Направи ме, вика, моля ти се, живея си ненаправен така. Аз, вика, на практика дори не съществувам!
И го направих.
Бих го нарекла Рододендрон.

Нарцис има богата душевност.
Той е изпълнен с противоречия. И с вата.
Роден е през пролетта, буквално снощи, и затова е мъничък, въпреки че е левент.
Той произхожда от един съсипан стар пуловер, но е млад и любопитен, иска да играе и да изучава природата на нещата.
От същия любим пуловер довечера ще направя още едно такова топло същество, за да си бъдат заедно.

По време на живота си човек среща неща, на които успява да устои.
Но срещат се понякога и неща неустоими.
Ето пример за неустоима красота и веселячество: